Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Кооперация „Районна всестранна кооперация „Орфей““, [населено място] чрез процесуален представител адвокат И. Х. А. срещу решение № 66 от 28.03.2022г. по в. гр. дело № 29/2022г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 426 от 31.12.2021г. по гр. дело № 690/2021г. на Районен съд Смолян и Р. В. К „Орфей“ е осъдена да заплати на Д. И. П. направените съдебни разноски за въззивното производство в размер 800 лв. - платено адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отменено взетото решение на Общото събрание на Р. В. К „Орфей“, [населено място] на проведено на 19.06.2021 г. редовно общо годишно отчетно събрание в частта по т. 6, с което се приема да се извърши разпореждане със собствен на кооперацията недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 67653.69.10 по КККР на [населено място], заедно с построената в него сграда Хотел-ресторант „Езерата“, чрез продажбата му на Ц. Кн съюз София срещу цена 510 000 лв. без ДДС, като председателят сключи договор за покупко-продажба с Централен кооперативен съюз, като незаконосъобразно, и Р. В. К „Орфей“ е осъдена да заплати на Д. И. П. направените съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер 930 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводите за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и 2 ЗК относно съдържанието на формулираната точка в дневния ред „Преразглеждане на решението за продажба на имота“ са направени в противоречие със закона и доказателствата по делото. Излага съображения, че съдържанието на точка 6 от дневния ред ясно и недвусмислено означава, че се касае за продажба на имот; имотът е идентифициран, не може да има спор за предмета на разпореждането, като не е необходимо в дневния ред да бъде включено името на купувача и да бъдат определени вида и начина на продажбата. Касаторът релевира доводи за неправилност на изводите на съда, че в нарушение на нормата на чл. 17, ал. 1 ЗК и на Устава на кооперацията Общото събрание е приело решение за продажбата при липса на необходимия кворум, поради противоречието им на закона и доказателствата по делото. Според касатора в противоречие на закона и събраните доказателства са и мотивите на съда, че решението за продажба на имота е взето с мнозинство по-малко от необходимия кворум за това.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Може ли предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 4, т. 10 и чл. 16 от Закона за кооперациите Общото събрание на кооперацията да вземе решение за разпореждане с недвижим имот, когато в поканата за провеждане на Общото събрание е предвидено вземане на решения за преразглеждане на решение за продажба на недвижим имот, което е било взето от предишно решение на Общото събрание?

2. Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от Закона за кооперациите може ли Общото събрание на кооперацията, което е заместено от събрание на пълномощници, да вземе решение, когато броят на избраните пълномощници надхвърля нормата на представителство, определена в устава на кооперацията?

3. Въпрос за формиране на мнозинство по чл. 18 от Закона за кооперациите за приемане на решение от Общото събрание на кооперацията в съответствие с резултатите от гласуването, отразени в протокола на мандатната комисия, избрана от Общото събрание.

Ответникът Д. И. П. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адвокат С. Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в изложението не е посочен нито един довод за необходимост от развитие на правото по конкретен въпрос, необходимост от тълкуване на неясна разпоредба, преодоляване на погрешна практика или създаване на нова практика. Поддържа становище, че първият въпрос не е формулиран коректно с оглед установените по делото факти. По отношение на втория въпрос счита, че приложимите разпоредби на чл. 20, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 от устава на кооперацията са специални, изключват приложението на ЗЗД, същите са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. Ответникът поддържа, че въпросът относно формиране на мнозинство по чл. 18 ЗК за приемане на решение от Общото събрание на кооперацията в съответствие с резултатите от гласуването, отразени в протокола на мандатната комисия, избрана от Общото събрание, не представлява формулиран правен въпрос, а изложените доводи представляват оспорване на обосноваността на съдебното решение и преценката на въззивния съд на доказателствата по делото. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално касационната жалба да се остави без уважение и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

За да направи извод за отмяна на решението по т. 6 от дневния ред на проведеното на 19.06.2021 г. Общо отчетно събрание на Р. В. К „Орфей“ като незаконосъобразно, въззивният съд е приел, че при провеждането му са нарушени разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗК и предвидената в чл. 19, ал. 2 от Устава норма на представителство.

Изводът за нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗК е аргументиран с обстоятелството, че в дневния ред не се съдържа точка „вземане на решение за продажба на имота без търг на конкретен купувач и за конкретна цена“. Съобразено е, че на предходно годишно отчетно общо събрание на кооперацията, проведено на 09.07.2020 г., по т. 6 е взето решение за продажба на самостоятелен поземлен имот с построената в него кооперативна сграда хотел-ресторант „Езерата“ с инд. № 67653.69.10 на СГКК [населено място], като се направи оценка от независим лицензиран оценител, продажбата да се осъществи чрез търг и средствата от продажбата да се заделят в отделна сметка и да се използват за инвестиции. По отношение на включената в дневния ред на проведеното на 19.06.2021 г. годишно отчетно събрание точка 6 „преразглеждане решението за продажбата на самостоятелен поземлен имот заедно с построените в него кооперативна сграда - хотел-ресторант „Езерата“ с инд. № 67653.69.10 на СЕКК [населено място]“ са изложени съображения, че така формулирана тази точка предполага няколко възможности за решение: да се потвърди решението за продажба чрез търг, да се отмени решението за продажба и да се приеме имотът да не се продава, да се отложи продажбата до решаване на съдебния спор за земята, да се приеме продажбата да се извърши по друг начин, например чрез преговори с потенциални купувачи. Във въззивното решение е прието, че от тази формулировка не може да се направи категоричен извод, че ще се взема решение за продажба на имота без търг на конкретно лице - ЦКС и на конкретна цена. Посочено е, че в случая не се касае за преразглеждане на въпроса за продажбата на описания имот, а единствено е подложено на гласуване предложението на председателя на кооперацията имотът да бъде продаден на ЦКС, като направените предложения от свидетелите Д. Д., Л. С. и ищеца Д. П. не са подложени на гласуване. Липсата на точна формулировка на въпроса, подлежащ на разглеждане в дневния ред, а именно продажба на процесния имот на точно определено лице и за точно определена сума, ограничава правата на всички член-кооператори да узнаят предварително по какъв начин се предлага да се извърши продажбата, на кое лице и на каква стойност, за да могат да вземат участие в Общото събрание.

По отношение на кворума за провеждане на Общото събрание въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗК, съгласно която Общото събрание е законно и може да взема решения, ако присъстват повече от половината членове /пълномощници/, а за изменение или допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация на кооперацията, за избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет и за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях - ако присъстват повече от две трети от членовете /пълномощниците/. Отчел е, че в случая обжалваното решение по т. 6 от дневния ред касае разпореждане с недвижим имот, поради което за вземането на такова решение е необходим кворум повече от две трети от членовете /пълномощниците/. Съдебният състав е констатирал, че членският състав на Р. В. К „Орфей“ е общо 757 кооператори, приетата в чл. 19, ал. 1 от Устава норма за избор на пълномощници е на 10 кооператори един пълномощник, максималният брой на пълномощниците според общия брой на членовете на кооперацията следва да е 76 и на проведеното на 19.06.2021 г. Общо събрание са присъствали лично 71 пълномощници, поради което е заключил, че събранието е било законно, тъй като са присъствали повече от 2/3 от избраните пълномощници.

Относно мнозинството за вземане на процесното решение въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗК, съгласно която решенията по чл. 15, ал. 4, т. 1, 9, 10 /за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях/, 13 и 16 се вземат с мнозинство две трети от присъстващите по чл. 17.

За да приеме, че при провеждане на процесното Общо събрание е нарушена предвидената в чл. 19, ал. 2 от Устава норма на представителство, въззивният съд е съобразил, че максималният брой на пълномощниците според общия брой на членовете на кооперацията следва да е 76, но за проведеното на 19.06.2021 г. са избрани 84 пълномощници или с 8 повече – за I район на [населено място] от 208 член-кооператори са избрани 25 пълномощници вместо 21 или с 4 пълномощници повече от предвидената норма в чл. 19, ал. 2 от Устава; във II район на [населено място] от 278 член-кооператори са избрани 30 пълномощници вместо 28 или 2 пълномощника повече; в [населено място] от 30 член-кооператори са избрани 5 пълномощници вместо 3 или 2 повече; в останалите селищни и квартални събрания са избрани точния брой пълномощници съгласно нормата на чл. 19, ал. 2 от Устава. В решението са изложени съображения, че избирането на повече пълномощници нарушава императивните норми на представителство, осигуряващи равни права на всички член-кооператори, като по този начин на една част от член-кооператорите от посочените райони се дава възможност при гласуване да имат повече гласове от другата част, която е спазила нормите на представителство за 10 член-кооператори един пълномощник. Това неравенство влияе върху кворума при вземането на решения, като дава възможност по-малка част от член-кооператорите от определени квартали да наложи своето мнение на мнозинството, имайки повече пълномощници.

По отношение на спорните въпроси с какво мнозинство е прието решението по т. 6 от дневния ред и дали при броенето на гласовете са взети предвид и гласовете на представляваните с пълномощни девет неявили се избрани пълномощници въззивната инстанция е обсъдила показанията на двете групи свидетели, протоколите и доклада на мандатната комисия, кредитирала е показанията на свидетелите на ищцовата страна и е направила извод, че в обявените гласове „за“ /48 гласа/ при гласуването по т. 6 са включени и гласовете на представляваните с пълномощни, поради което при броенето на гласовете са отчетени и тези, гласували с пълномощни. Съдебният състав е отчел също, че нито в протокола от събранието, нито в доклада на мандатната комисия е отбелязано дали гласовете на представляваните с пълномощни девет пълномощници са взети предвид при преброяването. Като е съобразил, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Устава всеки пълномощник има само един глас и упражнява това право лично и че при вземане на оспореното решение незаконосъобразно са включени и гласовете на представляваните с пълномощни, въззивният съд е заключил, че това е повлияло на резултата при гласуването и при формирането на изискуемото мнозинство, което с включването на тези гласове би следвало да е 54 гласа, а не 48 гласа. Направил е извод, че незаконосъобразното включване на гласове на преупълномощени лица влияе на кворума на събранието и на формираното мнозинство при гласуването. Относно допуснатите нарушения въззивната инстанция се е позовала и на отказа на председателя на кооперацията да предостави копие от протокола от процесното общо събрание.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Формулираният от касатора въпрос е важен, но както и да се реши, не би променил изхода на делото, тъй като изводът за отмяна на решението по т. 6 от дневния ред на проведеното на 19.06.2021 г. Общо отчетно събрание на Р. В. К „Орфей“ е аргументиран освен с нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗК, също и с нарушение на предвидената в чл. 19, ал. 2 от Устава норма на представителство.

Посоченият от касатора втори въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. От една страна, разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗК, уреждащи съответно нормата на представителство, когато общото събрание се замества от събрание на пълномощниците, кворума и мнозинството при вземане на решение за разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях, са достатъчно ясни и непротиворечиви. От друга страна, в конкретния случай отговорът на формулирания от касатора втори въпрос е обусловен от преценката на съдържанието на разпоредбите от устава на кооперацията, регламентиращи реда за провеждане на събрание на пълномощниците. Следователно въпросът е относим към правилността на атакуваното въззивно решение, която не може да се проверява в стадия по допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Посоченият от касатора трети въпрос за формиране на мнозинство по чл. 18 от Закона за кооперациите за приемане на решение от Общото събрание на кооперацията в съответствие с резултатите от гласуването, отразени в протокола на мандатната комисия, избрана от Общото събрание, не е правен, а фактически и отговорът му е обусловен от доказателствата и преценката с какво мнозинство е прието решението по т. 6 от дневния ред и дали при броенето на гласовете са взети предвид и гласовете на представляваните с пълномощни девет неявили се избрани пълномощници с оглед оспорването на доклада на мандатната комисия и на протокола от проведеното на 19.06.2021 г. Общо събрание. Преценката на конкретните факти по делото, относими към мнозинството, с което е прието решението по т. 6 от дневния ред от процесното Общо събрание, касае обосноваността на съдебното решение, т. е. правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника трябва да се присъдят направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 28.03.2022г. по в. гр. дело № 29/2022г. на Окръжен съд Смолян.

ОСЪЖДА Кооперация „Р. В. К „Орфей““ с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Д. И. П. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 600 лв. /шестстотин лева/ - направени разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.