- 8 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2438

гр. София, 10.08.2023 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.11.2022 (двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 3969 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 843/22.06.2022 година, подадена от Д. Ц. Д., срещу решение № 652/20.05.2022 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1557/2021 година.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 260 769/05.03.2021 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, 16-ти състав, постановено по гр. д. № 18 857/2019 година, като на основание чл. 59, ал. 9 от СК е изменен определения режим на лични отношения на детето И. Д. Д., родено на 23.01.2008 година с бащата Д. Ц. Д..

В касационната си жалба Д. Ц. Д. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което предявения от Д. Х. Д. срещу него иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по подадената касационна жалба Д. Х. Д. е подала отговор с вх. № 18 693/05.08.2022 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 652/20.05.2022 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1557/2021 година по подадената от Д. Ц. Д. касационна жалба и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в оспорваната му част.

Д. Ц. Д. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.05.2022 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 14 843/22.06.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Производството е образувано и по повод на насрещна касационна жалба с вх. № 18 744/08.08.2022 година, подадена по пощата на 04.08.2022 година, от Д. Х. Д., срещу решение № 652/20.05.2022 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1557/2021 година.

В насрещната си касационна жалба Д. Х. Д. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което предявения от нея срещу Д. Ц. Д. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК да бъде уважен като режима на лични отношения между детето И. Д. Д. и баща й да бъде определен така както е поискан в жалбата.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по подадената насрещна касационна жалба Д. Ц. Д. е подал отговор с вх. № 21 327/16.09.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 652/20.05.2022 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1557/2021 година по подадената от Д. Х. Д. насрещна касационна жалба и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението в оспорваната му част.

Д. Х. Д. е била уведомен за подадената от Д. касационна жалба на 04.07.2022 година, като подадената от нея срещу същото насрещна касационна жалба е с вх. № 18 744/08.08.2022 година, като е подадена по пощата на 04.08.2022 година. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 287, ал. 2 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установявало, че малолетното дете на страните В. Й. Б. живеело с майката В. А. Ч., както и че страните били постигнали спогодба, одобрена от съда по гр. д. № 6166/2018 година по описа на Районен съд Плевен относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между детето и бащата Й. П. Б.. С решение № 2215/01.11.2019 година, постановено по гр. д. № 4999/2019 година по описа на Районен съд Плевен този режим на лични отношения между детето и бащата бил изменен, като бил определен различен режим на лични отношения до и след навършване 4-годишна възраст на детето. Тези обстоятелства не били спорни по делото. Спорен в производството оставал въпросът налице ли било такова изменение на обстоятелствата, при които бил определен от съда режим на лични отношения между бащата и детето, което да налагало изменение на този режим, с оглед интересите на детето. За изясняването на този спорен въпрос в първоинстанционното производство били събрани гласни доказателства и била назначена съдебнопсихологическа експертиза. По делото били разпитани две групи свидетели-посочени от ищцата В. А. Ч. и от ответника Й. П. Б.. Свидетелите от първата група били навели твърдения, че детето не искало да отиде при баща си, а от втората-че майката не го пускала и препятствала осъществяването на определения от съда режим на лични контакти на детето с бащата. Независимо от противоречивите показания на двете групи свидетели, от показанията на свидетелката Ч. (сестра на ищцата) и на свидетелката Б. (майка на ответника) се установявало по безспорен начин, че след навършване на 4-годишна възраст на детето, то не било оставало при бащата с преспиване, съобразно определения със съдебното решение режим на лични отношения. В приетия по делото социален доклад било отразено, че след навършване на 4-годишна възраст на детето през ноември 2020 година, майката не спазвала режима да оставя детето с преспиване при бащата. Притеснявала се, тъй като, когато детето оставало без нея за няколко часа при баба му и баща му, а после било разтревожено и не искало да ходи при тях. Месечно са били осъществявани срещи между бащата и детето по 1-2 пъти, за по 2-3 часа, в присъствието на майката, която била определяла мястото на тези срещи. Излизали всички заедно на разходки по центъра, в паркове, молове и детски кътове. В социалния доклад било отразено още, че пред социалния работник детето било споделило, че не иска да ходи само при баща си, защото „…тати говори глупости и се кара на мама…“, също така „…баба Н. и тати се ядосват и викат…“. Детето било заявило, че не иска да остава да спи при баща си, защото „…тати само вика и крещи…“. От приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената и изслушана съдебнопсихологическа експертиза се установявало, че детето В. Й. Б. било силно привързано към своята майка, която към момента била най-важната фигура за него, отнасяло се към нея с доверие и обич, в нейно присъствие се чувствало спокойно и защитено. Комуникацията между детето и майката била активна и свързана с удовлетворяване базисните потребности на детето от внимание, подкрепа и закрила. Когато в разговора се включвала фигурата на бащата обаче, детето проявявало видима тревожност и напрегнатост. Според заключението липсвало базисно доверие у детето към бащата, което да било основано на ясно и убедително демонстриран родителски капацитет и постоянство в опитите за ефективно емоционално сближаване, изключващи и най-малките прояви на вербална и физическа агресия към майката. При изслушването на вещото лице доц. д-р А. Р. в съдебно заседание същата била пояснила, че към момента детето било силно тревожно и напрегнато, когато бащата се появявал в разговора. Въпреки подкрепата на майката, детето категорично било отказало на срещата при психолога да присъства и бащата. Също така, според вещото лице детето се оказвало в силно травмираща среда, когато било принудено да общува с полицията, повикана от бащата поради неосъществена среща с детето. Травмираща за детето щяла да бъде ситуация, при която то не желаело да остане при бащата, но било принудено да го стори. Вещото лице било пояснило още, че в случая не се установявала някаква манипулация от страна на майката, а отношението на детето към бащата било естествено изградено, на база преживяното от него. Детето имало нужда от спокойствие, което родителите следвало да му осигурят. За това бащата трябвало да работи по въпроса за разгръщане и развиване на родителския си капацитет, който към момента бил силно дефицитен, а майката от своя страна трябвало да помогне за връщането на доверието на детето към бащата. Според вещото лице доверието към бащата трябвало да се върне преди детето да остава само при него, т. е. срещите на детето с бащата можели да бъдат в присъствието на майката, тъй като включването на други лица и институции влияело много зле на децата. В спокойна среда, осигурена от родителите, и с подкрепата на майката, детето можело да изгради връзка с бащата и да пожелае да остане при него.

Предвид на това въззивният съдебен съд е изложил съображения, че с оглед на посочените фактически констатации, основани на събрания по делото доказателствен материал, се налагал извод, че били налице обстоятелства, които налагали изменение на така определения от съда режим на лични отношения на детето В. Й. Б. с баща му след навършване на 4- година възраст на детето. Установено било по делото, че детето изпитвало тревожност в присъствието на бащата и отказвало да се среща с него. Въз основа на съдебнопсихологическата експертиза можело да се приеме, че принудителното оставане на детето при бащата можело много травмиращо за детето. Експертизата установявала дефицит в родителския капацитет на бащата, който предпоставял и липсата на базисно доверие на детето към него. Понастоящем детето се отнасяло с доверие единствено към майката и било спокойно в нейно присъствие. Срещите на детето с бащата били възможни и се осъществявали само в присъствието на майката, както било отразено и в социалния доклад. Затова въззивният съд приемал, че в изключителен интерес на малолетния В. Й. Б. било същият да осъществява лични отношения с баща си Й. П. Б. в присъствието на майката В. А. Ч., както правилно бил приел и първоинстанционният съд. Във връзка с това следвало да се има предвид, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет прогласявала правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл. 3, т. 3 от ЗЗДет, бил осигуряване най-добрият интерес на детето, а съгласно дефиницията на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, в него се включвала преценката на физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която била причинена на детето или имало вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които щели да настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към детето. Съгласно чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 година, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 година и съставляваща част от законодателството на Р. Б. най-добрите интереси на детето били първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са били предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В случая изводите на първоинстанционния съд, че защитата на интересите на малолетния В. Й. Б., които били с приоритет пред желанията и интересите на неговите родители, налагали да бъде изменен определения режим на лични отношения между детето и бащата, както и че предявеният от майката иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК бил основателен, били правилни и се споделяли изцяло от въззивната инстанция.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Ц. Д. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните-поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 пот ГПК и по въпроса за критериите, които съдът следва да съобрази изпълнявайки служебното си задължение, да защити интереса на децата при определяне на режима на лични отношения и по въпроса за задължението на съда да постанови решението си като съблюдава интересите на детето.

От своя страна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Х. Д. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това при задълбочено родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да идентифицира причините за този процес и съобразно тях да определи адекватни мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел; по въпроса за това попадат ли под забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК специфичните съществени обстоятелства, установени от съда при първоначалното определяне на режима на лични отношения между родител и дете, или ревизията на фактическите установености относно тях е допустима, тъй като решението по чл. 59, ал. 2 от СК е акт на спорна съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо и по въпроса за това длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните-поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК.

Така поставените от двете страни в производството въпроси са включени в предмета на делото като са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението му и се разрешени в противоречие с цитираната в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на страните практика на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 652/20.05.2022 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1557/2021 година, по подадените срещу него от Д. Ц. Д. касационна жалба с вх. № 14 843/22.06.2022 година и от Д. Х. Д. насрещна касационна жалба с вх. № 18 744/08.08.2022 година и такова трябва да се допусне.

На Д. Ц. Д. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

На Д. Х. Д. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 652/20.05.2022 година на Окръжен съд Варна, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1557/2021 година.

ДАВА на Д. Ц. Д. от [населено място], район „В.“, [улица], ет. 3, ап. 19, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], партер, чрез адвокат А. Г., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

ДАВА на Д. Х. Д. от [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 4, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адвокат Д. К.-К., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.