О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2075
гр. София, 11.07. 2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Е. Д.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 151 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 749 от 25.05.2022г. постановено по гр. д. № 97/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е постановено следното: 1/ отменено е решение от 22.07.2021г. по гр. д. № 92/2020г. на Окръжен съд - Монтана в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на П. К. Г. обезщетение за неимуществени вреди над 40 000 лв. до 50 000 лв. и е отхвърлен иска на П. К. Г. за тази разлика от 10 000лв ; 2/ отменено е горепосоченото решение в частта, с която „Каро трейдинг“ ООД, ЕИК 131070485, е осъдено да заплати по обратния иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ разликата над 40 000 лв. до 50 000лв. и искът за тази разлика от 10 000лв. е отхвърлен; 3/ обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която РУТЕКС“ ООД е осъдено солидарно с „Каро трейдинг“ ООД да заплати по обратния иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ разликата над 40 000 лв. и е прекратено производството в тази част; 4/ потвърдено е решението на Окръжен съд-Монтана в останалата част, а именно: а/ за уважаване на иска на П. К. Г. против Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на 40 000лв., частичен иск от 150 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътен инцидент на 29.05.2019г. на ремонтиращ се мост в с. Д-р Й., заедно със законната лихва от датата на събитието; б/ за уважаване на обратния иск на Агенция „Пътна инфраструктура“ против „Каро трейдинг ООД и „Рутекс“ ООД за заплащане солидарно на 40 000лв., обезщетение по частичен иск от 150 000лв. за неимуществени вреди от увреждане на П. К. Г. при горепосочения инцидент.
Касационни жалби са подадени от три от страните в производството.
Ответникът по иска Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва решението в осъдителните части.
Ищецът П. К. Г. чрез пълномощник адв. И. А. обжалва отхвърлената част на иска за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв. Твърди, че неправилно е отчетено съпричиняване от негова страна.
Ответникът по обратния иск „Каро трейдинг“ ООД обжалва уважаването на главния и на обратния иск.
Страните взаимно оспорват жалбите си и визираните в тях основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството по делото е образувано по иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при падането на ищеца П. К. Г. в изкоп в района на с.Д. Й. О. М. на мост, който е ремонтиран от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Искът е предявен като частичен за 50 000 лева, от общо претендирани 150 000 лева. Ответната агенция е привлякла на своя страна като помагачи две търговски дружества - „Рутекс“ ООД и „Каро трейдинг“ ООД, участващи в изпълнението на ремонтните работи в процесния участък на пътя. Срещу третите лица като солидарни ответници са предявени обратни искове при условията на евентуалност, ако бъде уважен главния иск.
Съдът е приел за установено от събраните доказателства, че инцидентът с ищеца П. Г. е настъпил на 31.05.2019 г., в ранните часове на нощта, когато движейки се с велосипед и преминавайки през ремонтиращ се мост в центъра на с. Д. Й. ищецът е пропаднал в изкоп в района на моста.
Разпитаният свидетел М. живее на около 50 метра от моста, в нощта на инцидента чул глас да вика за помощ и се притекъл; видял човек с колело до него. Свидетелят извикал пазача на обекта и се обадили на тел. 112. Свидетелят обяснява, че когато започнали да къртят моста докарали три камиона с баластра, която закривала целия път и моста. По време на работа вземали от материала; имало сложена „строителна лента“, но след 10-15 дни лентата изчезнала.Свидетелят сочи, че по време на инцидента на мястото нямало осветление в участъка на моста, нямало знаци. След 10 дни се случил и друг инцидент с кола и тогава поставили светофар от лявата страна преди моста. Ремонтът на моста започнал преди зимата и продължил около година. Имало обходен маршрут, преди селото имало знак, откъде да минават автомобилите. През моста минавали пешеходци, за тях не било забранено, можел и мотор да мине, защото пешеходната част бил широка. Към момента на инцидента с ищеца имало останало купчина пясък около 50-60 см. Според свидетеля, ищецът се е спрял в баластрата.
Свидетелят Н. Х. е приятел на ищеца и живее в същото село; вечерта когато станал инцидента, му се обадил свидетеля М. по молба на ищеца и отишъл на мястото. Там нямало осветление, чак след моста има лампа, която не осветява моста, а спирката.Полицаите като дошли взели проба за алкохол на П. и единия полицай казал, че не е пиян. Според свидетеля ищецът постоянно минава по този мост, за да стигне до своето село. Свидетелят твърди, че ищецът не пие, тъй като има диабет.
Свидетелят Ц. Ц. е служител на „Каро трейдинг“ ООД и е бил пазач на обекта в момента на инцидента. Той заявява, че имало пътна сигнализация, решетки, оградна лента и знаци, сочещи че пътят е затворен и има строителен обект; според него от двете страни на моста имало лампи улично осветление и оранжеви лампи, специално поставени. От двете страни на моста имало камари с пясък. По впечатление на свидетеля ищецът е употребил алкохол.
Свидетелят Ц. Д. е технически ръководител в „Каро трейдинг“ ООД. Той е отговарял за временната организация на движението и пътната сигнализация. Според него още в началото на селото имало пътни знаци; мостът е бил обезопасен с „бализии“(вертикален пътен знак А35), стрелки, забранителни решетки, сигнална лента и оранжеви лампи, които мигат. Пътят е бил забранен за всякакви превозни средства. Тази пътна организация е от 01.04.2019г. Въпреки това хората късали лентите и минавали; имало тротоарна конзола за пешеходци, около 2, 5 м широка и по нея в нарушение минавали даже автомобили.
От заключението на медицинската експертиза е установено, че в резултат от злополуката ищецът Г. е получил няколко увреждания: 1/ счупване на тялото на 5-ти гръден прешлен и бодилестия израстък на 7-ми шиен прешлен с данни за разместване. Срокът на заздравяване е не по-малък от седем-осем месеца, през което време, а и след това увреденият е изпотвал различни по времетраене и интензитет болкови усещания; 2/ Синдром на централния канал - симптомокомплекс, проявяващ се с отпадане до силно намаление както на двигателната функция, така и на чувствителността на крайниците. При този синдром няма пълно прекъсване на гръбначно-мозъчните пътища, а стеснение на гръбначно-мозъчния канал. Възстановяването е несигурно, протича затегнато, продължително, без изгледи за самоизлекуване или подобрение без специализирана медицинска помощ, изисква медикаментозна терапия, рехабилитационни процедури и дори хирургична намеса; 3/ охлузване на главата, причиняващо болка и страдание за срок от седмица до 10 дни. Непосредствено след инцидента ищецът е приет в болница, на 13.06.2019г. е постъпил в специализирана клиника по неврохирургия и на 18.06.2019г. е опериран. При операцията е възстановено тялото на 5-ти гръден прешлен и е бил имплантиран костен цимент. След 15-дневен болничен престой е бил изписан с налична квадрипареза с указания за повторна оперативна интервенция. При извършения от вещото лице личен преглед на ищеца на 26.01.2021г. е установено, че все още е налице остатъчна неврологична симптоматика с квадрипареза - повече на горните крайници с намален усет, с несигурност на походката и ограничения в пълноценното функциониране както на горните, така и на долните крайници. Походката му е силно затруднена, придвижва се с патерици. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищецът не може да се обслужва самостоятелно. Прогнозата за пълно излекуване, дори и след провеждане на лечебни процедури, е несигурна. Вещото лице разчита за съда записаното върху фиша за бърза помощ /л. 176 от делото/ „абузус алкохолика“, което означава „мирис на алкохол“.
С решение на ТЕЛК - Монтана на ищеца е определена 100% трайна загуба на работоспособност, с чужда помощ.
Разпитана като свидетел съпругата на ищеца сочи, че той не може да се грижи за себе си, тя го храни, къпе и облича, назначена му е за личен
асистент. Той все още не е възстановен, няма движение на ръцете, психически не се чувства много добре.
По делото няма данни за извършено изследване на ищеца за наличие на алкохол в кръвта.
От представения Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен на 04.04.2018г., е установено, че на тази дата е открито строителството по ЛОТ 18 „Рехабилитация на Път III-112 „Дъбова махала - Монтана“ с възложител Агенция “Пътна инфраструктура“/АПИ/ и консултант (строителен надзор) „Рутекс“ ООД. Представен е договор за възлагане на обществена поръчка за строителството на 3 обекта, между които и ЛОТ 18, с изпълнител „Каро - Пътстрой“ ДЗЗД, в което съдружници са „Пътстрой-92“ АД и „Каро трейдинг“ ООД. Представен е протокол за въвеждане на временна организация на движението, съставен на 01.04.2019г., в който като отговорен за изправността и поддържането на вертикалната сигнализация за временнната организация и безопасност на движението е посочен инж. Ц. Д. - представител на „Каро трейдинг“ ООД.
Представено е Разпореждане на полицейски орган, издадено на 05.06.2019г., с което на Ц. Д. - отговорник за временната организация за безопасността на движението, е разпоредено да постави светлинна сигнализация на пътните знаци, с които се затваря напълно движението, като тази сигнализация бъде поставена от двете страни на моста в центъра на с. Д-р Й..
Въззивният съд, е приел, че ответникът АПИ носи отговорност за поддържане на републиканската пътна мрежа, съответно на третокласния републикански път 112. Посочил е, че при непозволено увреждане, причинено в резултат от неспазване на правилата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, допуснато от лица, на които АПИ е възложила извършването на определена дейност, са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на изпълнителите на основание чл. 49 ЗЗД. Изтъкнал е, че със започване на ремонтните работи с протокола от 01.04.2019г. е въведена временна организация на движението, но очевидно към края на месец май мерките за безопасност не са били достатъчни. Допуснато е нарушение на Наредба № 3 от 16.08.2010г., съгласно която сигнализацията за строително-монтажни работи в обхвата на пътя или улицата трябва да е ясно видима и разбираема за участниците в движението по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия и да дава навременна и достатъчна информация за изменените пътни условия - чл. 30 от Наредбата. Именно констатираните нарушения от съда, обосновават отговорността на Агенцията спрямо ищеца и солидарната отговорност на дружествата „Каро трейдинг“ ООД - изпълнител и „Рутекс“ ООД - консултант /строителен надзор/ спрямо ответника АПИ.
Въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който сам е допринесъл за увреждането си. Дори при недостатъчната сигнализация П. Г. е могъл да види, че преминава по тротоарна конзола на мост, която е предназначена за преминаване на пешеходци, това съставлява нарушение на чл. 81, т. 5 ЗДвП. Въпреки нощния час и намалената видимост същият не е положил усилия да осигури собствената си безопасност, преминавайки по мост, който видимо е бил в ремонт и край който се е намирал дълбок изкоп. С оглед на което е приел, че от страна на ищеца е налице съпричиняване в размер на 20 %. Твърдението, че Г. е бил под въздействие на алкохол, съдът е приел за недоказано. Само въз основа на отразеното във фиша за спешна помощ, че е констатиран мирис на алкохол и без извършено кръвно изследване, не би могло да се приеме, че ищецът е бил в нетрезво състояние.
Съдът е посочил, че ответникът „Каро трейдинг“ ООД не е направил своевременно възражение за съпричиняване, но такова е направено с отговора на исковата молба от ответника АПИ и доколкото обратният иск се предявява под условието, че бъде уважен главния иск, то е без значение, че дружеството-помагач поддържа съображения за съпричиняване едва във въззивната жалба.
Относно размера на обезщетението съдът, е намерил, че с оглед установените тежки увреждания и песимистичната прогноза за възстановяването на ищеца, обезщетение в размер на 50 000 лева, за колкото е предявен частичният иск, не е завишено. Но при отчитане на съпричиняване в размер на 20 %, в производството по частичния иск в полза на пострадалия е присъдил 40 000 лева. Отменил е решението на окръжния съд в частта, с която искът на П. Г., предявен срещу АПИ, е уважен над 40 000 лева, както и в частта, с която обратният иск, предявен срещу „Каро трейдинг“ ООД го е отхвърлил в останалата им част до 50 000 лева.
Що се отнася до втория ответник по обратния иск „Рутекс“ ООД, той не е обжалвал първоинстанционното решение, но то не е влязло в сила спрямо него. Обратните искове са предявени при условията на евентуалност и тяхното уважаване е обусловено от уважаването на главния иск. При несбъдване на вътрешно процесуалното условие, уважаването на обратния иск над 40 000 лева се явява недопустимо, поради което в тази му част над 40 000лв. до 50 000 лв. го е обезсилил.
След постановяване на въззивното решение е представена декларация от свидетеля Н. Х. с нотариална заверка на подписа. В нея той заявява, че оттегля показанията си; твърди, че е дал неверни показания, защото искал искал да помогне на ищеца, който имал финансови затруднения и считал, че ще може да вземе голямо парично обезщетение при инцидент на пътя в ремонт.Свидетелят сочи, че се уплашил от наказателната отговорност за лъжесвидетелстване и не желае да става участник в недобросъвестното поведение на П., който сам си причинил инцидента.
При преценка на визираните основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
І. По жалбата на АПИ.
Този жалбоподател претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правните въпроси: 1/ как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат от поведението пострадал; 2/ трябва ли съдът да обсъди механизма на настъпване на пътното произшествие и механизма на увреждане, когато се спори за причинно-следствената връзка между вредата и неблагоприятните последици. Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси, както и очевидна неправилност на акта.
Не е налице противоречие с практиката по първия въпрос, свързан с принципа за справедливост на обезщетението за неимуществените вреди и критериите, които трябва да съобрази съда, за да определи обезщетението. Въззивният съд е изходил от указанията в т. ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г., че понятието справедливост в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а изисква преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания. Софийски апелативен съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията. Извършил е преценка на представените по делото съдебно-медицинска експертиза, както и на събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на всички релевантни факти и обстоятелства е обосновал изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос също не запълва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както за да ангажира отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, така и за да обоснове съпричиняването, съдът е обсъдил механизма на произшествието и механизма на увреждането, като е отдал значение на недостатъчната осветеност и пътна сигнализация на строителния обект, както и на подценяването на опасността от страна на ищеца, който е бил наясно с извършвания ремонт и в нарушение на забраната за движение на превозни средства е преминавал по моста с колело. Касаторът не се е позовал на конкретна практика, спрямо която да поддържа, че въззивното решение й противоречи. (към жалбата са приложени Тълкувателни решения и решения на Върховния касационен съд, но нито в жалбата, нито в изложението е обоснована връзката им с някой от повдигнатите въпроси). Ето защо и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.
Несъстоятелни са оплакванията за очевидна неправилност на съдебния акт поради явна необоснованост и грубо нарушение на логиката. Основанието „очевидна неправилност” визира особено тежки пороци, които да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Такива биха били случаите на подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, на приложение на закона в обратен смисъл, нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. В обжалвания акт Софийски апелативен съд е изложил свои мотивирани съображения защо счита, че следва да се ангажира отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ по чл. 49 ЗЗД. При този извод не е допуснато видимо отклонение от правилата на формалната логика. Несъгласието на касатора с преценката на доказателствата няма отношение към основанието „очевидна неправилност” и към предпоставките за допускане на касационен контрол като цяло.
По тези съображения следва да се откаже допускане на касационно обжалване по касационната жалба на А. П. инфраструктура.
ІІ. По жалбата на ищеца П. Г..
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят визира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изтъква необоснованост на изводите на съда относно съпричиняването и неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Сочи съдебна практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи, без да формулира конкретни правни въпроси.
Не може да се приеме някакво отклонение на решаващия съд от приложената практика. От една страна, преценката на съпричиняването е винаги конкретна, съобразно механизма на настъпване на увреждането във всеки отделен случай. От друга страна, съдът е съобразил практиката на Върховния касационен съд, която изисква чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се прилага при категорично доказани в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на инцидента, определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат (решение № 15 по т. д. № 146/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 127 по т. д. № 1555/2019г., на ВКС, I т. о., решение № 9 по гр. д. № 1144/2017 г. на III г. о.) В случая съдът е установил и посочил конкретно нарушение на правилата за движение, извършено от пострадалия - чл. 81, т. 5 ЗДвП забранява на велосипедисти да се движат по площи, предназначени за пешеходци. Поведението на пострадалия велосипедист е изначало в нарушение на въведената и надлежно сигнализираната забрана пътни превозни средства да преминават през ремонтирания участък от пътя; установено е, че за ППС е бил надлежно обозначен обходен маршрут. Няма съмнение, че ако не би преминал през този участък, той не би пострадал, така че пряка причинна връзка между нарушението и вредата съществува. Напълно своеволни са доводите на касатора, че съдът си е измислил факти, които не са се осъществили, а именно, че ищецът се е движил по тротоарната конзола на моста с велосипед. В исковата молба самия ищец сочи, че произшествието е настъпило при преминаване на моста с велосипед, а от събраните данни по делото е видно, че движението по ремонтирания мост е било възможно само по т. нар. тротоарна конзола, предназначена за пешеходци.
На основание изложеното не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на ищеца П. Г..
ІІІ. По касационната жалба на „Каро трейдинг“ ООД.
Този жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по седем правни въпроса.
Първият въпрос е дали е допустимо по пътя на косвеното доказване да се установяват факти и обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на действителната фактическа обстановка, ако няма обективна възможност да се съберат преки доказателства; в конкретния случай - възможно ли е да бъде установена употреба на алкохол със свидетелски показания; недопускането на такива свидетелски показания съществено процесуално нарушение ли е. Въпросът произтича от отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства за установяване алкохолно повлияване на ищеца към момента на увреждането. В определението на Софийски апелативен съд от 17.01.2022г. е прието, че наличие на алкохолна концентрация в кръвта се установява с техническо средство или с медицинско изследване. Вярно е, че според практиката по Решение № 551 от 15.07.2010г. по гр. д. № 64/2009г. на ІV г. о. употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в т. ч. признания на страните и свидетелски показания. Разрешеният по това дело спор е за нарушение на трудовата дисциплина вследствие употреба на алкохол. При управление на превозно средство от значение за противоправността е конкретната концентрация на алкохол в кръвта, а тя може да бъде установена само със съответно изследване. В настоящия случай употребата на алкохол следва да се счита за доказана от писменото доказателство - фиша за спешна медицинска помощ. Тъй като гласните доказателства не биха могли да установят концентрацията на алкохол в кръвта, респ. дали е налице нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, то недопускането им не съставлява процесуално нарушение, обуславящо достъп до касационен контрол. Вторият въпрос е: при отпадане на част от доказателствения материал след постановеното решение на въззивна инстанция поради оттегляне на депозирани свидетелски показания, следва ли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Въпросът е мотивиран с постъпилото заявление от свидетеля Х. за оттегляне на показанията му. Както бе посочено, то е представено след постановяване на въззивното решение и не би могло да бъде взето предвид от съда, доколкото от значение за решаване на спора са фактите и обстоятелствата, настъпили до приключване на устните състезания в инстанцията по същество - чл. 235, ал. 3 ГПК. Заявлението не може да се цени и от настоящата инстанция, която няма правомощие да събира нови доказателства. Поради това този проблем няма отношение към изхода на производството.
На трето място е питането какви са правомощията на въззивния съд при проверка на първоинстанционното решение и може ли въззивния съд да приеме нещо различно от фактическа страна от първоинстанционния съд, без съответно оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен факт е погрешно установен от първоинстанционния съд. Жалбоподателят визира наличието на неизяснени фактически обстоятелства, а именно дали ищецът е управлявал велосипеда или се е движил пеша, което според него има значение за съпричиняването. Въззивният съд е приел, както е посочено и в исковата молба, че ищецът се е движил с велосипед. Поради това не може да се приеме, че има погрешно установен релевантен факт, поради което формулираният въпрос не обуславя изхода на спора.
Четвъртият въпрос е как се определя процентът на съпричиняване и следва ли да бъдат отчетени факти и обстоятелства, свързани с доказано противоправно поведение от страна на пострадалия при определянето на размера съпричиняване. Въззивният съд е определил съпричиняването именно въз основа на установеното противоправно поведение на пострадалия - нарушение на правилата за движение, уредени в ЗДвП. Несъгласието на касатора с конкретната степен на съпричиняване не е достатъчно, за да обоснове допускане на касационно обжалване.
Петият въпрос касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Както бе посочено, съдът е изложил мотиви за конкретните обстоятелства, които влияят на размера на обезщетението, така както изисква практиката на Върховния касационен съд.
Шестият въпрос е продължение на предходния и е дали може при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да вземе предвид факти и обстоятелства, които не са сочени и изследвани от страните и съда в производството. Не става ясно от изложението кои са тези факти и обстоятелства. При мотивировката на въпроса отново е поставен проблема за преценката на конкретните обстоятелства и техния задълбочен анализ за достигане до справедлив размер на обезщетението и отново се изтъква противоречие с ППВС № 4/1968г., каквото по-горе бе посочено, че липсва.
Седмият въпрос засяга отговорността на ответника по обратния иск и нейната обусловеност от уважаването на главния иск; отправеното питане е дали ответникът по обратния иск носи отговорност, ако е изпълнил задължението си да предприеме конкретни мерки за обезопасяване на строителството съгласно въведената временна организация за безопасност на движението; дължи ли съдът излагане на отделни мотиви по основателността на предявения обратен иск. В първата си част въпросът не кореспондира с изводите на съда - съдът е приел, че подпомагащите страни - ответници по обратния иск не са изпълнили в пълнота задълженията си да осигурят безопасност на ремонта и затова е уважил както главния, така и обратните искове. Практиката по Решение № 308 от 03.01.2018г. по гр. д. № 1068/2017г. на ІV г. о. е неотносима към настоящия случай - тя разглежда отговорност на общината за вреди от безстопанствено куче. В решението принципно е посочено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата, а отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД е виновна - ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. Решаващият съд по настоящия случай не се е отклонил от горното разрешение като е приел, че не е положена дължимата грижа по обезопасяване и сигнализиране на ремонтирания път, което обуславя отговорността и на ответника, и на подпомагащите страни - ответници по обратните искове.
Досежно липсата на основанието „очевидна неправилност“ бяха изложени съображения по-горе при обсъждане жалбата на ответника АПИ.
Предвид изложеното и по тази жалба не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Разноски не следва да се присъждат. Касационен контрол не се допуска по нито една от жалбите и разноските остават в тежест на страните, които са ги направили.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.О П Р Е Д Е Л И:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 749 от 25.05.2022г. постановено по гр. д. № 97/2022г. на Софийски апелативен съд по касационните жалби на Агенция „Пътна инфраструктура“, П. К. Г. и „Каро трейдинг“ ООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: