О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 631

гр. София, 09.08.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Търговска колегия, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д. № 1263 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е молба от Я. Д. П. и В. С. П. от [населено място], [улица], вх. „Г“, ет. 6, ап. № 23 с искане за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 36 от 16. 03. 2023 г., постановено от Великотърновски апелативен съд, Трети граждански и търговски състав по в. т.д. № 360 по описа на съда за 2021 г., с което молителите са осъдени да заплатят солидарно на „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „В.“, [улица], сумата от 49654.30 (четиридесет и девет хиляди шестстотин петдесет и четири лева и тридесет стотинки) лева, представляваща равностойността на 41889.08 швейцарски франка, част от дължимата главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32951/28. 01. 2008 г., ведно с прилежащи към него Приложение № 1/30. 01. 2008 г., допълнителни споразумения от 08. 04. 2009 г., 20. 05. 2010 г., 20. 07. 2010 г., 12. 10. 2011 г., 31. 01. 2013 г., 13. 02. 2014 г., твърдяна да възлиза на 99632.56 швейцарски франка, която левова равностойност е изчислена по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към датата на усвояване на кредита 30. 01. 2008г., посочен в Приложение № 1 към договора- 1.6499663 и след това изчислена в лева по фиксирания курс на БНБ евро/лев - 1.95583., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15. 03. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 981.98 (деветстотин осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) лева - нотариални такси за периода 09. 01. 2018 г. до 14. 03. 2018 г., по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32951/28. 01. 2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15. 03. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В молбата се излага, че предвид това, че с разпореждане на въззивния съд срещу молителите е издаден изпълнителен лист за присъдените на ищеца с осъдителния диспозитив на въззивното решение суми, за тях е налице основание да искат спиране на изпълнението на решението. Заявява се и че за молителите е налице основание за допускане на исканото спиране на изпълнението на въззивното решение без представянето на изискваната с нормата на чл. 282, ал. 2 от ГПК парична гаранция, което се обосновава с това, че в полза на банката – ищец, с приложен по делото към отговора на исковата молба нотариален акт, е учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, придобиването на който от страна на молителите, е финансирано чрез процесния банков кредит. Излага се, че изискването на парична гаранция не е абсолютно правило за искане и допускане спирането на въззивно осъдително решение при претенция за парични вземания по ипотечни кредити, в какъвто смисъл се цитира определение № 60007/18. 06. 2021 г. по т. д. № 871 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, главното съдържание на който съдебен акт се възпроизвежда в молбата. Твърди се в заключение, че след като, както е в случая е несъмнено, че ответниците по иска са учредили в полза на банката – ищец ипотека върху жилищния си имот и същата е ефективно обезпечение за вземането на кредитора по осъдителния иск, а и по причина, че за тях могат да настъпят немалко увреди от предварителното изпълнение, то за ответниците е налице основание да искат, като привременна мярка спирането на изпълнението на невлязлото в сила решение до окончателното разрешаване на спора, при това – без внасянето на парична гаранция.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Търговска колегия, като взе предвид искането в молбата и данните по делото, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение, като подаването на касационна жалба не спира изпълнението на невлязлото в сила решение – чл. 282, ал. 1 ГПК. Спиране изпълнението на въззивно решение се постановява от състав на ВКС само по искане на касатора и при законово разписано в чл. 282, ал. 2 ГПК задължение за предоставяне на обезпечение, което по решенията за парични вземания е в размер на присъдената сума. За разлика от налагането на обезпечителни мерки по реда на чл. 389 и сл. ГПК за бъдещи или по висящи искови производства, при които съдът преценява нуждата от исканата конкретна мярка и доколко същата е подходяща с оглед защитата на интересите на кредитора, като може да задължи молителя да предостави подходящо обезпечение, в производството по чл. 282, ал. 2 ГПК такава проверка не се извършва. ВКС постановява спиране на изпълнението при наличието на подадена редовна касационна жалба срещу подлежащо на предварително принудително изпълнение въззивно решение и винаги срещу предоставено парично обезпечение. В случая въззивното решение е обжалвано с редовна касационна жалба, с разпореждане на председател на отделение в ТК по жалбата е образувано търговско дело по описа на ВКС и предстои насрочването на същото за разглеждане в закрито съдебно заседание в производство по чл. 288 от ГПК. Не е внесено обезпечение по реда и при условията на ал. 2 на чл. 282 от ГПК. Независимо от това настоящият касационен състав намира молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, за основателна. В случая исковата претенция е основана на договор за банков кредит за покупка на недвижим имот, сключен между банката – ищец по делото, и молителите - ответници, които ползват финансова услуга от търговец по см. на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, непредназначена за извършване на търговска или професионална дейност, поради което имат качеството на потребители, съгласно § 13, т. 1 от ДР на същия закон. Правото на ЕС и в частност Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и последователната практика на СЕС по прилагането същата, уреждат засилена защита на потребителите в случаи, като настоящия, като изискват както съобразяването на националната правна уредба с необходимостта от гарантирането й, така и осигуряването от страна на националните юрисдикции, на ефективни средства за постигането й, и то – своевременно, с оглед адекватната и навременна защита на правата на потребителите в случаите, в които изходът на съдебен спор, като настоящия, зависи от наличието или не на неравноправни клаузи в потребителски договор. /В този смисъл примерно, но не само мотивите към решение на Съда /девети състав/ от 15. 06. 2023 г. по дело С-287/22, съобразно които: „41. Така, що се отнася по-специално до привременните мерки, поискани с оглед на предявяването на произтичащите от Директива 93/13 права, Съдът е приел, че тази директива не допуска национална правна уредба, която не позволява на съда, който разглежда делото по същество и който е компетентен да прецени неравноправния характер на договорна клауза, да наложи привременни мерки като спиране на изпълнителното производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на окончателното му решение, тъй като тази правна уредба може да накърни ефективността на защитата, която се цели с посочената директива (вж. в този смисъл решение от 14 март 2013 г., Aziz, C415/11, EU:C:2013:164, т. 59, 60 и 64); 43. Ето защо защитата, гарантирана на потребителите с Директива 93/13, и по-специално с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея, изисква националният съд да може да наложи подходяща привременна мярка, ако това е необходимо, за да се гарантира пълната ефикасност на бъдещото съдебно решение относно неравноправния характер на договорните клаузи; 56. При това положение, на първо място, следва да се припомни, че националните юрисдикции трябва да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на тази директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение от 6 ноември 2018 г., Max-Planck-Gesellschaft zur Fцrderung der Wissenschaften, C684/16, EU:C:2018:874, т. 59 и цитираната съдебна практика)./ При това както в приложимата наднационална правна рамка, така и също в практиката на СЕС по прилагането й се акцентира на навременността на дължащата се на потребителите защита, преценявана с оглед възможността за потребител да настъпят вреди, включително непоправими или трудно поправими такива, от несвоевременното осигуряване на защита на правата му, засегнати от неравноправни клаузи в договор, до приключването на съдебния процес по съществото на спора, изходът на който зависи от наличието или не на такива клаузи, което пък би довело до неефективност на защитата, получавана от потребителя едва след приключване на спора с окончателен съдебен акт. Отнесено към настоящия случай, изложеното означава следното: В действащото национално право няма друга уредба, позволяваща спирането от ВКС на иначе подлежащото на изпълнение, невлязло в сила въззивно осъдително решение по иск, основан на потребителски договор, освен тази, съдържаща се в разпоредбите на чл. 282 от ГПК. В случай, че исковото производство е образувано за вземане, основано на потребителски договор и невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд подлежи на предварително изпълнение, единственото средство за защита на потребителя да преустанови извършването на действия по принудително изпълнение, преди спорът да е решен със сила на пресъдено нещо относно неравноправния характер на клаузите в договора, е чрез искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. При действащата уредба и в случаи, като процесния, защитата на потребителя не може да се определи като отговаряща на условията за ефективност, тъй като изисква предоставянето на обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума. Практически това означава, че потребителят може само да „изпълни“ задължението чрез плащане, без възможност да предостави друг вид обезпечение. Паричната сума за обезпечение се депозира по сметка на ВКС, тя не носи граждански плодове и предоставянето й може да създаде значителни затруднения в личния живот на потребителя. В случая трябва да се има предвид и обстоятелството, че в обезпечение на вземането на кредитора по процесния договор, е ипотекирано жилището на ответника – потребител, към което именно в случая е и нормално да бъде насочено изпълнението за събиране на присъденото с невлязлото в сила, осъдително въззивно решение вземане на кредитора, с оглед съществуващото негово ипотечно право върху същия имот. В такива случаи и съобразно изискванията за засилена защита на потребителя, на същия следва да бъде осигурена привременна такава, предхождаща приключването на спора с окончателен съдебен акт, доколкото до това приключване насоченото върху ипотекирания имот изпълнение може и е нормално да е вече завършило, в резултат на което потребителят би изгубил имота си, а защитата, осигурявана му от евентуалния бъдещ окончателен съдебен акт в негова полза, би се оказала неефективна. В случая от спирането на изпълнението не се накърняват и правата на кредитора – ищец, в чиято полза придобитият с получения кредит недвижим имот е ипотекиран, и който има право на предпочтително удовлетворение от цената му, без при това отлагането във времето на изпълнението върху същия до окончателното приключване на спора, да е от естество да осуети събирането на вземането му, включително със следващите му се за периода на спирането на изпълнението, лихви.

Поради всичко изложено в конкретния случай се налага извод, че исканото спиране на изпълнението следва да бъде допуснато без внасянето на обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Търговска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на решение № 36 от 16. 03. 2023 г., постановено от Великотърновски апелативен съд, Трети граждански и търговски състав по в. т.д. № 360 по описа на съда за 2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: