Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано по подаденото от „Брикел“ ЕАД искане за отмяна на влязлото в сила решение № 2121 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 7911/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Втора колегия, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Процесуалният представител на „Брикел“ ЕАД поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за спора, които не са били известни на страната в редовното съдебно производство, поради което иска да се отмени влязлото в сила решение на петчленния състав на ВАС и делото се върне на друг петчленен състав за разглеждане по същество.
Ответникът по искането за отмяна – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна.
Ответникът – Екологично сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, чрез пълномощника си, поддържа, че не са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства, представляващи основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, доводи и възраженията на страните, приема следното:
В редовното съдебно производство са установени следните фактически и правни обстоятелства:
„Брикел“ ЕАД притежава комплексно разрешително № 40-Н1-И0 от 29.06.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, актуализирано с КР № 40-Н1-А1 от 10.05.2013 г., за експлоатация на следните инсталации и съоръжения:
1.Горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 510 МВтч (т. 1.1 от Приложение № 4 към ЗООС); 2. Инсталация за производство на водород, при условията по Приложение № 1 към КР. (т. 4.2 "а" от Приложение № 4 към ЗООС).
Със заявление вх. № 617-СЗ-1874 от 04.11.2014 г., дружеството е заявило планирана промяна в горивната инсталация за производство на топлинна енергия, като е поискало увеличение на мощността й на 850 МВтч чрез въвеждане в експлоатация на енергиен котел /ЕК/ № 5 и ЕК № 6, както и изграждане на втора инсталация за пречистване на димни газове с капацитет за четири енергийни котела.
Увеличаването на мощността и изграждането на нова пречиствателна инсталация представляват съществена промяна на действащата инсталация по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), поради което е приложим редът на чл. 117 и следващите от закона, както и Наредба за условията и реда за издаване на комплексните разрешителни /Наредбата/.
С решение № 40-Н1-И0-А1-О/02.09.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, на основание чл. 120, ал. 1 ЗООС във връзка с чл. 117, ал. 2 от същия закон и чл. 11, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, е отказано издаване на комплексно разрешително на „Брикел“ ЕАД за експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1. Горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 850 МВтч; 2.Инсталация за производство на водород.
Основанията за отказ в решението на административния орган са установените за инсталацията на "Брикел" ЕАД - действаща част и планирано разширение, несъответствие с изискванията на закона. Констатираните несъответствия се отнасят до нарушаване на качеството на атмосферния въздух (КАВ), неизпълнение на условия от действащото комплексно разрешително и липсата на депо за неопасни отпадъци, образувани от дейността на горивната инсталация на "Брикел" ЕАД.
Административен съд – София град, с решение № 3027/02.05.2017 г. по адм. дело № 9450/2015 г. по описа на АССГ е отменил решение № 40-Н1-И0-А1-О/02.09.2015 г. на изпълнителния директор на ИАОС по съображения, че същото е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
С влязло в сила решение № 2121 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 7911/2017 г., Върховният административен съд, петчленен състав, е отменил решение № 3027/02.05.2017 г. по адм. дело № 9450/2015 г. на Административен съд – София град и вместо него е постановил друго, по съществото на спора, с което е отхвърлил жалбата на „Брикел“ ЕАД срещу решение № 40-Н1-И0-А1-О/02.09.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда.
В решението, чиято отмяна се иска, петчленният състав не е възприел фактическите установявания и правните съображения на административния съд за незаконосъобразност на административния акт. Касационният съд е приел, че оспореното разрешително е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Приел, че от констатираните от административния орган несъответствия са от характер, който не предполага отстраняването им в рамките на съгласуването на проекта на комплексно разрешително с оператора. Несъответствието се състои в неизпълнение на условия в действащото комплексно разрешително за спазване на емисионни ограничения, законосъобразно управление на отпадъците и експлоатация на съоръженията (технологични, пречиствателни и мониторингови) в нормален режим, осигуряващ оптимална работа на инсталацията. Отстраняването на несъответствието се гарантира чрез изпълнението на тези условия. Посочил е, че несъответствията са основно свързани с нерегламентирана, незаконосъобразна експлоатация на горивната инсталация, установено в рамките на контрола от страна на компетентния орган, съгласно чл. 120, ал. 5 от ЗООС – РИОСВ – С. З, което е формулирано като първи мотив в отменения административен акт. Нерегламентираната експлоатация на инсталацията с увеличена мощност от 510 MWth на 850 MWth е предпоставка за нарушаване на нормите за качество на околната среда (посочено като втори мотив в решение № 40-Н1-И0-А1-0/2015 г.). Липсата на законосъобразно решение за управлението на отпадъците (трети мотив в решение № 40-Н1-И0-А1-0/2015 г.) при настоящата и планираната увеличена мощност на горивната инсталация е друго доказателство за незаконосъобразно извършване на дейността на "Брикел" ЕАД. Описаните несъответствия се отнасят за инсталацията, за която "Брикел" ЕАД кандидатства за издаване на ново комплексно разрешително - в нейната цялост след планираното разширение до 850 MWth. Разрешителното може да бъде издадено единствено в случай, че операторът гарантира спазване на изискванията на закона. При положение, че операторът не може да осигури необходимите условия, които да гарантират съответствие на инсталацията с изискванията на закона, административният орган законосъобразно е отказал с оспореното решение издаването на комплексно разрешително, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НУРИКР.
В искането за отмяна заявителят поддържа, че са налице нови обстоятелства от значение за спора в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Сочи, че в мотивите си тричленният състав на Върховния административен съд е приел неизпълнение на условието по т. 9.5.2 от комплексното разрешително, т. к. не е въведен в експлоатация пункт за мониторинг на нивата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици. Към искането за отмяна прилага писмени доказателства – уведомително писмо изх. № 95-Б-34/11.02.2019 г. от „Българска телекомуникационна кампания“ ЕАД до „Брикел“ ЕАД и уведомително писмо изх. № 1361N121/14.01.2019 г. от управителя на „Инфологика“ ООД. С уведомително писмо изх. № 95-Б-34/11.02.2019 г. от „Българска телекомуникационна кампания“ дружеството претендира да доказва, че е обезпечено предаване на информация до компетентните органи – РИОСВ С. З и ИАОС - София от съществуващ пункт за мониторинг в реално време, с което се установяват нови за дружеството обстоятелства. Според искателя, видно от уведомително писмо изх. № 1361N21/14.01.2019 г., към датата на устните състезания пред касационната инстанция – 15.01.2018 г., от пункта за мониторинг на „Брикел“ ЕАД, находящ се в гр. Г., в индивидуализиран поземлен имот, са правени измервания – мониторинг на нивата на серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици, като монтираният и въведен в експлоатация пункт за мониторинг действа непрекъснато. Искателят намира, че описаните обстоятелства са от значение за спора по същество, обуславят извод, че предприятието изпълнява изискванията и условията на действащото комплексно разрешително, поради което следва да бъдат обсъдени от съда при ново разглеждане на спора по същество.
Върховният административен съд, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от страна, за която решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно и в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК. Разгледано по същество е неоснователно.
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
В случая, представените с искането за отмяна писмени доказателства не отговарят на критериите по чл. 239, т. 1 АПК. Писмените доказателства, на които се позовава искателят, не представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. От събрания доказателствен материал при разглеждане на спора в редовното съдебно производство е видно, че пунктът за собствен мониторинг е въведен в експлоатация и подава реално данни към РИОСВ – С. З на 27.07.2016 година. В тази насока са данните в експертното заключение на вещото лице, изготвило съдебно-екологичната експертиза пред първоинстанционния съд и показанията на експерта в съдебно заседание, както и представения пред касационната инстанция протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на автоматична измервателна станция за контрол качеството на атмосферния въздух, издаден на 01.08.2016 г., с приложена към него разпечатка с данни. Същите обуславят извод, че обстоятелствата в представените две писма от дружеството не са нови обстоятелства по см. на чл. 239, т. 1 АПК. Тези обстоятелства не са били неизвестни за страната и същата не е била в невъзможност да представи доказателства за същите. В хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК ново обстоятелство означава нов факт, който не е бил включен в доказателствения материал, но е съществувал към този момент и има доказателствено значение за спорното правоотношение, като непредставянето му в инстанционното съдебно производство не следва да е поради небрежност на страната. От данните по настоящото дело не може да се направи извод, че страната е била в невъзможност по причини извън нея, да представи доказателства за осъществявания мониторинг. В приложените писма не се съдържат нови обстоятелства, които са релевантни към спорния предмет по влязлото в сила съдебно решение, които дружеството не е могло да узнае в периода до 15.01.2018 г., т. е. до приключване на устните състезания, поради което и не съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение на тричленния състав на Върховния административен съд.
На следващо място, решението за отказ да се издаде комплексно разрешително на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда е мотивирано с несъответствие на инсталацията на "Брикел" ЕАД - действаща част и планирано разширение, с изискванията на закона, което се състои в неизпълнение на условията на издаденото комплексно разрешително по 9.2.1.4, 9.2.1.2. и 9.5.2, за това, че инсталацията не се експлоатира по начин, който да гарантира спазване на нормите за качество на околната среда, операторът не гарантира законосъобразно управление на отпадъците, образувани пряко от дейността на инсталацията и не гарантира прилагането на най-добри налични техники /НДНТ/. За да се проведе ново разглеждане на приключилият съдебен спор за законосъобразност на обсъжданото решение на административния орган, е необходимо да са налице нови доказателства и/или нови обстоятелства, свързани с всяко от основанията за отказ да се издаде исканото комплексно разрешително. Не се твърди и не се представят нови доказателства от значение за спорния предмет от молителя за останалите обстоятелствата, извън тези, свързани с изпълнение на условието за изграждане на пункт за собствен мониторинг, които биха представлявали основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК.
Предвид изложеното, искането на „Брикел“ ЕАД за отмяна на влязлото в сила решение № 2121 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 7911/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Втора колегия, на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.
Ответните страни не са представили доказателства и не претендират присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по разноските.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Брикел“ ЕАД за отмяна на влязлото в сила решение № 2121 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 7911/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Втора колегия, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Решението не подлежи на обжалване.