Образувано е по касационната жалба на Г.Г от [населено място], чрез пълномощник, против решение № 532 от 28.02.2019 г. постановено по адм. дело № 760/2018 г. на Административен съд - В. Т, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Генински срещу мълчалив отказ на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - В. Т за издаване на национално свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ по заявление вх. № 127500-15503/ 7.09.2018 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че органът няма основание да му откаже издаване на българско СУМПС, тъй като успешно е издържал изпит за управление на МПС, [гражданство] е и няма постоянно пребиваване в друга държава членка. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания мълчалив отказ.
Ответникът, началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Т, не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, обсъдил е задълбочено представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, анализирал е приложимите материалноправни разпоредби и е достигнал до правнообоснован извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за издаване на СУМПС, който касационната инстанция споделя.
По фактите няма спор. Жалбоподателят Г.Г е [гражданство], пребиваващ за постоянно на територията на Р. Б от 2013 г. Производството пред административния орган е започнало по негово заявление вх. № 127500-15503/07.09.2018 г. за замяна на притежавано от него норвежко СУМПС с българско свидетелство за управление на моторно превозно средство. Не е спорно, че заявителят не е представил норвежкото СУМПС, като не е спорно и обстоятелството, че същото му е отнето от норвежките власти поради влязло в сила съдебно решение за отнемането му. По делото е представен превод на съдебно решение, с което Генински е осъден на 18 дни затвор, с 2 години изпитателен срок и глоба. Със съдебното решение е отнето и СУМПС, издадено на територията на Норвегия, за период от 21 месеца, като е постановено, че правото на управление на МПС се възстановява след полагането на изпит. От писмо с вх. № 119370-13316 от 13.11.2014 г. е видно, че Гениниски не притежава валидно издадено норвежко СУМПС. При запитване до норвежките власти, с писмо от 22.08.2018 г. Норвежката публична пътна администрация е уведомила Генински, че не може да положи тест за водач на МПС и да получи свидетелство в Норвегия, защото вече няма постоянно пребиваване в Норвегия.
По делото е установено, че жалбоподателят е издържал изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кат. „В“на 14.02.1996г. Издадено му е СУМПС № 4016369, валидно до 31.01.2006 г., подменено през 2000 г. Във връзка с промяна на категорията водач на МПС, на Генински е издадено ново СУМПС №[номер], валидно до 15.03.2012г. Не е спорно, че това свидетелство е със статус в БДС „Унищожен“, считано от 16.07.2012г., по причина „подмяна в чужбина“.
След подробен анализ на доказателствата и относимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е постановил законосъобразен мълчалив отказ да замени норвежкото СУМПС с национално без полагане на изпит. Обосновал е извод, че замяна с българско свидетелство за управление се извършва след предоставяне на чуждестранно свидетелство, а в конкретната хипотеза норвежкото свидетелство на жалбоподателя не е валидно, не се намира у Генински и не може да бъде представено. По силата на приложеното по делото съдебно решение на норвежки наказателен съд, то му е отнето. Норвежкият документ може да му бъде върнат след изпълнение на предвидена в Норвегия национална процедура, до която българският гражданин не може да бъде допуснат, тъй като няма постоянно пребиваване в страната. Решението е правилно.
Съгласно член 7, § 1 от Директива 2006/126/ ЕО свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит, и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и III. Съгласно член 7, § 3, буква "а" подновяване на свидетелствата за управление на превозни средства, когато техният срок изтече, подлежи на продължавне при спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелствата от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DЕ, D1 и D1Е и обичайно пребиваване на територията на държавата членка, а съгласно член 7, § 3, буква "б" държавите членки могат при подновяване на свидетелствата за управление от категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ да изискват преглед, като прилагат минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, посочени в приложение III. Директива 2006/126/ ЕО е транспонирана в ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) - §35, т. 3 ЗДвП, и в чл. 51 ЗБЛД, като националният законодател е приел, че изискването за покриване на минималните медицински стандарти и за обичайно пребиваване на територията на страната е задължително и за водачите от категория В - чл. 151, ал. 2 и 5 ЗДвП във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/.
В конкретния случай Генински се е позовал на чл. 11, § 4, ал. 1 от Директива 2006/126/ЕО, според който може да поиска замяна на неговото свидетелство за управление на моторно превозно средство с еквивалентно свидетелство. Административният орган законосъобразно е постановил мълчалив отказ, тъй като жалбоподателят към момента на подаване на заявлението не е имал валидно издадено свидетелство за управление от К.Н.С му е било отнето, което безспорно се установява от доказателствата по делото.
Право на преценка на страната е да издаде или да откаже издаване на свидетелство за управление на превозно средство на кандидат, чието свидетелство е анулирано в друга държава членка - чл. 11, § 4, ал. 3 от Директива 2006/196/ЕО. Това разбиране е възприето и в практиката на Съда /вж. т. 85 от решението по дело С-419/10/.
Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина регламентира издаването на СУМПС. Съгласно чл. 17 СУМПС се издава на лице с обичайно пребиваване на територията на страната, на което е било издадено българско СУМПС, подменено с чуждестранно, което е загубило правоспособността си заради отнемане на всички контролни точки и свидетелството му е отнето или обявено за отнемане. В случая жалбоподателят е притежавал СУМПС, подменено с чуждестранно, което му е отнето по надлежния ред от норвежките власти. Редът за издаване на ново СУМПС е този по чл. 157, ал. 5 ЗДвП.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон, същото е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 532 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 760/2018 г. на Административен съд - В. Т. Решението е окончателно.