Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на С.Т, против решение № 7278/01.12.2017 г., постановено по адм. дело № 9477/2017 г. по описа на Административен съд – София-град в частта му по т. II, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмо № 144 ЗДОИ от 15.06.2017 г. на юрисконсулт при Конституционния съд на Р. Б /КС/ в частта, с която се отговаря на въпроса „Всички вие доказано психично здрави ли сте?“, фигуриращ под номер 1. /първи/ в заявление за предоставяне на достъп до обществена информация Вх. № 147 ЗДОИ от 12.06.2017 г. по описа на КС, с подател С.Т. В касационната жалба решението е оспорено като незаконосъобразно и необосновано, а в подадена до съда уточнителна молба от 19.03.2018 г. се твърди нищожност на същото. Направено е искане за обявяване на нищожност, както и за обезсилване на атакуваното първоинстанционно решение в посочената му част.
Срещу същото решение, постановено по адм. дело № 9477/2017 г. по описа на АССГ, е подадена и частна жалба от С.Т в частта му по т. I, която е с характер на определение и с която е оставена без разглеждане жалбата на касатора срещу писмо № 144 ЗДОИ от 15.06.2017 г. на юрисконсулт при КС в частта, с която се отговаря на въпросите: Може ли гражданин да разчита на безпристрастно решение на Темида, ако по време на висящността на НОХД си зададе въпроси или заведе административно дело (например за дисциплинарно нарушение) срещу административния ръководител, който в момента е и наказателен съдия по НОХД? Кой мандат поред административният ръководител на Върховния административен съд и административният ръководител на Прокуратурата на Р. Б упражняват своите функции? /съответно формулирани като въпрос втори и въпрос трети в горепосоченото заявление за достъп до обществена информация/ и е прекратено производството по адм. дело № 9477/2017 г. по описа на АССГ в тази му част. В частната жалба се твърди неправилност на решението на АССГ в тази му част и се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната и частната жалби - юрисконсулт при Конституционния съд на Р. Б, упълномощен със заповед № 17/28.02.2017 г. на председателя на Конституционния съд да разглежда заявления по ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ), редовно призован, не изразява становище по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, излага съображения за оставяне в сила на оспореното решение като постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
След преценка на наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, Върховният административен съд, пето отделение намира оспореното с нея решение в частта му по т. II за валидно. Същото е постановено в изискуемата се форма от състав на съда съгласно изискването на чл. 164 АПК. Решението е и допустимо като постановено по допустима жалба, депозирана от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледано по същество, решението на АССГ в частта му по т. II е правилно.
За да постанови обжалваната с касационната жалба част от решението, съдът е приел, че търсената от С.Т информация по първия от трите зададени от него въпроса, формулирани в заявление до КС Вх. № 147 ЗДОИ от 12.06.2017 г., попада в приложното поле на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗДОИ и § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. На това основание, както и с оглед обстоятелството, че информация относно евентуални психични разстройства на съдиите от КС не се съдържа в актовете на КС, нито е налице задължение за събиране, създаване и съхраняване на такава в структурата на КС, съдът е формирал крайния извод за законосъобразност на обективирания в писмо № 144 ЗДОИ от 15.06.2017 г. на юрисконсулт при КС отговор във връзка с въпроса на С.Т - „Всички вие доказано психично здрави ли сте?“.
Така постановеният от съда правен резултат е законосъобразен. Изяснените по делото правнорелевантни факти и обстоятелства съдът правилно е подвел под хипотезата на съответно приложимите материалноправни норми. Правилна е преценката на съда, че търсената по първия въпрос информация се отнася изцяло до сведения, свързани със здравословното състояние на съдиите от КС, и по-конкретно – тяхното психично здраве. Подобна информация не притежава характера на информация, свързана с обществения живот в страната, а засяга единствено индивидуално определени физически лица по начин, който я квалифицира като „лични данни“ по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Информация, съставляващи лични данни, не се предоставя по реда на ЗДОИ, съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ. Правилно е и установеното от страна на първоинстанционния съд, че за КС липсва задължение да създава или поддържа такава информация.
При тези съображения, преценката на АССГ за законосъобразно постановен отказ за достъп до информацията по т. 1 от заявлението на С.Т, адресирано до КС, е извършена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с данните по делото.
Предвид гореизложеното, оспореното решение на АССГ в частта му по т. II следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба – отхвърлена като неоснователна.
По отношение на частната жалба срещу решението в частта му по т. I с характер на определение, настоящият касационен състав намира, че същата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, но по същество е неоснователна.
Следва да бъдат изцяло споделени доводите на първоинстанционния състав, с които е оставена без разглеждане жалбата на С.Т срещу писмо № 144 ЗДОИ от 15.06.2017 г. на юрисконсулт при КС в частта му, с която е даден отговор на втория и третия от поставените от заявителя въпроси в заявление Вх. № 147 ЗДОИ от 12.06.2017 г. по описа на КС. Правилна е преценката на административния съд, че поставените въпроси като неотносими към дейността на КС, не формират задължение за сезирания орган да се произнесе по ЗДОИ с индивидуален административен акт, с който да предостави или откаже предоставянето на достъп до търсената информация. По реда на ЗДОИ може да се предоставя единствено информация, която отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и е налична при органа към момента на сезирането с конкретно заявление, т. е. създадена е и се съхранява в съответната структура, част от която е административният орган. Безспорно установено по делото е, че подобна хипотеза не се реализира в процесния случай. По тези съображения, правилно и обосновано е становището на съда, че в частта, касаеща втория и третия въпрос на заявителя, писмо № 144 ЗДОИ от 15.06.2017 г. на юрисконсулт при КС притежава изцяло уведомителен характер и не съставлява акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Гореизложеното мотивира извод за законосъобразност на решението на АССГ в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на С.Т срещу отговора на юрисконсулт при КС по втория и третия от поставените от заявителя въпроси, обективиран в писмо № 144 ЗДОИ от 15.06.2017 г. на юрисконсулт при КС.
Не са налице основания за отмяна на оспореното решение в частта му по т. I с характер на определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7278/01.12.2017 г., постановено по адм. дело № 9477/2017 г. по описа на Административен съд – София-град в неговата цялост, по оспорване от С.Т с касационна жалба Вх. № 36024/15.12.2107 г. и частна жалба Вх. № 36025/15.12.2017 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.