Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на СО, район „Сердика“ против решение № 4932/20.07.2017 г по адм. д. № 4262/2017 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил факта, че Д.К и към момента обитава общинско жилище, в качеството му на член на домакинството на майка му С.К.С чл. 8, ал. 1 от НРУУРОЖТСО за лице, което ползва имот, общинска собственост без правно основание, няма основание за включването му в картотеката на района. Моли да бъде отменено решението и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.

Ответникът по жалбата – Д.К, редовно призован, се представлява от адвокат Юруков. Оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Комисията по чл. 10 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, район „Сердика“, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, поради това че кметът не е бил страна в производството пред първоинстанционния съд. Алтернативно, в случай, че съдът приеме жалбата за допустима, разгледана по същество, тя е неоснователна. Основание за отказа Д.К да не бъде включен в картотеката на нуждаещите се от жилище граждани в район „Сердика“ е, че той фигурира в настанителна заповед № РД-0904-37/11.07.2006 г. като член на семейството на С.К, Към датата на постановяване на отказа е установено, че с влязла в сила заповед е прекратено наемното правоотношение, възникнало от настанителната заповед.

Основанията за некартотекиране са посочени в чл. 5, ал. 2 НРУУРОЖТСО, като сред изброените няма предвидено такова основание като посоченото в обжалваното решение на комисията по чл. 10 като фактическо основание.

Върховният административен...