Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Л – секретар на Столична община – район „Оборище“, против решение № 5131 от 04.08.2017 г. постановено по адм. дело № 4536/2017 г. от Административен съд София – град, с което е отменено решение № 32 от 04.04.2017 г. на същия административен орган, с което е отказан достъп до обществена информация, поискан със заявление № РОБ17-ОИ94-1-/1/13.03.2017 г., подадено от А.Т и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбата против решението на административния орган да бъде отхвърлена.

Ответникът – А.Т, чрез адв.. К оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в нормативно установения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

По делото е безспорно, че Столична община – район „Оборище“ е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Безспорно е също, че исканата информация, по своята същност е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект във връзка с предоставените му по закон правомощия. Търсената информация е и служебна по смисъла на чл. 10 ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ/.

Със заявление, вх. № при ответника РОБ17-ОИ94-1-/1/13.03.2017г.,жалбоподателят е поискал информация относно разрешение от О. О, издадено на Промаркет, за изграждане на рекламна тента; Съгласие за изграждане на рекламната тента от непосредствените съседи.

В съответствие със закона и събраните доказателства е заключението на административния съд, че решението на секретаря на Столична община – район „Оборище“ е издадено в противоречие със закона и следва да бъде отменено, а преписката – варната на органа за ново произнасяне. Единственото съображение на административния орган да откаже достъп до исканата информация е обстоятелството, че посочените в заявлението сведения засягат интересите на трето лице, което не дава съгласие тази информация да бъде предоставена на заявителя. При правилен и точен анализ на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ административният съд приема, че липсата на съгласие на засегнатото лице трето лице не е абсолютно и достатъчно основание за отказ на органа да предостави информация, предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, която предвижда, че в такъв случай задълженият субект следва да предостави информацията в обем и по начин, който да не разкрива сведения, които се отнасят до третото лице, а също и поради обстоятелството, че във всички случаи следва да се прецени наличието на надделяващ обществен интерес.

Правилно е установено от административния съд, че задълженият субект - секретарят на общината, не е изложил и мотиви относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ, касаещ приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Съгласно оборимата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес органът следва да установи липсата на такъв, а не заявителят да доказва неговото наличие. Неизлагането на съображения в случая за наличието или липсата на основания за приложението на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, каквото е изискването на чл. 38 ЗДОИ е самостоятелно основание за отмяна на отказа за предоставяне на исканата обществена информация.

Съображенията на касационния жалбоподател относно предпочетената от заявителя форма на достъп до исканата информация също не могат да обосноват отказ на органа да предостави информация, тъй като при невъзможност да удовлетвори искането на заявителя за предпочитаната форма на достъп, органът следва сам да определи формата, в която да предостави исканите сведения (чл. 27, ал. 2).

Неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски, тъй като такива не е доказано да са направени пред касационната инстанция и не следва да бъдат присъждани.

Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София – град е законосъобразно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касационния жалбоподател основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5131 от 04.08.2017 г. постановено по адм. дело № 4536/2017 г. от Административен съд София – град. Решението е окончателно.