Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинския съвет – Благоевград, подадена чрез процесуалния им представител адв.. Т,срещу Решение №1721 от 26.10.2018г., постановено по адм. д.№997 по описа на Административен съд – Благоевград за 2017г.С обжалваното съдебно решение е отменена разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред в частта относно израза „или от Началника на РПУ - Благоевград “. Наред с това, Общинския съвет – Благоевград е осъден да заплати на П.Й направените от него разноски по делото в размер на 730, 00 лв.В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Освен това се твърди, че решението е неправилно, тъй като направените правни изводи са в разрез със събраните доказателствата по делото.Съдът не се е съобразил с чл. 96, ал. 5 от Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, която дава възможност проект за изменение на отделни членове от действащи правилници, програми, наредби и инструкции да се приемат на едно четене, след решение на Комисията по актуализация на нормативните актове към общинския съвет, какъвто е конкретния случай.Неправилно е прието също така допуснато нарушение на чл 2а от ЗНА отм. свързано с оповестяването на приетото изменение на наредбата.Съхраняването на хартиен носител на документите и актовете на общинския съвет е за срок от 10 години и не е налице задължение да се съхраняват извън тези срокове.Оспорената разпоредба не противоречи на материално правни разпоредби от по-висока степен, както и на целта на закона. По изложените в касационната жалба подробни съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд подателят на касационната жалба не се представлява.

Ответникът – П.Й, чрез адв. Ю.Д, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представена по делото молба - становище.Обръща внимание, че видно от приложеното копие на личната карта на Йорданов(л. 5) се установява, че същия е жител на О. Б, поради което се явява адресат на спорната разпоредба. Позовава се на приложена към молбата съдебна практика. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200, 00 лв. съгласно представен към тази молба договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е разпоредбата на чл. 31, ал. 3 изменена с Решение №146 по Протокол №7 от заседание на ОбС - Благоевград, проведено на 10.06. 2005г. - като към първоначалния текст освен " а в случаите при съставени актове за нарушаване на чл. 2, чл. 5, т. 1, т. 2, т. 3, т. 7, чл. 6, т. 9, т. 10, чл. 6а, чл. 7, чл. 10, чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 16, ал. 2, чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 20а, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 27, чл. 28, чл. 28а от Наредбата - от кмета, като е добавена и оспорената в настоящото производство част - " или Началника на РПУ - Благоевград ".

С Решение № 1721 от 26.10.2018 г., постановено по адм. д. № 997 по описа на Административен съд – Благоевград за 2017 г., в производство по чл. 185 и сл. АПК, е отменил разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Наредбата в частта относно думите „или Началника на РПУ -Благоевград“.Като е взел предвид чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 АПК, съдът е приел, че ОбС – Благоевград е материално и териториално компетентният орган, който разполага с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, тоест да издаде подзаконов нормативен акт от вида на процесния.Приел е още, че при издаването на оспорения текст от цитираната наредба са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - приетия текст е приет само на едно четене в нарушение чл. 96а, ал. 1 от Правилник за организация и дейността на общинския съвет, негонвите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. От представения препис от протокол на заседанието не става ясно с какво мнозиство е прието изменението, не е извършено оповестяване в съответствие с изискването на чл. 2а от ЗНА отм. .Освен това е прието допуснато нарушение на ЗАНН, който не позволява с наредба да се делегират правомощия по издаване на НП.Въз основа на изложеното, като краен извод е приел, че нарушенията са съществени и е отменил разпоредбата на чл. 31 ал. 3 в частта и " или Началника на РПУ - Благоевград ".

Решението е валидно, допустимо и правилно при следните съображения:

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Анализът на разпоредбата сочи, че наличието на правен интерес, като предпоставка за допустимост на жалбата, означава, че легитимирани да оспорят съответния подзаконов нормативен акт са лицата, чието правно положение е регламентирано от същия и разпоредбите му могат да засегнат по неблагоприятен начин правната им сфера. Нормата допуска засягането да е не само реално, съществуващо към момента на оспорването, но и да създава възможност за предстоящо засягане на права. В този смисъл, с Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд на Р. Б по конст. д. № 11/2006 г. е прието, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които актът се разпростира. Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Приема също така, че прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.Зато е приел, че роизводството е допустимо, още повече, че в конкретния случай въпросът за допустимостта на оспорването е решен с Определение №8911/29.06. 2018 г. постановено по адм. д№6909/2018г. на четвърто отделение на Върховния административен съд.

Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ЗМСМА, в редакцията към 2003 г., всички актове на общинския съвет се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или чрез Интернет. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, въведена през 2003 г. и приложима към момента на приемане на оспорената разпоредба, вменява задължение по отношение на кмета на общината да определи подходящо помещение в сградата на общината, където да се съхраняват копия от актовете на общинския съвет от последните 10 години на хартиен носител и се осигурява достъп на желаещите граждани да ги четат на място в рамките на осемчасово работно време във всеки работен ден. На всеки гражданин, желаещ да получи копие от даден акт на общинския съвет, се осигурява възможност за това срещу заплащане.В тази връзка основателно се явява възражението на касационния жалбоподател, че съгласно чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, срокът за съхраняване на актовете на общинския съвет за 2005 г. е изтекъл и това задължение касае самите актове, но не и целите преписки към тях. Поради това невъзможността на Общински съвет Благоевград да посочи, чрез какви средства за масово осведомяване е оповестена процесната Наредба за период, по-дълъг от законоустановения 10 годишен срок, не може да се тълкува като неизпълнение на задължението му по чл. 2а от ЗНА (в приложимата редакция към 2003 г.), както неправилно е приел първоинстанционния съд.

Правилен е обаче изводът на съда, че оспорения текст от наредбата е приет при съществени нарушения на административно-производствените правила, а именно: текстът е приет само на едно четене, което е в нарушение на изискването на чл. 96А, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (в приложимата редакция). В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че с Решение № 150/14.07.2005 г. на Общинския съвет – Благоевград, е извършено изменение на Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, което дава възможност проект за изменение на отделни членове от действащи правилници, програми, наредби или инструкции да се приемат само на едно четене, доколкото промяната в правилника е станала след приемане на оспорения текст от наредбата.

Оспорената разпоредба противоречи на нормата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, която предвижда наказателните постановления за нарушаване на общинските наредби да се издават от кмета на общината или от негов заместник. Цитираната разпоредба от ЗМСМА съдържа общо правило относно компетентния административнонаказващ орган, важимо при отсъствие на друга уредба в специален материален закон. При колизия на норми от общ и специален закон, специалната разпоредба дерогира приложението на общото правило. Правилно е в тази връзка заключението на първостепенния съд, че в случая няма друг специален закон в областта на обществения ред, който да предвижда нещо различно.Законът за общинската собственост не съдържа административнонаказателни разпоредби, а ЗМВР предвижда административно-наказателна отговорност за нарушения на същия, която се реализира от органите на МВР, а не от общинската администрация.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице визираните в касационния жалба отменителни основания и решението като правилно и законосъобразноследва да бъде оставено в сила.Предвид изхода на спора, на Станков следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв., за които по делото са налице доказателства за договарянето му и за изплащането му.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1721 от 26.10.2018 г., постановено по адм. д. № 997 по описа на Административен съд – Благоевград за 2017 г.

ОСЪЖДА Общински съвет – Благоевград да заплати на П.Й, с ЕГН [ЕГН] сума в размер на1200(хиляда и двеста) лева за сторените по делото в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.