Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Д, чрез назначения му за процесуален представител адв. В.Й и по две касационни жалби, подадени лично от Дотков, срещу Решение № 829 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1405 по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Дотков иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6600, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, Дотков е осъден да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното в първата касационна жалба, поддържа се становище, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на ГД "ИН". Изразява се становище, че неосъщественият контрол за качествено извършване на обработката на помещенията в Затвора - София на 27.04.2017 г. с препарати против насекоми, инсекти и други вредители представлява бездействие на органите по изпълнение на наказанието, с което се явява нарушен чл. 3 ЗИНЗС. Според касационния жалбоподател именно бездействието на възложителя по осъществяване на контрол за качественото изпълнение на поръчката е довело до нарушаване от негова страна на изискванията съгласно ЗИНЗС. В първата подадена от Дотков касационна жалба се излагат аргументи за постановяване на обжалваното съдебно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с нарушения на чл. 151 и 152 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Твърди се, че изготвянето и изпращането на решението е станало преди да му бъде дадена възможност за поправка/допълване на съдебните протоколи. В допълнение не му било изпратено представено от ответника писмено становище. Твърди се и необоснованост на направените в обжалваното решение изводи. Неправилен, според касационният жалбоподател, е изводът на съда, че по делото не било доказано твърдяното вредоносно бездействие. За да достигне до този извод, съдът игнорирал съдържанието на договора, сключен между [Фирма 1] и ГД "ИН", и по конкретно неговите чл. 8 - чл. 10. Изтъква се също така, че съдът неправилно приел, че представените от ГД "ИН" доказателства не били оспорени. По делото е постъпила и трета касационна жалба, подадена от Дотков, изпратена директно до Върховния административен съд, в която се твърди, че съдията, разгледал спора в първоинстанционния съд и постановил обжалваното решение бил предубеден, прекратил му делото, не го освободил от държавна такса и давал указания на ГД "ИН". Наред с това се повтарят изложените във втората касационна жалба оплаквания. По изложените в касационните жалби съображения се иска отмяната на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция изцяло.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява лично, но се представлява от назначения му адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. По делото са постъпили три молби с приложения "кръвосмучещи дървеници", за които се твърди, че са уловени при престоя на свидетеля К.Р и на касационния жалбоподател в Затвора - София, килии "Чужда делегация" през 2018 г. и през 2019 г., тоест след исковия период. Последното се сочи като причина за неявяването на Дотков в съдебното заседание пред настоящия съд, тъй като не желаел да преживее отново това, за което търси обезщетение.
Ответникът – ГД „ИН“ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Твърди, че по делото не са установени незаконосъобразни бездействия на ответника в периода 12.05.2017 г. - 17.05.2017 г., с което да е нарушен принципът на чл. 3 ЗИНЗС.Пва се на установеното въз основа на представените по делото писмени доказателства, които установяват предприемането на необходимите и законосъобразни действия от служители на ГД "ИН". В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от упълномощен юрисконсулт, който моли решението да остане в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Поддържа становище, че въпреки следите от ухапвания по ръцете на Дотков, не е налице бездействие от страна на затворническата администрация на Затвора - София по обработване на помещенията срещу паразити, насекоми и други вредители.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни, тъй като съдът неправилно е осъдил Дотков, предвид изхода на спора, да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че АС - Варна е разгледал предявения иск от Дотков срещу ГД "ИН", с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 6600, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, за причинените му в Затвора - София неимуществени вреди през периода от 12.05.2017 г. до 17.05.2017 г., поради поставянето му в неблагоприятните условия на килия № 16, породени от бездействието на затворническата администрация да извърши необходимите дезинсектационни мероприятия срещу вредителите – дървеници, в резултат на което той претърпял болки и сърбежи, и изпаднал в състояние на безсъние, безсилие и тревожност.
При подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел за неоснователен иска за присъждане на обезщетение на Дотков заради причинените му неимуществени вреди в исковия период, свързани с неприятните физически усещания от присъствието на кръвосмучещи насекоми в килията, където е бил настанен в Затвора - София за периода 12.05.2017 г. - 17.05.2017 г. и състоянието, в което изпаднал поради тяхното въздействие - пет денонощия безсъние, болки, сърбежи, тревожност и потиснатост. Въз основа на доказателствата по делото съдът приел за безспорно доказано, че при престоя си в Затвора - София в исковия период Дотков е имал досег с кръвосмучещи насекоми, вследствие на което по тялото му (или поне по ръцете му с оглед изложеното в медицинската справка) е имало следи от ухапвания. Въз основа на представената от ГД "ИН" докладна записка съдът приел за установено, че на територията на Затвора - София периодично се извършват ДДД - услуги въз основа на Договор с рег. № 10815 от 08.11.2016 г., сключен по реда на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) между ГД "ИН" и „ДДД 1“ ООД за срок от 24 месеца, с предмет - извършване на услуги по дезинсекция и дератизация в сградите на ГД "ИН" и териториалните служби по обособена позиция № 9 за конкретни обекти на ГД "ИН", сред които и Затвора - София. Като съобразил представените два протокола за извършена обработка на площите и помещенията в Затвора - София (от 27.04.2017 г. и от 22.06.2017 г., тоест около 20 дни преди исковия период и около месец след него) с препарати против инсекти и други вредители, съдът приел за оборени твърденията на Дотков за бездействие на затворническата администрация за обработване на помещенията в Затвора - София против паразити, насекоми и всякакви други вредители, доколкото доказателствата установяват предприемане на необходимите в тази насока фактически действия. Съдът счел, че встрани от производството е въпросът за успеха на проведената по договора дезинсекция и дератизация. Мотивирал се, че неизпълнението на договора от страна на изпълнителя по него [Фирма 1] не може да се квалифицира като бездействие на затворническата администрация по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. По тези причини съдът направил краен извод за неоснователност на исковата претенция по причина липса на една от предпоставките за ангажиране отговорността на ГД "ИН" - липса на установено бездействие от страна на затворническата администрация в Затвора - София, респективно на ГД "ИН". Предвид изхода на спора, осъдил Дотков да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100, 00 лв. за юрискосултско възнаграждение.
Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която, предвид изхода на спора, Дотков е осъден да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В останалата част решението е правилно. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Варна е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че не е налице един от елементите от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за неоснователност на предявената от Дотков искова претенция.
Не се възприемат като основателни от настоящия състав оплакванията на Дотков, релевирани в предявените от него касационни жалби срещу решението, предмет на касационен контрол. Правилно, въз основа на приложените по делото писмени доказателства - договор и два протокола, първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че от страна на ГД "ИН" са предприети действия по дезинсекция срещу дървеници периодично, вкл. непосредствено преди и след исковия период. В този смисъл твърденията на Дотков за допуснато незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в тази насока са неоснователни. В исковата молба, по която било образувано производството пред първоинстанционния съд се сочи, че ГД "ИН" трябва да положи усилие да пребори вредителите, но не се съдържа твърдение за неосъществен контрол за качеството на обработка на помещенията в Затвора - София на 27.04.2017 г. против насекоми и други вредители. Доводи за бездействие на затворническата администрация във връзка с неосъществен контрол по изпълнението на договора с [Фирма 1] са въведени едва в касационните жалби на Дотков, поради което първоинстанционният съд не е допуснал нарушение като не е обсъдил разпоредбите на чл. 8 - чл. 10 от посочения договор. Подробно развитите в касационните жалби съображения във връзка с предвиденото в тези разпоредби от договора, сключен между [Фирма 1] и ГД "ИН" е ирелевантно към преценката за наличието на твърдяното бездействие на затворническата администрация за обработване на помещенията в Затвора - София против паразити, насекоми и други вредители. То е относимо към неизпълнение, респективно лошо изпълнение на задълженията по представения договор от страна на изпълнителя по него и доколкото не е свързано с твърдяното бездействие на ГД "ИН" да обезпечи третиране на помещенията, правилно не е съобразено и обсъждано от съда. В допълнение, по делото не е установено затворническата администрация да е уведомена за неефективност на проведените специализирани мероприятия от лица, поставени в твърдените условия с оглед извършването на допълнително извънредно третиране съгласно клаузите на цитирания договор извън периодично уговорените по него такива или по друг начин. С. Р, който установява, че е пребивавал в Затвора - София в близък период, който предхожда пребиваването на Дотков, а и свидетелят Костадинов, пребивавал с Дотков в килията в исковия период, също не дават показания в тази насока.
Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения от първоинстанционния съд за постановяване на решението преди да бъде дадена възможност на Дотков да заяви съгласието си с отразеното в протокола от последното съдебно заседание. Установява се, че съдът се е произнесъл още по първото направено искане за препис от протокола от последното съдебно заседание своевременно и при проявена активност препис от протокола е било възможно да се получи от процесуалния представител на лицето. Настоящият касационен жалбоподател е разполагал с процесуалната възможност да заяви искане за неговото допълване или поправяне в срока по чл. 151, ал. 1 ГПК, но не е сторил това, въпреки че е ползвал безплатна правна помощ. Конкретни твърдения за наличието на основание за допълване или поправка на протокола от последното съдебно заседание не се сочат и в касационната жалба.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът не се отвел по направеното от Дотков искане. Не се констатира наличие на основание по чл. 22 ГПК по отношение на съдията, разгледал делото и постановил съдебния акт. Действително производството по делото е било прекратено с Определение № 2909 от 26.10.2017 г., което е отменено при проведения инстанционен контрол от Върховния административен съд, но само това не е достатъчно, за да се приеме предубеденост на съдията от първоинстанционния съд. За да не освободи Дотков от заплащането на държавна такса по делото, съдът е направил преценка, че същият може да я заплати. Определението му е подлежало на обжалване от Дотков, но не се установява такова да е инициирано. Даването на нарочни указания до ГД "ИН" с Определение № 719 от 21.02.2018 г. също не води на извод за предубеденост, липса на безпристрастност или толериране на една от страните по спора, доколкото съдът се е възползвал от процесуалната възможност, с която разполага съгласно чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС от една страна, а от друга, предвид установената с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС презумпция, е указал на другата страна - ГД "ИН" за кои факти носи доказателствена тежест да установи. Впрочем, с нарочно разпореждане, обективирано на л. 127 от първоинстанционното дело, съдът е разпоредил преписи от така представените от ГД "ИН" доказателства, за които му е било указано, да се изпратят на Дотков и на прокуратурата. От приложеното по делото съобщение се установява, че доказателствата са му връчени на 14.03.2018 г. Неоснователно се възразява от Дотков относно вписаното в обжалваното решение, че тези доказателства не били оспорени. Последното е съответно на процесуалното поведение на настоящия касационен жалбоподател и неговия процесуален представител в съдебното заседание на 03.04.2018 г., доколкото видно от съдебния протокол не се установява да е заявено такова оспорване по предвидения за това процесуален ред. Настоящият касационен жалбоподател само е "коментирал" приетите доказателства. Едва в хода по същество Дотков е обсъдил доказателствата подробно, като заявил, че протоколът от фирма "Килъри" не може да бъде приет, но това не съставлява оспорване на документ по смисъла на процесуалния закон. Също едва на този етап от производството се заявява от Дотков неизпълнение на договора за дезинсекция или неефективност на мерките.
Предвид всичко гореизложено решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Дотков иск за сумата от 6600, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди е обосновано, постановено е при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна в посочената част.
Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която предвид изхода на спора Дотков е осъден да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При постановяването му съдът не е взел предвид разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС и не е отчел, че те дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдържанието на посочените разпоредби дава основание да се направи извод, че законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, тоест разноските направени за процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от посочените разпоредби от ГПК и на чл. 286, ал. 3 3ИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в Закон за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се предяви. Предвид така приетото, решението в частта, с която Дотков е осъден да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение следва да се отмени, като искането на ГД "ИН" за присъждане на такова следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 829 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1405 по описа на Административен съд – Варна за 2017 г. В ЧАСТТА, с която В.Д, с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сума в размер на 100, 00 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
О. Б. У. направеното от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" искане за осъждането на В.Д, с ЕГН [ЕГН] да й заплати юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 829 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1405 по описа на Административен съд – Варна за 2017 г. в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.