К. О съвет Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 2329/09.11.2018г. по адм. д. № 2372/2018г. на АС – Пловдив, с което са отменени чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. П, приета с решение № 80/04.03.2003г. по протокол № 6 на ОС – Пловдив, последно изменена и допълнена с решене № 41/15.02.2018г. по протокол № 3 на ОС – Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба, имаща характер на писмена защита. Моли решението на Общинския съвет да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение съдът е отменил чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. П, приета с решение № 80/04.03.2003г. по протокол № 6 на ОС – Пловдив, последно изменена и допълнена с решение № 41/15.02.2018г. по протокол № 3 на ОС – Пловдив. В мотивите си съдът правилно е приел, че предмет на делото по протеста на ОП – Пловдив са норми от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. П, приета с решение № 80/04.03.2003г. по протокол № 6 на ОС – Пловдив във редакция от изменението на наредбата, прието с решение № 8 по протокол № 1/23.01.2018г. на ОС – Пловдив. В протеста на ОП – Пловдив, с който е сезиран АС – Пловдив са оспорени и е поискана отмяна на чл. 23, ал. 1, т. 1 от наредбата в частта: „- постоянна част, независеща от посещаемостта на децата и от преференциите по чл. 24 от наредбата“ и на чл. 23, ал. 3 от наредбата в частта: „както следва:
-6.00лв постоянна част от дължимата месечна такса, независеща от посещаемостта на децата;
-9.00лв пропорционална част от дължимата месечна такса, в зависимост от посещаемостта на децата, при запазване на преференциите по чл. 24 от наредбата“.
При този предмет на делото и в рамките на направеното искане в протеста съдът като е отменил чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 3 от наредбата изцяло е постановил плюс петитум. Решението в частта, с която е отменен чл. 23, ал. 1, т. 1 от наредбата в частта: „1. за целодневни групи /яслени и за 3- и 4-годишни деца, посочени в т. 2 на част I на приложение № 3 от наредбата, се формира сумарно от два компонента: - пропорционална част, в зависимост от посещаемостта на децата и от запазване на преференциите по чл. 24 от наредбата.“ и в частта, с която е отменен чл. 23, ал. 3 от наредбата в частта: „за ползване на почасова организация на възпитание, социализация, обучение и отглеждане на 3- и 4-годишни деца в детските градини, без право на храна, в рамките на 3 астрономически часа през учебното време /от 15 септември до 31 май на следващата календарна година/, се заплаща месечна такса в размер на 15.00лв, която се формира сумарно,“ е постановено свръх петитум. Решението в тази част, с която е надхвърлено искането в протеста е постановено без сезиране на съда, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
Изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при приемане на оспорените изменения на наредбата е неправилен. Съдът е приел, че не е публикувана справка за постъпилите предложения в общественото обсъждане с обосновка на неприетите предложения. В производството пред съда на л. 133 от делото е приложено писмо от секретаря на О. П, в което е посочен адресът в интернет на страницата на общината и датата на публикуване на проекта на наредбата – 22.12.2017г., а на л. 134 е приложена извадка от страницата на общината за направената публикация, в която е посочено публикуването на проект за наредбата и на справка на постъпилите предложения от обществените консултации. На интернет адреса на общината в раздел „Проекти на нормативни актове“ и досега се намира проекта за изменение на наредбата, като информацията е активна и съдържа освен проекта и справка на постъпилите предложения от обществените консултации, копие от която е представено в касационното производство. Видно от справката в нея са описани направените предложения, които се приемат, а за неприетите има подробна обосновка, както изисква чл. 26, ал. 5 от ЗНА. След като по делото е посочен интернет адресът на О. П съдът следваше да провери направената публикация, както за да се запознае с мотивите към проекта, ако в нея има такива, така и да провери публикуваната справка на предложенията, направени в общественото обсъждане дали отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 5 от ЗНА. С публикуването на проекта и справката на интернет страницата на общината тяхното съдържание е общоизвестно и съдът необоснова е приел, че липсва справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА.
Съдът е приел също, че предложението на проекта за изменение на наредбата, внесено в общинския съвет от кмета на общината не отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗНА, изброените реквизити от ал. 2 били лаконични и неаргументирани. Според съда липсва финансова обосновка какво налага въвеждането на постоянна такса и как тя ще доведе до постигане на финансов баланс в общината. В мотивите на предложението, както и в подробните мотиви на проекта, публикуван на интернет страницата на общината е посочено, че измененията относно таксите в детските градини се правят, за да се съобрази правната уредба от изменението на чл. 298, ал. 2 от Закон за предучилищното и училищното образование, обнародвани със Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2018г. в ДВ, бр. 99/12.12.2017г. Цитирана е ал. 2 от чл. 298 от ЗПУО в новата редакция, според която родителите на децата заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, а на децата в задължително предучилищно образование – само такси за дейностите по хранене, извън финансирането от държавата. Цитирана е Наредба за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образования, по чл. 3, ал. 3 и 4 от която с Единен разходен стандарт за 5 и 6-годишните деца, предучилищното образование в групите в детските градини или училищата се финансират изцяло разходите за персонал и присъща издръжка, с изключение на разходите за медицински персонал и храна. Посочено е също, че за децата на 5 и 6 години предучилищното образование е задължително, поради което се предлага изменение на начинът на формиране на месечната такса за посещение на детски градини. Така изложените мотиви в предложението в достатъчна степен обосновават причините за изменение на чл. 23 от наредбата и неправилно са преценени от съда като финансово необосновани. Посочването в предложението и в мотивите на публикувания проект, че последният цели да приведе наредбата в съответствие с нормативни актове от по-висока степен и съответства на европейското право е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено изискванията на чл. 28, ал. 2 т. 5 от ЗНА. Изводът на съда за допуснати процесуални нарушения при приемане на наредбата е необоснован.
За да отмени чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 3 от наредбата в протестираните им части съдът се е позовал на чл. 81 от ЗМДТ, който предвижда, че за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите месечни такси и на чл. 86 от ЗМДТ, в който са уредени таксите за ползване на социални услуги, финансирани от общинския бюджет, който не е относим към таксите за ползване на детски ясли и детски градини предвид заглавието на раздел III, в който се намират двете норми. Приел е също, че въвеждането на постоянна такса, независеща от посещенията на децата противоречи на разпоредби от по-висок ранг, без да посочи кои. Позовал се е на Закон за предучилищното и училищното образование без да обсъди чл. 8, ал. 1, според която предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на завършване на 5-годишна възраст на детето. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПУО задължителното предучилищното и училищното образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците. По чл. 298, ал. 1 от ЗПУО издръжката на децата в предучилищното образование в държавните и общинските детски градини и училища се осигурява със средства от държавния бюджет и със средства от общинския бюджет. Според новата редакция на чл. 298, ал. 2 от ЗПУО, която е в сила от 1.01.2018г. родителите на децата заплащат такса за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, а на децата в задължително предучилищно образование – само такса за дейностите по хранене, извън финансирането от държавата. Предвид цитираните чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗПУО за 5 и 6-годишните деца в детските градини е предвидено задължително предучилищно образование, дейностите за което на основание чл. 298, ал. 1 от ЗПУО се осигуряват от държавния и общинския бюджет, а според ал. 2 – родителите на тези деца заплащат такси за дейностите по хранене, извън финансирането на държавата. От новата уредба следва също, че в общинския бюджет следва да са предвидени и изчислени средства за заплащане на разходите за издръжка на детската градина, съответни на броя обучавани 5 и 6-годишни деца в детската градина, несвързани с храненето. За да бъдат изчислени и заплатени от общината тези средства е наложително разделянето на разходите на разходи за издръжка на детската градина, които включват разходи за персонал, енергия, вода, телефон, консумативи, които се правят независимо от броя на децата, посещаващи градината в съответния месец и на разходи за храна, които могат да бъдат съобразени с броя на присъстващите деца в групата по време на месеца. В изпълнение на законовите разпоредби в ЗПУО в чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 3 от наредбата са предвидени постоянна и пропорционална част от месечната такса за посещение на детската градина, за да е възможно изчислението и заплащането на разходите за задължително предучилищно образование от общинския бюджет, както предвижда чл. 298, ал. 1 и 2 от ЗПУО. Разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и 2 от ЗПУО са специални по отношение на чл. 81 от ЗМДТ и уреждат по нов начин формирането на таксите за 5 и 6 годишните деца, подлежащи на задължително предучилищно образование, което налага разделянето на таксата и за 3 и 4-годишните деца на две компоненти - постоянна и пропорционална, както е за 5 и 6-годишните деца, обхванати от задължително предучилищно образование с тази разлика, че за последните постоянната компонента от таксата се заплаща от общинския бюджет на основание чл. 298, ал. 1 и 2 от ЗПУО. Оспорените норми от наредбата са съобразени с чл. 298, ал. 1 и 2 от ЗПУО, не противоречат на чл. 81 от ЗМДТ, който предвижда заплащане на месечни такси за ползване на детските градини, каквито са и предвидени в оспорените норми от наредбата и неправилно са отменени от административния съд.
Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на протеста на ОП – Пловдив против наредбата. Касаторът има право на разноски в размер 790лв, които ответникът следва да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2329/09.11.2018г. по адм. д. № 2372/2018г. на Административен съд – Пловдив във частта, с която е отменен чл. 23, ал. 1, т. 1 от наредбата в частта: „1. за целодневни групи /яслени и за 3- и 4-годишни деца, посочени в т. 2 на част I на приложение № 3 от наредбата, се формира сумарно от два компонента: - пропорционална част, в зависимост от посещаемостта на децата и от запазване на преференциите по чл. 24 от наредбата.“ и в частта, с която е отменен чл. 23, ал. 3 от наредбата в частта: „за ползване на почасова организация на възпитание, социализация, обучение и отглеждане на 3- и 4-годишни деца в детските градини, без право на храна, в рамките на 3 астрономически часа през учебното време /от 15 септември до 31 май на следващата календарна година/, се заплаща месечна такса в размер на 15.00лв, която се формира сумарно,“ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решението в останалата му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна прокуратура – Пловдив против Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. П, приета с решение № 80/04.03.2003г. по протокол № 6 на ОС – Пловдив, изм. с решение № 8 по протокол № 1/23.01.2018г. на ОС – Пловдив с последно изменение и допълнение с решение № 41/15.02.2018г. по протокол № 3 на ОС – Пловдив относно чл. 23, ал. 1 т. 1 в частта: „- постоянна част, независеща от посещаемостта на децата и от преференциите по чл. 24 от наредбата“ и относно чл. 23, ал. 3 в частта: „ както следва: - 6.00лв постоянна част от дължимата месечна такса, независеща от посещаемостта на децата; - 9.00лв пропорционална част от дължимата месечна такса, в зависимост от посещаемостта на децата, при запазване на преференциите по чл. 24 от наредбата“.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – Пловдив да заплати на Общинския съвет Пловдив 790лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.