Производството е по реда на чл. 175 във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДР на ДОПК).

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централното управление на Национална агенция по приходите, чрез юриск. М.Г, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 3306 от 07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11773/2018 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС).

В молбата се твърди, че в горепосоченото решение е допусната грешка в пресмятането, изразяваща се в това, че при отмяна на ревизионния акт в частта на допълнително определения данък добавена стойност (ДДС) в размера на 25 825, 80 лв. – главница, не е изчислена прилежащата за тази сума лихва, доколкото посочената в решението лихва в размер на 4 818, 83 лв. е изчислена и за отказаното право на данъчен кредит в размер на 7 225, 10 лв., в която част решението на първоинстанционният съд, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, е оставено в сила.

Ответникът по молбата – „ЕМ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК 115947999, редовно уведомен, не депозира писмено възражение в указания срок.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, намира молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка за допустима, като предявено от надлежна страна в производството, а разгледано по същество - за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.

По смисъла на цитираната разпоредба под очевидна фактическа грешка следва да се разбира грешка в пресмятането или други подобни очевидни неточности в чисто технически смисъл, които не са свързани с волята на...