O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2408

[населено място], 16.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 1379/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по подадена от ищеца по делото ИА“Н. Ф. Ц. , чрез адв. П. С., частна касационна жалба срещу Определение № 113 от 17.01.2024г. по в. ч.гр. д. № 3217/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на ИА“Н. Ф. Ц. срещу Определение № 3108 от 20.09.2023г., постановено по гр. д. № 313/22г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника по делото „Синекванон“ ЕООД разноски в размер на 16 476лв. и е оставена без уважение молбата на първия за присъждане на сторените от него разноски.

В частната жалба са изложени съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, довели до незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Оплакванията на частния касатор се основават на твърдението за неправилно приложение на чл.87 ЗЗД и игнориране на доказателства и данни по делото, довели до неправилност на извода, че непредставянето на копие на филма и отчет се явява „несъществен“ елемент от сключения между страните по делото договор. Поддържа, че към момента на завеждане на делото ответникът е в пълно неизпълнение на договорните задължения, поради което за неправилно намира извършеното от съдилищата, доколкото въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, разпределяне на отговорността за разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на иска.

Като значими за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са поставени въпросите:

1.Съществен елемент от договора за предоставяне на държавна помощ ли е представянето на копие на завършения филм и отчет на получените средства?

2. Към момента на подаване на исковата молба имало ли е изпълнение на договора?

Въпросите са поставени в хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като се сочи и самостоятелното основание по чл.280, ал.2,предл. трето ГПК – очевидна неправилност на атакуваното определение.

Ответникът по частната касационна жалба - „Синекванон“ ЕООД представя отговор, с който излага съображения за нейната неоснователност, както и за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че частният жалбоподател е бил ищец в производството по иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума, получена по договор, развален с исковата молба, поради неизпълнение на задължението на последния в качеството му на продуцент да предаде копие от завършения филм и материалите по заснемането му, както и заверен отчет за извършените разходи. Изложено е, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е изпълнил задълженията си, като е предоставил завършения филм, а впоследствие и предвидените в чл.8 от договора материали и заверен отчет на разходите, довело до оттеляне на иска от ищеца и прекратяване на производството по делото.

Като е изходил от разбирането, че не във всички случаи на прекратяване на делото е приложима разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, доколкото в процесуалния закон липсва разграничение на причините за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че решаващ за преценка основателността на заявените и от двете страни искания за присъждане на разноски, е отговорът на въпроса, дали към завеждане на иска за ищеца е съществувало право на разваляне на договора. В тази връзка е прието, че основното задължение на продуцента по чл.2 от договора е изпълнено в предвидения срок – не се спори, че филмът е завършен и показан публично през 2017г.; Преди предявяване на иска ищецът не е отправял към ответника предупреждение за изпълнение на задълженията по чл.8 от договора в подходящ срок, след който ще смята договорът за развален; Ако се приеме, че предявяването на исковата молба представлява такава покана-предупреждение, съгласно твърденията на самия ищец, в срока за отговор на исковата молба ответникът е предоставил копие от филма, а по-късно и останалите материали. Наред с това, според решаващия съд, обстоятелствата, на които се е позовал ищецът в исковата молба, не са обусловили правото му да развали изцяло договора, съответно да иска връщане на предоставените по него суми. Изводът е направен след тълкуване съдържанието на сключения между страните договор, въз основа на което въззивният съд е приел, че неизпълнението на задълженията по чл.8 от същия от страна на продуцента не е основание за развалянето му; По аргумент от уговореното в чл.8, ал.3, съгласно направеното с Анекс 3 изменение, неизпълнението на задълженията по чл.1 и ал.2 на чл.8 от договора има за последица само право на Филмовия център да не изплати четвъртия транш. Този извод, според съда, следва и от уговорката по чл.6, ал.2, т.4 от договора /според изменението с § 8 от Анекс 3/ - четвъртият транш се изплаща от Филмовия център след предаване на материалите по чл.8.

По съображения, че след като ответникът е изпълнил точно основното си задължение по договора, а неизпълнението на задължението за предаване на материалите по чл.87, ал.1 и ал.2 от договора, на което ищецът основава претенцията си, не е основание за неговото разваляне, въззивният съд е приел, че предявеният иск е бил неоснователен, което е съобразил при преценка как да се възложат разноските, направени по прекратеното поради оттеглянето на иска производство. Изложено е, че оттеглянето на иска поради изпълнение в хода на производството би имало за последица възлагането на разноските върху ответника само в случай, че неизпълнението е било достатъчно основание за разваляне на договора и уважаване на осъдителния иск по чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД, какъвто не е настоящият случай. С тези съображения е потвърдено обжалваното определение, с което ищецът е осъден да заплати на ответника направените в производството разноски и е оставено без уважение искането на ищеца за заплащане на неговите разноски от страна на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е налице тъждество между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията по чл.281,т.3 ГПК, като при произнасяне по искането за допускане на обжалването касационният съд не може да се произнася по правилността на атакувания съдебен акт, нито по въпроси, които не притежават характеристиката на правни.

В случая, поставените от жалбоподателя въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Обуславяща за разпределението на отговорността за разноски в случая не е преценката дали представянето на копие на завършения филм и отчет на получените средства е съществен елемент от договора, относимо към първия поставен въпрос, а приетото от въззивния съд, че неизпълнението на това договорно задължение има за последица само право на ищеца да не изплати четвъртия транш, поради което не е основание за разваляне на договора изцяло. Освен това, този мотив няма самостоятелно значение за изхода на спора, с оглед придаденото от въззивния съд правно значение на липсата на отправяне от ищеца на покана-предупреждение за изпълнение на задълженията по чл.8 от договора преди подаване на исковата молба. В тази връзка, решаващ за изхода на делото е изводът, че ответникът не е дал повод за завеждането му, какъвто е смисълът на приетата от въззивния съд изначална неоснователност на претенцията с оглед изпълнение на задълженията в срока за отговор на исковата молба, представляваща покана за изпълнение. Доводи срещу тези съображения на въззивния съд не са излагани в частната касационна жалба, съответно не са предпоставили поставянето на въпрос. Следователно, първият въпрос няма нужното правно значение за спора, поради което не удовлетворява общата предпоставка за искания касационен достъп.

Вторият въпрос от изложението е общо поставен, не е съобразен с установеното по делото, включително и досежно факти, по които не е имало спор, като например за изпълнение на задължението за излъчване на филма. Освен това, доколкото изисква обсъждане на обстоятелства и тълкуване на конкретния договор, същият е относим към правилността на изводите в атакувания акт, която е извън предмета на преценка в производството по допускане на касационното обжалване.

Освен поради липса на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на заявените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател само се е позовал на същите, без посочване към конкретните въпроси на практика на ВКС или ВС, на която обжалваният акт да противоречи в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, както и без обосноваване на критериите по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

Касационното обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на определението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Искането на ответника по частната касационна жалбата за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно с оглед предмета на същото. Освен това, не са представени и доказателства за извършване на такива.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 113 от 17.01.2024г. по в. ч.гр. д. № 3217/2023г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.