Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Г. Ш. К., от гр. Д., срещу решение № 5121 от 14.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5041/2010 г. от Административен съд – София-град.
С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск. Алтернативно счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът – Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), в писмен отговор по касационната жалба я оспорва като неоснователна.
Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд – трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска на Г. Ш. К. срещу Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. вследствие на проявена дискриминация и неравенство в третирането при прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва от 12.06.2010 г. до окончателното й изплащане. Решението е недопустимо.
Видно от данните по делото, по повод подадена от Г. Ш. К. жалба срещу заповед № РД-734/07.06.2010 г., с която е одобрено ново щатно разписание на администрацията на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и заповед ЧР-147/10.06.2010 г., с която на основание чл. 121, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, и двете заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, е било образувано адм. дело № 4894/2010 г. по описа на Административен съд – София-град....