Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 15255 от 13.12.2010 г. постановено по адм. дело № 9896/2010 г., Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Ч. Д. Б. против заповед № К-6083 от 26.05.2010г. на министъра на вътрешните работи.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Ч. Д. Б., чрез адв.. В., с наведени оплаквания за отмяната по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 предл. 2 и 3 АПК.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно.

Предмет на първоинстанционното производство е заповед № К-6083 от 26.05.2010г. на министъра на вътрешните работи, с която на Ч. Д. Б., в качеството му на държавен служител в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждание" за срок от шест месеца за нарушение на чл. 63, ал. 5 от ЗМВР и за това, че на 23.03.2010г. за времето от 15.00часа до 21.00 часа не е допуснал защитник до задържаното от него лице в 06 РУ "Полиция" при СДВР, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1, вр. чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване в първоинстанционното производство. Счел е че законосъобразно на жалбоподателя е вменено нарушение на служебно задължение, конкретизирано в чл. 63, ал. 5 от ЗМВР, което нарушение е извършено поради пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Поведението на Борисов е довело до нарушаване правото на защита на задържаното лице, чиято свобода е била временно ограничена в рамките на 24 часа. Съдът е стигнал до правилния извод, че законосъобразно действията на жалбоподателя са квалифицирани от административния орган като нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, за което се налага наказание „писмено предупреждение” за срок от три до шест месеца. В конкретния случай фактическите констатации на административният орган правилно са подведени под хипотезата на правната норма. Правилен е и извода на съда, че Борисов не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба от момента на задържането си лицето има право на защитник, т. е. необходимо е да му бъде осигурена възможност да ползва адвокатска защита от момента на задържането му. Не е достатъчно задържаният да бъде само формално уведомен от полицейския орган, че има право да бъде представляван от адвокат. Необходимо е при поискване на такава защита от страна на задържания полицейският орган да положи грижата да осигури реален достъп на адвокат до задържания. Съгласно чл. 14, ал. 5 от Инструкция № Із-1711 от 15.09.2009г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и реда в тях на задържаното лице се предоставя възможност да ползва адвокатска защита от момента на задържането му. При декларирано изрично желание тя се осъществява от защитник, посочен от задържаното лице или от защитник по реда на ЗПП. Задържаният е упражнил това свое право и е поискал ползването на адвокатска защита. Правилно първоинстанционният съд е приел, че единствено на Борисов е било задължението по чл. 63, ал. 5 от ЗМВР/ да осигури достъп на защитника до задържания/ и той не го е изпълнил.

Неоснователно е и твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, отговорил е на всички направени от жалбоподателя възражения. Изводите на съда кореспонидрат със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и решението е постановено въз основа на тях. Същото е обосновано. Съдът не е допуснал превратно интерпретиране на доказателствата. Фактите, установени от показанията на адв.. Г., дадени пред административният орган не се опровергават от останалите събрани доказателства. Показанията на адв.. Г. кореспондират с останалите доказателства по делото. Правилно съдът ги е кредитирал. Противоречие е налице единствено между показанията на адв.. Г. и жалбоподателят Борисов. Съдът не е дал вяра на неговите показания, от една страна поради обстоятелството, че жалбоподателят е заинтересован от изхода на делото и от друга, поради факта, че показанията му са в противоречие с останалите доказателства по делото.

По делото е било установено, че задържаният е поискал ползването на адвокатска защита, че адв.. Г. е правила многократни опити да осъществи контакт със задържания, както и че такъв контакт в рамките на задържането от 24 часа не е осъществен. Ето защо правилен е извода както на съда, така и на административния орган, че инспектор Борисов е нарушил служебната дисциплина, като не е изпълнил задълженията си по чл. 63, ал. 5 от ЗМВР, тъй като той е служителят, извършил задържането на Орлинов за срок от 24 часа.

С оглед на гореизложеното, като е приел за законосъобразна оспорената заповед, съдът е постановил решението в съотвествие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски, с оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният административен съд, ІІ колегия, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15255 от 13.12.2010 г. постановено по адм. дело № 9896/2010 г., Върховния административен съд, трето отделение Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Ю. К./п/ Т. В./п/ Д. М. Д.М.