О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 504

София, 03.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Томов

гр. дело №1303/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 590 от 03.12.2015г по в. гр. дело № 760/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №637 от 03.05.2015г по гр. д. № 3097/2013г на Плевенски районен, произнесено по заведен срещу касатора иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, който е уважен, Ищецът е постарадал при инцидент, докато е бил настанен на задължително лечение в психиатрично заведение, поради което е ангажирана отговорността на ответника по чл. 47 ал. 2, вр. чл. 49 ЗЗД.

В приложеното съм жалбата изложение здравното заведение поставя въпроси: длъжен ли е съдът служебно да изясни наличието на процесуална правоспособност и дееспособност на ищеца да подпише пълномощно и договор за правна помощ, при наличие на данни за негово психиатрично заболяване, в случая епикриза с диагноза органично налудно (шизофреноподобно)разстройство, Изтъква се, че в хода на производството съдът е бил длъжен служебно да изясни и установи възможността „ищецът да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си” В тази връзка с формулиран и втория въпрос: длъжен ли съдът служебно да изясни наличието на процесуална правоспособност и дееспособност на ищеца, при данни че е бил настанен в психиатрична клиника за експертиза по реда на чл. 155 от закона за здравето Въпросът се свързват с довод за недопустимост на...