Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Ч”АД срещу О. № 428 от 20.05.2009 год. по ч. гр. д. № 411/2009 год. на Плевенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 23.03.2009 год. по ч. гр. д. № 291/2008 год. на Н. районен съд. С това определение е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 ГПК издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение в полза на дружеството срещу РПК”Е” с. Н. на парично вземане в размер на 28692.73 лв., произтичащо от доставена, но незаплатена електрическа енергия, както и 2083.92 лв. договорни лихви.

Частният жалбоподател (в самата жалба и в допълнителното изложение) сочи, че следва да бъде допуснато на касационното обжалване на основание чл. чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК тъй като по въпроса за приложимостта на чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в заповедното производство липсва задължителна съдебна практика.

Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т. о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Налице е предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол и такъв ще следва да бъде допуснат.

По искане на “Ч”АД Н. районен съд е издал на 07.01.2009 год. по реда и на основание чл. 410 ГПК заповед за изпълнение срещу кооперацията.

Длъжникът РПК”Е” е представил доказателства за депозирано писмено възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК.

Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането в 1-месечен срок, както и да довнесе държавна такса. Като е счел, че не са представени доказателства за предявяване на иска в предвидения от закона срок, Н. районен съд на основание чл. 415 ал. 2 ГПК е обезсилил издадената заповед.

Сезиран с частната жалба на “Ч”АД, въз основа на представените пред него доказателства, Плевенският окръжен съд е счел, че срокът е спазен, но крайният извод при обезсилване на заповедта е правилен, поради това, че при издаването и са нарушени правилата на родовата компетентност и ограничението до размера на 25000 лв. при задължение по отношение на което може да бъде приложен редът по чл. 410 ГПК.

Вярно е, че чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК предвижда издаването на заповед за изпълнение за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд, а съгласно правилото на чл. 104 т. 4 ГПК ограничението е под 25000 лв. Ще следва да бъде взето предвид обстоятелството, обаче, че Законът за енергетиката, препраща към реда по чл. 410 ал. 1 ГПК за събиране на вземанията произтичащи от доставки на електроенергия (чл. 107) и доставки на природен газ (чл. 184), независимо от размера на задължението. В тази си част, законът предвижда, че редът за събиране на вземанията, този предвиден в ГПК – частта за заповедното производство. Въвел е, обаче, специално правило за размера, изключващо общото правило по чл. 104 т. 4 ГПК, определящо родовата подсъдност съобразно този размер.

Обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ О. № 428 от 20.05.2009 год. по ч. гр. д. № 411/2009 год. на Плевенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 23.03.2009 год. по ч. гр. д. № 291/2008 год. на Н. районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: