Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на С. И. Б. от гр. С. в качеството си на наследник на С. С. Б., б. ж. на с. Г. и чрез пълномощник – адв.Е.Милева от гр. С., срещу Решение № 854 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г. (ДВ, бр. 4/16.01.2000 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти -частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница" на територията на община С., област Х., постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б е § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждена част от имот с № 14708.34.60 в землището на с. Г., община С. с ЕКАТТЕ 14708, следва да се измени, защото оценката не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на собственика на равностойното парично обезщетение за принудително отчуждения имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, 4 АПК.

Страната ответник - Министерският съвет и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 ЗДС заинтересовани страни поддържат становище, че оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от недвижимия имот, направена в административното производство е определена от оценителя по реда на § 1а, т. 2 във вр. с чл. 32, ал. 2 ЗДС като е съобразена с изискванията на закона и отразява реалната пазарна цена на имотите в съответствие с предназначението им.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като обсъди допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна...