Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба на Н. К. С. от гр. П. срещу решение № 625 на Министерския съвет на Р. Б. от 18.10.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект ”Интермодален терминал в Южен – Централен район на планиране в България – Пловдив” на територията на община ”Родопи”, област П. в частта му, с която е определено парично обезщетение, за отчуждения имоти с идентификатор 31036.22.226.Поддържа, че е налице План за регулация и застрояване и Парцеларен план одобрен със Заповед №02-14-2824 от 22.11.2012 г. и не се спори, че имотът следва да се отчужди, спорът е относно паричното обезщетение.Определената цена в обжалваното решение на МС на РБ, като обезщетение в размер на 5504 лв. за отчуждения имот е силно занижена и не съответства на пазарните цени. При определянето и, са приложени неясни критерии, и така както е изготвена оценката не съответства на разпоредбите на ЗДС.

Ответникът по жалбата – Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона – равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени ако има такива, на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.В конкретния случай оценката е изготвена на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по метода визиран в чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е обективна.

Върховният административен съд намира, че жалбата е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.

В процедурата по чл. 34а ЗДС, във връзка...