Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.

Образувано е по касационна жалба от С. Г. В. от гр. Б.д срещу решение № 6877 от 13.12.2012г., постановено по адм. дело № 6237/2012 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-7/22.05.2012 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не е сътрудничил на ДС, а цял живот е бил преследван от ДС. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-7/22.05.2012 г. на Комисията.

Редовно призован за съдебно заседание, С. Г. В. се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение и иска отмяна на решението на КРДОПБГДСРСБНА по съображения, че никога доброволно не е сътрудничил на ДС, а кадровото му досие е съставено без негово знание и желание.

Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, не се представлява. От същата по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на съдебното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният...