Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по молба на С. И. А. от гр. С., с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение № 4842 от 08.04.2013г., постановено по адм. д. № 8663/2012г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, потвърдено с решение № 13825 от 23.10.2013г. на петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, постановено по адм. д. № 8436/2013г. В молбата се твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора по делото, които до този момент не са били известни на страната. На отделен ред се излагат оплаквания за неправилност на решенията на тричленния и петчленния състави на ВАС. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли седмочленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посочените решение на съставите на Върховния административен съд и да реши спора по същество, като обяви за нищожни вписването на Панагюрското златно съкровище в инвентарната книга № 1 на РАМ – Пловдив и отговор № 94 – 00 – 597/15.06.2012г. на министъра на културата.

Ответният по молбата министър на културата чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на молбата.

Върховният административен съд, седмочленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :

С решение № 4842 от 08.04.2013г., постановено по адм. д. № 8663/2012г., Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е оставил без разглеждане оспорването по жалбата на С. И. А. в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта за вписване на Панагюрското златно съкровище в инвентарната книга №1 на РАМ – Пловдив, като процесуално недопустима. Със същото решение съдът е отхвърлил оспорването по жалбата на С. И. А. срещу писмо изх. № 94 – 00 – 597 от 15.06.2012г., подписано от зам. министър на културата, в което е обективиран отказ на административния орган за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство.

С решение № 13825 от 23.10.2013г., постановено по адм. д. № 8436/2013г., Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, е оставил в сила решение № 4842 от 08.04.2013г., постановено по адм. д. № 8663/2012г., на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска – от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението.

Като основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК.

Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

Като нови писмени доказателства от страна на молителката са представени следните доказателства: І.

С подаването на молбата /л. 8 от настоящето дело/ е предоставено уведомление № 97 – 00 – 3 от 22.01.2014г. на главния секретар на Министерство на културата, издадено по повод подадено заявление от С. И. А. по реда на Закона за достъп до обществена информация с искане да й бъде предоставена информация за следното : 1. документ, че частната нива, където е намерено случайно Панагюрското златно съкровище на 08.12.1949г. е била одържавена преди това и 2. тъй като Панагюрското златно съкровище е публична държавна собственост, според определението на чл. 2а и чл. 146, ар-1 от ЗКН да се докаже, че същото е археологически обект, за който обект основен източник са теренни проучвания, като министърът на културата предостави заповед за теренни проучвания на нивата, където е открито Панагюрското златно съкровище. ІІ.

С молба от 04.03.2014г. /л. 40 от делото/ като доказателство е представен Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия, обн. ДВ бр. 302 от 27.12.1947г. , на базата на който се навеждат доводи, че не подлежат на национализация занаятчийските предприятия и в приложения списък не фигурира тухларницата, намираща се до мястото, където е намерено Панагюрското златно съкровище. ІІІ.

На 06.03.2014г. с писмена молба /л. 120 от делото/ са представени следните доказателства : 1. удостоверение № 642/12.05.1994г. на Общинска администрация – Панагюрище; 2. решение № 644/16.05.1994г. на Общинска поземлена комисия – Панагюрище; 3. скица на имот № 4448, кв. 238 и 4. решение № 2420/14.09.1999г. на Поземлена комисия – гр. П..

От данните по делото е видно, че решението на тричленния състав има два отделни диспозитива. С първия от тях е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото по жалбата на С. И. А. в частта, с която е поискано да се обяви за нищожен акта за вписване на Панагюрското златно съкровище в инвентарната книга №1 на РАМ – Пловдив, като процесуално недопустима. Като основание за това е посочено обстоятелството, че актът на вписване на съкровището в регистъра е правно-техническа дейност по поддържане на регистъра, а не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С оглед на това представените с молбата нови доказателства с нищо не променят изводите на съдилищата /тричленен и петчленен състави/, че подадената жалба от С. И. А. е процесуално недопустима в тази й част. На практика по реда на отмяната страната цели да се пререши въпросът за допустимостта на оспорването като нищожен на акта за вписване на Панагюрското златно съкровище в инвентарната книга № 1 на РАМ – Пловдив, което с оглед забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не следва да бъде допускано.

С втората част от решението тричленният състав е отхвърлил оспорването по жалбата на С. И. А. срещу писмо изх. № 94 – 00 – 597 от 15.06.2012г., подписано от зам. министър на културата, в което е обективиран отказ на административния орган за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство. От изложеното в искането за отмяна може да бъде направен извод, че молителката твърди, че представените от нея доказателства са нови и променят изводите на съдилищата, а и на административния орган, че земята, в която е било открито на 08.12.1949г. Панагюрското златно съкровище не е била държавна собственост, от което следва, че същото не е държавна собственост, поради което неправилно е отказано вписването му в регистъра по чл. 102 от ЗКН.

Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице условията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в законна сила решение на тричленния състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8663/2012г. в посочената му втора част по следните съображения:

І. Видно от мотивите на посоченото решение, оспорването от страна на С. И. А. на отказа за вписване на Панагюрското златно съкровище в Регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство, обективиран в писмо изх. № 94 – 00 – 597 от 15.06.2012г., подписано от зам. министър на културата, не е отхвърлено единствено и само поради това, че земята, в която е открито съкровището, е била държавна собственост, а не частна такава, както е твърдяла жалбоподателката. На база на тълкуване на разпоредбата на чл. 102 от ЗКН е прието, че С. И. А. не е доказала качеството си на собственик или държател на културни ценности. В мотивите на съдебното решение изрично е записано, че въпросът чия собственост е съкровището към настоящия момент не може да бъде решен инцидентно в рамките на това производство или от административния орган, а следва да бъде решен по общия исков ред пред граждански съд.

ІІ. От друга страна, представените писмени доказателства не могат да бъдат квалифицирани като такива по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК по следните мотиви:

1. представеното уведомление № 97 – 00 – 3 от 22.01.2014г. на главния секретар на Министерство на културата е издадено по Закона за достъп до обществена информация, поради което не може да се разглежда нито като ново обстоятелство, нито като ново писмени доказателство. По изложените по-горе мотиви посоченото в него относно собствеността върху земята е неотносимо към правния спор.

2. Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия е обнародван още през 1947г., същият е нормативен акт и не може да бъде квалифициран нито като ново обстоятелство, нито като ново писмено доказателство.

3. Представените с молбата от 06.03.2014г. /описани по-горе по т.ІІІ/ нови писмени доказателства са издадени през периода 1994 – 1999г., т. е. много преди образуването и разглеждането на делата, поради което при положено усилие страната е могла да се снабди с тях и да ги представи по делото. Същите отново са свързани с въпроса за собствеността върху земята, в която е намерено Панагюрското златно съкровище, поради което се явяват неотносими към спора на делото.

Останалите изложени в искането доводи по съществото си представляват касационни оплаквания за неправилност на решенията на тричленния и петчленния състави на Върховния административен съд. С оглед на двуистанциоността на съдебните производство по оспорване на индивидуални административни актове посочените решения са окончателни и не подлежат на последващо касационно оспорване. По тези съображения същите не следва да бъдат разглеждане в настоящето производство по чл. 237 и сл. от АПК.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направеното искане за отмяна се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Върховният административен съд, седмочленен състав на първа колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕНЕТО

на С. И. А. от гр. С., ж. к. „Дружба”, бл. 123, вх.А, ап. 45, за отмяна на осн. чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в законна сила решение № 4842 от 08.04.2013г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, потвърдено с решение № 13825 от 23.10.2013г. на петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, постановено по адм. д. № 8436/2013г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ф. Н./п/ С. А./п/ М. Д./п/ Б. Ц./п/ Б. Л./п/ М. П.

Й.К.