Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”, подадена чрез пълномощника юр.С. Г., против решение № 6533 от 03.12.2012г., постановено по адм. дело № 10905/2011г. на Административен съд София – град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-100-6500/3982 от 01.10.2011г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция /РА/ и е върната преписката на административния орган за произнасяне в 14-дневен срок в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо.
Ответникът – С. И. Ш., редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/3982 от 01.10.2011г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА, с което по подадено от касационния ответник С. И. Ш. общо заявление за плащания на площ за 2010г., е отказано финансово подпомагане: по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 1119.63 лева, по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 239.19 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 1316.64 лева, както и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 664.09 лева, по СНДП в размер на 81.06 лева и по НР1 в размер на 780.95 лева.
С решение № 6533 от 03.12.2012г., постановено по адм. дело № 10905/2011г. на Административен съд София – град, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за произнасяне в 14-дневен срок в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същият бил издаден и в предвидената от закона писмена форма, но в него липсвали изцяло мотиви. Освен това в хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като били извършени само административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (EО) № 73/2009г. - кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. При констатирани несъответствия в нарушение на чл. 28 ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г.
касаторът не назначил допълнителни проверки, с които да установи обективните факти.
Освен това било налице и нарушения на материалния закон. Не се потвърждавали констатациите на административния орган за заявени площи в по – голям размер от реално използваните от него. Приетия допустим за подпомагане слой бил изготвен въз основа на снимки от 2009г., поради което по заявлението на касационния ответник от 2010г. не се потвърждавали еднозначно направените от административния орган изводи. Било възможно през стопанската 2010г. констатациите за заявените площи да се различават съществено от заснетото през 2009г. Касаторът не представил доказателства, установяващи земеделското състояние на земите за релевантния период 2010г.
По този начин административният орган основал акта си само на извършената кръстосана проверка върху данни, за които не ангажирал доказателства, че са актуални, като с това допуснал съществено нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК – административният акт бил издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, съответно не било изпълнено задължението за служебно събиране на доказателствата.
Установената незаконосъобразност по отношение на отказаното финансиране по СЕПП, СНДП и НР1 водело до незаконосъобразно и по отношение на наложената в тази връзка финансова санкция. Обжалваното решение е правилно.
От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010г., с което по СЕПП и по НР1 е заявил искане за подпомагане по 14 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 6, 12 ха, а по СНДП е заявил искане за подпомагане по 9 броя блокове на земеделско стопанство с обща площ 2, 39 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ по СЕПП и НР1 за девет БЗС с обща площ от 3, 63 ха и по СНДП за четири БЗС с обща площ от 0, 81 ха. А процентите на наддеклариране и по трите схеми са над 50 %. Затова и в съответствие с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009г. е отказано изцяло финансово подпомагане на касационния ответник по трите схеми. На същото законово основание тъй като процентът на наддеклариране е над 50 %, са наложени и финансови санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 664.09 лева, по СНДП в размер на 81.06 лева и по НР1 в размер на 780.95 лева.
Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал мотиви. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК акта да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описания в таблиците имот, посочената площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано.
Относимите за случая са колона 5 в таблиците на стр. 2, 3 и 4 от уведомителното писмо, съответно по СЕПП, СНДП и НР1. В тях са посочени по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП; по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/11.02.2010г. и по НР1 – чл. 12, т. 1 от Наредба №11 от 03.04.2008г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е обаче от колони 3, 4 и 6 от таблицата на стр. 5 от уведомителното писмо, че площта, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е в размер, равен на установената площ. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране – по СЕПП – чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП – кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по СНДП – чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП. А по НР1 няма данни касационният ответник да извършва дейност в необлагодетелствани райони, поради което не е налице основанието по чл. 1, ал. 2 от Наредба №11 от 03.04.2008г., а му е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба №11 от 03.04.2008г. – кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него.
Същевременно процесното уведомително писмо е незаконосъобразно поради допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, предвид следното:
Установява се, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за кампания 2010г. на 22.04.2010г. След подаване от него на заявлението за подпомагане, едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители във основа на сателитни снимки от 2009г. По този начин приетият допустим за подпомагане слой /едва през 2011г./ отразява състоянието на БЗС към 2009г. и не отразява точно състоянията на БЗС към 2010г., за която е заявлението за подпомагане. Вероятно има площи, които са недопустими за подпомагане и към 2010г., но техният размер не може да бъде установен само с представените от касатора доказателства, всички основаващи се на сателитните снимки от предходната 2009г. Освен това касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. По този начин административният орган в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал служебно всички доказателства преди за издаде административния акт. В резултат на това изложените в акта фактически обстоятелства не се установяват. Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, би могло административният орган да достигне до други изводи, респ. да постанови друг акт, с различно съдържание.
Неправилно е становището на касатора, че проверката за законосъобразност на административния акт следва да се ограничи единствено до това дали заявените за подпомагане имоти попадат в определения „допустим слой”. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от аерозаснемане и изготвената цифрова фотокарта, респективно данните от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи потвърждаването или опровергаването на доказателствената им сила.
Затова процесното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6533 от 03.12.2012г., постановено по адм. дело № 10905/2011г. на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Х./п/ К. К.
К.К.