Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. В. от гр. В. против решение № 783/31.03.2011г. ан Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 3430/2010г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-СИР-31/13.09.2010г. на началника на РДНСК-Североизточен район за премахване на незаконен строеж:"Едноетажна масивна сграда", находяща се в ПИ №005001 по КВС на землището на с. З./ №13 по скицата за разпределение на ползването на имота/, Рибарско селище "Амонал", местност Орехчето, с. З., О. В..

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му.

Ответната страна Началник на РДНСК-Североизточен район писмено оспорва жалбата. Министъра на земеделието и храните оспорва жалбата, а Рибарска кооперация "Амонал" не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касатора и органа, издал заповедта. Само те са надлежни страни в производството по оспоравне на заповеди за премахване на строежи.Собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, в който е извършен строежа, не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 147 АПК. Заповедта за премахване не засяга техни законни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния стореж. Тези лица имат право да сигнализират за извършено незаконно...