Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - гр. П., подадена чрез юрисконсулт И. Й. против решение № 461/07.05.2008 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 362 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отменен акт за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на В. И. Р., регистриран като ЕТ "Рачев НВЦ" - гр. Х. - запечатване на търговски обект за срок от един месец, на основание чл. 137б, ал. 1 от ЗДДС (отм., но приложим за периода), с характер на заповед, включена в наказателно постановление № 16069 - 0961022/06.06.2006 г. на зам. директора на ТД на НАП Пловдив. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Според касатора налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции - чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (в сила от 2007 година). Твърди се, че това е свързано с естеството на ПАМ, която се различава съществено от принудата, изразена като административно наказание. Промяната в ЗДДС представлява привеждане на закона в съответствие с принципите на административния процес. К. претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта с който е наложена ПАМ.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Рачев НВЦ" - гр. П., редовно призован, не е изразил становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДДС отм. ПАМ се налага кумулативно в случаите на налагане на административно наказание по чл. 137а от закона.

Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да отмени акта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е установил по делото, че с окончателно решение по к. н.а. х.д. № 1946/07 г. на Административен съд Пловдив е отменено решението по н. а.х. д. № 665/07 г. на Пловдивски районен съд, ІV н. с. в частта, с която е потвърдено НП № 16069 - 0961022/06.06.2006 година на зам. директора на ТД на НАП Пловдив за наложено административно наказание "лишаване от право да се упражнява търговска дейност - разносна търговия с микробус с рег. № РВ 3068 ВВ за срок от един месец, на основание чл. 137а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е направил извод, че след като е отменено НП в частта относно наложеното административно наказание, то липсва основание за налагане на ПАМ, защото тя по принцип се налага кумулативно в случаите на налагане на административно наказание. В решението са изложени и допълнителни мотиви за отмяна на ПАМ, свързани със съдържанието на обжалвания акт.

Оспореното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При постановяването му съдът не е нарушил материалния закон. Правилно е приложена нормата на чл. 137б, ал. 1 във вр. с чл. 137а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС (отм., но приложим към 06.06.2006 г.). В нея е предвидено кумулативното налагане на ПАМ в случаите на налагане на административно наказание по чл. 137а от ЗДДС отм. , и налагането на ПАМ представлява последица от налагането на наказанието. След като последното е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то актът за налагане на ПАМ също е отменен законосъобразно. Изводът се подкрепя от съдържанието на чл. 137б, ал. 4 от ЗДДС отм. , в която е записано, че в случаите по чл. 137а, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание органът по приходите постановява и отпечатване. Доводите от касационната жалба в противния смисъл са обосновани със съдържанието на разпоредби от ЗДДС, които не са били в сила към момента на налагане на процесната ПАМ. Мярката е наложена на основание чл. 137б, ал. 1 във вр. с чл. 137а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС отм. , а не на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Освен това, видно е от първоинстанционното решение, че съдът се е позовал и на допуснати пороци в обжалвания акт, както и на такива, свързани с констатираното място на нарушението, което не представлява търговски обект.

Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК и решението на административния съд трябва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 461/07.05.2008 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 362 по описа за 2008 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. М. М.М.