Производството е по реда на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.

Образувано е по молбата на ИНТ И. ;О. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК на влязлото в сила решение от 10.11.2008 год. по т. д. № 2040/2008 год. на Софийски градски съд. В това производство ИНТ И. ;О. е имал качеството на ответник по иск с правно основание чл. 361 ал. 1 ТЗ, предявен от Чеспед С. – търговско дружество със седалище в И. Предявен при условията на евентуалност е бил и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, насочен срещу втория ответник по делото – физическото лице Ц. Т. Ш..

В молбата за отмяна на ИНТ И. ;О. се съдържат доводи за това, че призоваването му пред СГС е било нередовно. По отношение на призовката за първото с. з., върната в цялост от регистрирания адрес на управление (който не е бил променян) неправилно е бил приложен чл. 51 ал. 4 ГПК отм., а за следващите – чл. 41 ал. 6 ГПК. Позовава се на това, че адресът в гр. С., Район П. жк.Суха река – запад бл. 224 вх. А действително е ползван и продължава да се ползва като офис и е обозначен като такъв. От същият адрес е бил редовно призоваван, получавал е и продължава да получава търговската си кореспонденция.

Ответникът по молбата за отмяна ЧеспедС. - И., чрез представено по делото писмено възражение на пълномощника си и в с. з. изразява становище, че тя е неоснователна и правото на участие в процеса на ИНТ И. ;О. не е било нарушено. Поискал е присъждане на разноски.

Ответникът по молбата за отмяна Ц. Ш. изразява становище, че тя е основателна.

Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по делото на Софийски градски съд, Върховният касационен съд – Търговска колегия приема следното:

Молбата за отмяна е основателна.

П. на гр. д. № 2040/2007 год. на Софийски градски съд е бил спор между ЧеспедС. - И. като ищец и ИНТ И. ;О. като ответник по иск с правно основание чл. 361 ал. 1 ТЗ за сумата 18952.41 евро.

В исковата молба, като адрес на управление на ИНТ И. ;О. е бил посочен гр. С., Район П. жк.Суха река – запад бл. 224 вх. А. П. за първото с. з. на 15.02.2008 год. е била изпратена на адреса по регистрация, но е върната в цялост с отбелязване от призовкаря А. С., че по твърдение на съседка С. фирмата е напуснала адреса и в бл. 224 вх. А няма такова лице. Фирмата е била в помещение към блока. В с. з. на 15.02.2008 год. съдът е дал ход на делото в отсъствие на ответника, прилагайки чл. 51 ал. 4 (неправилно посочена ал. 3) ГПК, а за следващите две съдебни заседания е бил приложен чл. 41 ал. 6 ГПК по отношение на него. Изпратено е било съобщение за решението на същия адрес. То отново е върнато в цялост с отбелязване от 14.11.2008 год. на същия призовкар, че по сведение на същата съседка С. фирмата е напуснала адреса преди 1.5 год.. По отношение на съобщението, на 25.11.2008 год. съдът отново е приложил чл. 51 ал. 4 (отново неправилно посочена ал. 3) ГПК.

Становището на настоящата съдебна инстанция се основава на следното:

Безспорно е обстоятелството, че дружеството-молител ИНТ И. ;О. не е променило адреса си на управление, както и факта, че през 1999 год. е придобило и продължава да притежава собствен недвижим имот на посочения адрес. Спорният въпрос всъщност е фактически, обозначен ли е адреса на управление така, че да бъде възможно връчването на книжа и размяната кореспонденция или не, доколкото основният имот е отдаден под наем на банков клон, а за канцелария за връчване на книжа на ИНТ И. ;О. се използва обслужващо помещение, което макар и на същия адрес е с различен вход. Обстоятелството призовкарят е могъл да види залепеното за стената на блока обозначение за местонахождението на дружеството или не, не би могло да бъде установено по категоричен и безспорен начин. Становището на настоящия съдебен състав, че съмнението следва да бъде тълкувано в полза на молителя, се основава на безспорния факт, че в бл. 224 на жкСухата река входовете към жилищните имоти са отделни от входовете към стопанските такива. Видно от данните по призовката от 04.12.2007 год., призовкарят е проверявал по номерата на апартаментите, т. е. в жилищния вход. Сведенията, съдържащи се в призовката от 11.12.2007 год. са от съседка С. (очевидно от жилищния вход), която твърдяла, че няма такова лице. Въпреки, че се съдържа отбелязване, че фирмата е била в помещенията към блока, сведения от някое от лицата, работещи в офисите и магазините, заемащи целият партерен етаж на блока – липсват. Както бе посочено по-горе, съмненията за в редовността на призоваването би следвало да бъдат тълкувани в полза на молителя, поради което влязлото в сила решение ще следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за ново разглеждане.

Предвид на горното и като счете молбата за отмяна за основателна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК влязлото в сила решение от 10.11.2008 год. по т. д. № 2040/2008 год. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.