Производството е по реда на чл. 70 във вр. чл. 65, ал. 1 ГПК отм..

Образувано е по частната жалба с вх. № 8812/21.ІV.2009 г. на „Т” ЕООД-София, подадена против протоколното определение на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-ми с-в, от 1.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 3565/08 г., с което на основание чл. 65, ал. 1 ГПК отм. това търговско д-во, конституирано в процеса като трето лице-помагач на ответника „Т” ЕАД – гр. П., е било осъдено да заплати по с/ка на въззивния съд допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. /сто лева/.

Оплакванията на търговеца-частен жалбоподател са за неправилност на определението на Пловдивския ОС: веднъж поради процесуалното му качество на подпомагаща страна /арг. чл. 67 ГПК-отм./, но също и поради липса на причинна връзка между процесуалното поведение на този търговец във въззивната инстанция и отлагането на делото от с. з. на 1 април 2009, съответно за датата 23 април т. г.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК отм. и подадена от надлежна /подпомагаща/ страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, частната жалба на „Т” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Несъмнено е, че с протоколно определение от 30.І.2008 г. на Пловдивския районен съд по първоинстанционното гр. д. № 3517/07 г. „Т” Е. – София е било надлежно конституирано по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК отм. като трето лице помагач на страната на ответника „Т” ЕАД – гр. П., както и че решението на първостепенния съд е било постановено при участието на този привлечен като подпомагаща страна търговец. В същото процесуално качество той е участвал и във въззивното производство пред Пловдивския ОС по гр. д. № 3565/08 г. Съгласно чл. 67 ГПК отм. третото лице помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК отм. обаче, няма за свои адресати единствено главните страни в процеса, а има за свое предназначение обезпечаване процесуалната дисциплина и на подпомагащата страна по делото: точно защото последната разполага с правото да извършва всички съдопроизводствени действия с изключение на тези, представляващи разпореждане с предмета на спора /арг. чл. 177, ал. 1 ГПК-отм./. При това положение тезата на търговеца частен жалбоподател за нарушаване съдопроизводственото правило на чл. 67 ГПК отм. по повод налагане на санкцията по чл. 65, ал. 1 ГПК отм. в размер на 100 лв. ще следва да се преценява като неоснователна.

Неоснователен обаче е и доводът на процесуалния представител на „Т” ЕООД-София, че липсвала причинна връзка между неговото процесуално поведение и отлагането на делото от откритото с. з. на 1.ІV.2009 г. - съответно за с. з. на 23.ІV.2009 г. Напротив, с писмена молба вх. № 7177/31.ІІІ.2009 г. адв. Е от АК - П., като представител по пълномощие на „Т” Е. изрично е поднесъл извиненията си относно това, че с бездействието си своевременно да установи контакт с назначеното по делото вещо лице, е станал „причина за отлагане на делото”.

С оглед изложеното и при констатацията, че заключението на това вещо лице е било представено в срока по чл. 157, ал. 1 ГПК отм., частната жалба на „Т” Е. – София ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея санкционно определение по чл. 65, ал. 1 ГПК отм.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА протоколното определение на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ-ми с-в, от откритото с. з. на 1.ІV.2009 г., постановено по гр. д. № 3565/08 г., с което – на основание чл. 65, ал. 1 във вр. чл. 70 ГПК отм. - подпомагащата страна „Т” Е. – София е била осъдена да заплати по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. /сто лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2