ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 129

София, 14.07.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. 2206 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от ищеца Г. М. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за установяване на несъществуването на парични вземания по договор за банков кредит като погасени по давност, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата.

Решаващия краен извод за погасяване на спорните вземания по давност въззивният съд е обосновал с правните съображения, че в рамките на образуваното за събиране на спорните вземания изпълнително производство срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от момента на последното същинско изпълнително действие – насрочването на публична продан на 25.10.2011 г., в рамките на този срок, изтекъл на 25.10.2013 г., ответникът не е поискал извършването на изпълнителни действия, като нова публична продан е била поискана едва след срока – с молба от 21.11.2013 г., поради което с изтичането на срока изпълнителното производдтво е било прекратено по право и извършените след 25.10.2013 г. изпълнителни действия не следва да бъдат взети предвид. Поради това е приел, че след прекъсването на давността с последното изпълнително действие на 25.10.2011 г. е започнал да тече нов петгодишен срок на погасителната давност, изтекъл към датата на предявяване на исковете. Тези изводи съдът е обосновал с позоваване на постановките по ТР № 2/2013 на...