Производството е по чл. 288 от ГПК.

Сдружение „Яхт клуб порт Бургас“, [населено място] обжалва решение № 1602 от 1.7.2019 г. по т. д. 2164/19 г. Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете му за отмяна решение на Общото събрание на сдружението, проведено на 24.3.2018 г.. по т. 6 от дневния ред.

Излага съображения за неотстраняване на процесуални нарушения и постановяване на решението непълнота на доказателствения материал.

Постановяване на решението в противоречие с императивни материално правни норми.

Непроизнасяне по всички въведени във въззивната жалба оплаквания.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Процесуален въпрос, по който съдът бил се произнесъл неправилно бил въпросът за това, следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота като изложи мотиви по всички надлжно заявени и поддържани от страните възражения и доводи за съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Счита, че е налице противоречие между разрешението, дадено от въззивния съд в процесния случай и трайната практика на ВКС, изразена в посочените решения: решение № 8 от 19.1.2018 г. по т. д. 2435/16 г., 2 ТО, решнеие № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. 34/2013 г и други, което представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

2. Процесуален въпрос, по който съдът се бил произнесъл неправилно бил въпросът за това, следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответните връзки между отделните доказателствени средства. По този правен въпрос също било налице противоречие с решенията в задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 1/53 г., ППВС 7/65 и ППВС 1/85 г. и в постоянната практика на ВКС – решение № 8 от 19.1.2018 г. по т. д. 2435/16 г., 2 ТО, решение № 323 от 27.09.20112 г. по гр. д. 408/11 г 1 ГО, решение № 24 от 28.1.2010 г. по гр. д. 4744/08 г., 1 ГО и др. По този начин е формулирал правно основание за допускане касационно обжалване по основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

3. Материалноправните въпроси, по които съдът се бил произнесъл неправилно били:

3.1. Допустимо ли е да се гласува изменение/допълнение на дневния ред при нарушение на изискванията на чл. 27.3 от Устава на сдружението (цитирането ан разпоредбата е съобразно текста, обявен в Търговския регистър по партидата на Федерацията), при положение, че чл. 27.3. забранява на Общото събрание да взема решения по въпроси, които не са включени в дневния ред?

3.2. Допустимо ли е да се взема решение по въпрос, който не е включен в дневния ред?

3.3. Ако се проведе гласуване по въпрос, който не е включен в дневния ред, има ли значение, дали предложението съответства текстово на въпрос, който е включен в дневния ред?

3.4. Има ли съотношение на по-малко към по-голямо и обратно решение за приемане на нов устав и решение за приемане на изменения и допълнения?

3.5. Допустимо ли е преформулиране на въпроси, ако същите са съдържателно непротиворечиви спрямо материалите по предварително обявения дневен ред, но не е спазена формата за предлагането им и обсъждане? По отношение на тези правни въпроси мотивира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

4. „Процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл неправилно, кореспондиращ с оплакванията в касационната жалба“ - въпросът за това може ли въззивният съд да обоснове своите изводи с бланкетни мотиви, формално, включително като препраща към мотивите на първата инстанция, без сам да направи задълбочен анализ на всички събрани доказателства и направени от страните възражения? Счита, че разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС в ППВС 1/53 г. и 7/65 г. и практиката на ВКС в решение № 94 от 13.9.2016 г. по т. д. 3768/14 г., 2 ТО, решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. 34/13 г. 2 ТО и други, като по този начин обосновава наличието на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

5. Сочи основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на съдебното решение.

О. С „Българска федерация по ветроходство“ оспорва наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно сочейки, че въпроси 1, 2 и 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не представляват общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, защото не са обусловили решението по делото. По отношение на въпросите в т. 3 не било наличието на общо основание, тъй като не съответствали на мотивите на въззивния съд. Оспорва и наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение като взе предвид изложеното от страните намира следното:

Касационната жалба е в срока по чл. 283 от ГПК, подадена от легитимирана да обжалва въззивното решение страна.

С обжалваното въззивно решение, съдът е потвърдил изцяло решението на Софийски градски съд за отхвърляне исковете на Сдружение „Яхт клуб порт Бургас“ с правно основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ по т. 6 от дневния ред за промени в Устава на Сдружение „Българска федерация по ветроходство“. Приел е, че основанията на иска, заявени с исковата молба са: ненадлежен състав на ОС – допуснати били до участие и гласуване делегати, които не били редовно упълномощени – били упълномощени от лица от управителните органи на клубовете – членове, чийто мандат бил изтекъл преди това, и изменението на устава било прието в нарушение на чл. 60.1 и чл. 60.2 от устава, чиито изисквания били спазени само по отношение на първоначално внесения проект за нов устав, но не и за приетото изменение на действащия устав. С оглед оплакванията във въззивната жалба, съдът е приел, че не е спорно, а и от събраните по делото доказателства било установено, че процесното ОС, проведено на 24.03.2018 г., е било свикано с покана, публикувана в ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., с дневен ред, в който фигурира и т. 6 – приемане на нов устав; предложеният проект за нов устав е бил разгласен съобразно изискванията на чл. 60.1 и чл. 60.2 от действащия устав – внесен е от УС преди повече от 1 месец преди ОС и е публикуван на уеб страницата на Българска федерация по ветроходство преди повече от две седмици преди ОС; при обсъжданията по т. 6 от дневния ред на процесното ОС е взето решение предложения проект да не се разглежда, а след влизане в сила на новия ЗФВС (ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) в срок от 3 месеца Управителният съвет да възложи мандат на избраната комисия да изготви проект за нов устав и да уведоми клубовете да представят предложения като във връзка със същата точка е прието предложение на делегата В. Н. до приемането на нов устав да действа стария устав, в който да се промени начина на формиране и на гласуване в ОС – вместо сегашната делегатска система, допускаща при определени условия клубовете – членове да имат повече от един делегат в ОС, да се приеме, че всеки клуб има право само на един глас /подобно вариантно предложение фигурира и в текстовете на проекта за нов устав/, което предложение е прието с 30 гласа „за“, 3 „против“ и 4 „въздържали се“. След приемане на това предложение, по предложение на председателя на УС Р. М. са приети предложения за отпадане от действащия устав на чл. 16.2 – 16.3 /касаещи допълнителните делегати/ с 29 гласа „за“, 2 „против“ и 6 „въздържали се“, както и редакционно предложение относно наименованието на международната федерация, отразено в устава – вместо „ISAF“ на „Word Sailing“ с 37 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържали се“. Въззивният съд приема, че липсва нарушение на чл. 60.1. и чл. 60.2 относно процедурата за изменение на устава на сдружението, съгласно които – Проект за изменение и/или допълнение на устава може да се внесе от всеки член на сдружението, от Управителния съвет и от Председателя на сдружението, най-късно 1 месец преди Общото събрание при длъжностните лица на сдружението и чл. 60.2 – „Длъжностните лица на Б. са длъжни да публикуват проекта на уеб страницата на БФВ, най-късно две седмици преди датата на провеждане на събранието“. С оглед тези условия на Устава, въззивният съд приема, че целта на тези изисквания е да се даде възможност на членовете на сдружението да се запознаят със съдържанието на внесените предложения предварително и в достатъчен срок преди ОС. Изискванията на чл. 60.1 и чл. 60.2 обаче не могат да се тълкуват като ограничаващи правата на ОС при разглеждане и обсъждане на внесения проект да внася промени в него, предложени на самото ОС, стига тези промени да касаят въпросите, за които се отнася внесеният проект. Не е допустимо единствено на ОС да се разглеждат предложения, неразгласени по реда на чл. 60.1 и чл. 60.2 от устава, които тематично не се отнасят до материята, която е предмет на внесения проект. Въззивният съд е разгледал примерно съотношение на проект за изменение на устава като е приел, че с оглед темите е допустимо да има предложение и впоследствие на самото ОС други предложения във връзка с темите, от които да се вземе решение. Направил е извод, че при изцяло изготвен и внесен проект за нов устав, пред Общото събрание на сдружението са поставени всички въпроси и теми, касаещи уставното съдържание, поради което на ОС е допустимо да се разглеждат и обсъждат и устно направени предложения по целия спектър от въпроси, предмет на устава. Така е направил извод, че смисълът на обсъжданите клаузи на чл. 60.1 и чл. 60.2 от устава е да се информират членовете на сдружението в достатъчен срок преди ОС, че на ОС ще се обсъждат предложения относно цялостната или частична промяна на устава в определени аспекти и по определени въпроси. Прието е, че от конкретното съдържание на проекта за нов устав е установено, че част от съдържанието на същия са предложени за обсъждане два варианта за начина на формиране и на гласуване в ОС на сдружението: вариант 1 – с делегатска система, предвиждаща, че всеки клуб – член на сдружението има право на един редовен делегат, а при определени условия /подробно посочени/ – и на допълнителни делегати, като общият брой делегати на един клуб е до седем; и вариант 2 – всеки клуб има право на един глас в ОС, упражняван чрез един делегат. В проекта е посочено и, че аналогично на вариант 2 е и внесено предложение от ВК „Понтос“, а подобно на вариант 1 е предложение от ЦСЯК „Академик“. Извършеното по реда на чл. 60.1 и чл. 60.2 от действащия устав разгласяване на проекта за нов устав представлява и разгласяване на посочените два варианта, с което целта на подобно разгласяване е постигната – членовете на сдружението да се запознаят предварително със съдържанието на предложенията. С оглед вече изложените мотиви, въззивният съд приема, че на процесното ОС е прието предложение този цялостен проект за нов устав да не се разглежда, а да се изготви нов проект в определен срок след приемането на новия ЗФВС, но да се приемат под формата на изменение на действащия устав част от инкорпорираните в този внесен проект предложения и по-специално – вариант 2 относно начина на формиране и на гласуване в ОС. Съдът е приел, че от значение е съдържанието и тъй като липсва разлика между обявения нов устав и приетите изменения, не е налице нарушение на посочените норми от действащия устав. Изложени са изводи, че на процесното ОС е решено да се приеме по-малкото /изменение на устава/, вместо по-голямото /изцяло нов устав/, като по-малкото възприема част от съдържанието на по-голямото. Направен е извод, че приетото решение на ОС се вмества изцяло в предмета на т. 6 от предварително обявения дневен ред и не надхвърля от съдържателна страна проекта, предварително разгласен от УС по реда на чл. 60.1 и чл. 60.2 от действащия устав. Същото се отнася и до второто прието от ОС предложение за изменение на устава – относно отразяване в стария устав на актуалното наименование на международната федерация, на която е член ответното сдружение. Прието е, че това предложение също фигурира в съдържанието на предложения проект за нов устав.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2.

По отношение на обосноваване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че въпроси 1, 2 и 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не представляват общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният правен въпрос от касатора следва да отговаря на изискването да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. Съгласно задължителното тълкуване, касаторът следва да посочи процесуалноправен или материалноправен въпрос, които са включени в предмета на делото, разрешени са от въззивния съд и са обусловили изхода на спора. Не може правният въпрос да е свързан с допуснатите нарушения на материалния или процесуалния въпрос, които биха обосновали наличие на касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В случая няма разрешаване на въпрос 1. Действително задължение на въззивния съд в съответствие с чл. 236, ал. 2 от ГПК е да изложи кратки и съдържателни мотиви като обсъди всички искания и възражения на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. В случая касаторът обосновава наличието на разрешаване на посочения правен въпрос с липсата на произнасяне по възражението, че е недопустимо да се провежда гласуване по въпрос, невключен в дневния ред и липсва произнасяне по възражението да се допълва дневния ред. Това основание не е налице в случая, както бе посочено, въззивният съд е приел, че е налице обявяване в дневния ред – приемане на нов устав, който е обявен по реда, предвиден в действащия устав. Обсъдено е съдържанието на предложението за приемане на устав, условията в него, предложенията за промяна в дневния ред и гласуване изменение на съществуващия устав в смисъл, посочен в проекта за приемане на нов устав. В този смисъл липсва необсъждане на посочените основания от касатора. Налице е именно обсъждане от въззивния съд на всички доказателства, отговор на поставените доводи от касатора в качеството му на въззивник като въззивният съд с оглед въведения предмет на спора, с оглед доказателствата и след техния анализ е направил извод за това, че са спазени изискванията за обявяване предварително в дневния ред на клаузите, приети като изменение на съществуващия устав. Ето защо така поставеният правен въпрос не е разрешен и не може да се извърши преценка на допълнително сочените основания.

По отношение на 2 поставен правен въпрос също не е разрешен. Липсва необсъждане на доказателства, игнориране на такива или повърхностна оценка на доказателствата. Въззивният съд не е изключил доказателства, сочени от страните. Направил е пространен анализ и формулираният правен въпрос не може да съставлява правен въпрос, обусловил изхода на спора. Поради това не е и общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на 4 поставен правен въпрос не е разрешен по начина, по който е поставен. Въззивният съд действително е препратил към правните изводи на въззивния съд, на основание чл. 272 от ГПК. Но препращането изобщо не е бланкетно. Въззивният съд е направил собствен анализ на доказателствата съобразно оплакванията във въззивната жалба, като е установил фактите по делото и е направил съответни правни изводи. Поради това не може да се приеме, че така поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд. Поставеният правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване и не може да се разглеждат сочените допълнителни основания.

По отношение на въпросите в точка 3. Поставените правни въпроси не могат да обусловят извод, че е налице общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като са свързани с конкретните установени факти по делото и техният анализ. Така формулирани въпросите засягат обосноваността на въззивното решение, въпрос, който не може да се разрешава в производството по чл. 288 от ГПК. Извън обхвата на допустимостта на касационното обжалване стои въпросът за правилността му. В случая въззивният съд е приел, че липсва соченото основание – необявяване на въпроса, по който е взето решение от Общото събрание в дневния ред. Но това е направил анализирайки конкретно взетото решение, конкретно посочения дневен ред, конкретни разпоредби, разгласени предварително в проекта за устав. Поради това поставените въпроси не съставляват правни въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на спора. А са конкретни разрешения на конкретния спор. Така формулираните правни въпроси не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Подвъпрос 4 макар и да е формулиран общо, не съставлява също общо основание за допускане касационно обжалване, поради това, че е свързан с конкретното проявление на възприетите от въззивния съд факти. Въззивният съд е приел, че конкретни клаузи от Устава, обявен предварително, са включени в предложението за изменение на съществуващия устав и поради това е направил извод, че няма нарушение на устава и закона с гласуването на промени в устава. Поради това така формулираният правен въпрос 3.4. не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като е свързан с конкретно възприетата фактическа обстановка от въззивния съд.

Правният въпрос, с оглед задължителното тълкуване в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2010 г., не може да е свързан с конкретно установените факти от въззивния съд и правилността на съдебното решение. Поради това не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. При отсъствие на общо основание за допускане касационно обжалване, не може да се преценява допълнително соченото по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

По отношение основанието очевидна неправилност, по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на обжалвания съдебен акт на въззивния съд.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на съдебното решение.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1602 от 01.07.2019 г. по в. т.д. 2164/19 г., Апелативен съд – София.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: