Образувано е по касационната жалба на П. К. П. от гр. П. против решение № 662 от 5.05.2010 год., постановено по адм. д. № 254/ 2010 год. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЯЗ - 01-29 от 13.01.2010 год. на началника на Първо РПУ - Пловдив за отказ от издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, като са иззети два броя пистолети и боеприпасите към тях. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество.

Първоинстанционният съд подробно е коментирал представените с административната преписка писмени доказателства. Установено е, че жалбоподателят е притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие № РВ 0125393 със срок на валидност до 16.03.2009 г. Не се спори, че оръжието по посоченото разрешително е отнето на 30.01.2009 г., на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, вр с чл. 12, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗКВВООБ отм. . Актът е влязъл в сила. Със заявление от 11.11.2009 г. Примов е поискал продължаване на срока на издаденото разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Административният орган с оспорената заповед е приел, че се касае за производство по издаване на ново разрешително, тъй като срокът на предходното е изтекъл. Установил е недоказана необходимост по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. и е постановен оспорвания отказ. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Примов с мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, точно прилагане на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона.

Решението е правилно. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че към датата на издаване на административния акт са налице материалноправните предпоставки за отказ по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. .

В обжалваното решение много подробно са изложени и коментирани събраните по делото и относими към спора факти и обстоятелства. Извършен е обстоен анализ и са направени обосновани изводи досежно неоснователността на жалбата, които касационната инстанция споделя изцяло.

Релевираните доводи в касационната жалба за постановяването на съдебния акт при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби са неоснователни. В случая, изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за произнасянето на компетентния орган с прекратяващ съществуващото субективно право административен акт. При данните по преписката административният орган обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който се отказва издаване на разрешително за носене на огнестрелно оръжие. Съответен на доказателствата е изводът на съда, че административният орган правилно е разгледал искането като заявление за издаване на ново разрешително, тъй като срокът на предходното е изтекъл. В случая основанието, на което е отнето това предходно разрешително и развитието на досъдебното производство № 42/ 2008 год. на ОД на МВР - Пловдив. Искането е подадено извън срока по чл. 41, ал. 6 във вр. с чл. 5, ал. 6 и ал. 1 от ППЗКВВООБ, поради което в тежест на заявителя е да докаже отново обстоятелствата, на които позовава своята необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на

чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ отм. , който в случая е приложимия материален закон, разрешения за

придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. Органът, компетентен да издаде разрешението, преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоохрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, поради което и органът законосъобразно е приел, че няма основание да му се разреши притежаването на огнестрелно оръжие. Този извод е правно обоснован и съответен на установените релевантни фактически обстоятелства. Съответни на

чл. 5, ал. 3 от ЗКВВООБ отм. са изводите, че не се изключва задължението на заявителя да установи по предвидения в закона ред и с надлежни доказателства необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Ето защо, съдът правилно е приел, че при недоказана необходимост от страна на жалбоподателя процесният отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е законосъобразен.

Твърденията, че спрямо предишното издадено разрешение няма промяна във фактическите обстоятелства са неоснователни, тъй като контролът за законосъобразност е очертан от конкретния предмет - заповед № ЯЗ - 01-29 от 13.01.2010 год. на началника на Първо РПУ - Пловдив.

Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №

662 от 5.05.2010 год., постановено по адм. д. № 254/ 2010 год. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. Т.В.