Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. Г., чрез пълномощника му - адв. Й., против Решение №6839/20.05.2013 г. по адм. дело №2756/2013 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Ответникът - Висш съдебен съвет /ВСС/, гр. С., редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника му - юрисконсулт Карагонова-Данова, са постъпили писмени бележки, с които оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, втора колегия, 5-членен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение 3-членния състав на Върховен административен съд, VІ о., е отхвърлил жалбата на И. И. Г., от гр. С., против Решение по протокол №3/24.01.2013 г. на ВСС, с което същият е отстранен временно от длъжността - прокурор във Военно-окръжна прокуратура, гр. С., до приключване на водените срещу него наказателни производства - н. о.х. д №420/2012 г. по описа на Военен съд-Пловдив и досъдебно производство №085-Сл-І 4/2010 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, гр. С., като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при спазване на материалния закон и целта му. От анализа на доказателствата, съдът е приел за установени фактите от хипотезиса на правната норма на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, а именно, че срещу оспорващия, в качеството му на магистрат, са налице две висящи наказателни производства за извършени престъпления от общ характер, които са основание за временното му отстраняване от длъжност, на основание чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с ненадлежно включване в дневния ред на ВСС за 24.01.2013 г. на искането на Главния прокурор за временното му отстраняване от длъжност и за необявяване на сайта на ВСС на взетото по отношение на него решение, съдът е приел за несъществени, по съображения, че с и без тези нарушения /по чл. 33 и чл. 33, ал. 5 от ЗСВ/, оспорения акт би бил със същото съдържание. Според съда съществени са само тези процесуални нарушения, които ако не бяха допуснати би се стигнало до друг резалтат, което в случая не е налице. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно закона.
По делото е безспорно установено, че срещу касатора има висящи, неприключили наказателни производства, за извършени престъпления от общ характер, предмет на н. о.х. д №420/12 г. на Военен съд-Пловдив и на досъдебно производство №085-Сл-І 4/2010 г. на Военно-окръжна прокуратура-Сливен.В искането на Главния прокурор от 18.01.2013 г. до ВСС, за временно отстраняване на касатора от длъжността - прокурор при Военно окръжна прокуратура-София, на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, тези съставомерни по НК деяния са описани, както и са приложени доказателства: копие от обвинителен акт по досъдебното производство срещу И. Г., както и писмо-справка за движението и резултатите от проведеното съдебно следствие по н. о.х. д №420/12 г. на ВС-Пловдив по внесен обвинителен акт срещу същия. Поради това и изводите на съда, за законосъобразност на оспореното решение на ВСС, поради наличието на материалноправните предпоставки на чл. 230, ал. 1, вр. с чл. 132 от Конституцията на РБ, за временното отстраняване на касатора от длъжност, са правилни.
Касаторът обжалва решението с доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на ВСС, които неправилно съдът е приел за несъществени.
Пред първоинстанционният съд оспорващият е направил оплаквания за такива нарушения в два пункта: за непубликуване в дневния ред на заседанието на ВСС от 24.01.2013 г., на т. 1, предвиждаща разглеждане на искането на Главния прокурор за неговото отстраняване, както и за отсъствието на такава точка в гласуваните от ВСС на самото заседание допълнителни точки. Допълнително в защитата си по същество е посочил за такова нарушение и необявяване на взетото решение от ВСС по т. 1, на сайта му, в нарушение на чл. 33, ал. 5 от ЗСВ.
По тези оплаквания, съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, а именно, че нарушенията са налице, но че не са съществени и не водят до незаконосъобразност на оспореното решение. Те биха били съществени ако при недопускането им, оспорения акт би имал друго съдържание. В случая и при спазване на цялата процедура по обявяване на дневния ред от заседанието, с допълнително включената т. 1 от него, оспореното решение би било същото. В тази връзка неоснователно се поддържа, че в дневния ред и в пълния стенографски протокол от заседанието на ВСС от 24.01.2013 г., няма т. 1, касаеща разглеждане на искането на Гл. прокурор за временното му отстраняване, че няма дебати, проведено тайно гласуване и кворум за това решение, поради което такова не съществува в правния мир.
Видно от приложените към административната преписка документи - покана-уведомление за свикване на заседание на ВСС и за дневния му ред на 24.01.2013 г., от министъра на правосъдието /като председателстващ ВСС по закон/ - стр. 84 от делото, в обявения с тази покана дневен ред фигурират т. 1 и т. 2, касаещи искания на Главния прокурор за временно отстраняване от длъжност на касатора и на друг магистрат. От съдържанието на пълния стенографски протокол №3 от заседанието на ВСС на 24.01.2013 г. /стр. 61/ , по т. 1 от дневния ред, относно искане за временно отстраняване от длъжност на И. И. Г., са записани изказвания на членове на ВСС по това искане, предложения за съдържание на решението, както и проведено тайно гласуване с обявен резултат по него 17 гласа "за" уважаване на искането и "0" гласа против, както и текста на самото решение. Тези документи от преписката не са били оспорени от касатора, като неистински, поради което същите представляват годни доказателства за удостоверените с тях обстоятелства и съда правилно се е позовал на тях. Освен това нарушението на чл. 33, ал. 5 от ЗСВ е несъществено и поради това, че е последващо по време действие, относимо към оспорването и узнаването на решението на ВСС, а не към съдържанието му.
Освен това с касационната жалба недопустимо се навеждат нови доводи за отмяна на оспорения акт на ВСС, представляващи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са били заявени пред решаващия съд. По тези оплаквания касационният съд не дължи произнасяне, тъй като липсва такова и от първоинстанционния съд, на което би могло да се извърши проверка. Изрично, с разпоредбата на чл. 220 от АПК, е установена забрана за касацинната инстанция да установява нови фактически обстоятелства, неустановени от първоинстанционния съд. Изложеното възпрепятства произнасяне по наведените за първи път доводи за нарушение на разпоредби от Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация, извън тези по които е налице произнасяне.
От изложеното следва, че като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6839/20.05.2013 г. постановено по адм. дело №2756/2013 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ Д. Р./п/ Л. М./п/ Е. К. Е.К.