Делото е образувано по касационна жалба подадена от подадена от Б. Н. М. с настоящ адрес Затвора - гр. Б. дол, срещу решение № 41 от 01.03.2011 г. постановено по адм. дело № 5/2011 г. по описа на Административния съд - Кюстендил. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по делото - директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието на е взел отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Б. М. срещу директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието за сумата 7000 лв., ведно с лихви считано от 02.09.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Бобов дол, при извършване на обиск и претърсване на килията му на 02.09.2010 г. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на длъжностните лица извършили обиск на килията в която е настанен ищеца. Развити са съображения, че не били извършени и нарушения на чл. 85 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИТЗС). Подробно са изложени съображения и по оплакването на ищеца за нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3 от ЗИНЗС....