Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от А. К. Д. срещу заповед № К-4957/18.05.2011г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - допуснати се и нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и, поради което иска нейната отмяна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуалния си представител.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 05.05.2011г. има 30 години, 01 месеца и 09 дни общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 27 години и 02 месеца и 12 дни. В съответствие с тези данни министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР прекратява служебното правоотношение със старши .

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта...