Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по касационна жалба на зам. Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП против Решение №1170 от 21.05.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д.№ 3611 по описа за 2012 г., с което по жалба на „Фичевтранс“ ЕООД с. Б., е отменен Ревизионен акт №
161202399/10.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 1383/30.10.2012 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. П.
в частта, с която на “ФИЧЕВТРАНС” ЕООД, не е признат данъчен кредит в размер на 6 949, 27 лв., ведно със законната лихва в размер на 2 513 лв.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки на дизелово гориво по процесните фактури Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба „Фичевтранс“ ЕООД чрез адв. Н., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. К.. Доказано било, включително с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че предметът на дейност на ревизираното лице изисква употребата на дизелово гориво в големи количества и процесното гориво е било използвано за последващи облагаеми доставки. Органите по приходите не са установили никакви данни за наличие на данъчна измама, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на направените разноски
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, по съществото й съобрази следното:
С РА на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на а “ФИЧЕВТРАНС” ЕООД, не е признат данъчен кредит в размер на 6 949, 27 лв., ведно със законната лихва в размер на 2 513 лв. За да отмени оспорвания акт, първоинстанционният съд е приел, че не е спорно между страните, че през процесния период [Фирма 2] е стопанисвало бензиностанция, находяща се в с. Д. махала, която е декларирана от дружеството пред приходна администрация и в която е имало надлежно регистрирано фискално устройство, като администрацията не твърди, че от въпросната бензиностанция не са извършвани продажби на горива. Приел е също така, че ревизираното лице разполага с надлежно издадени фактури за закупеното гориво, придружени с фискален бон от същото това фискално устройство (надлежно регистрирано в съответната ТД на НАП), т. е. налице са безспорни доказателства за извършено плащане по процесните доставки. В открито съдебно заседание е изслушано и прието без възражения от страните заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, за периода от 01.12.2008 г. до 30.04.2009 г., жалбоподателят е закупил и осчетоводил за дейността си - 130 799, 250 литра
дизелово гориво, по данни от с/ка 302 „Материали“, в което количество влизат и количествата по процесните фактури, а разходът на гориво за всички МПС собственост на дружеството, съобразно изминатите километри по пътни листове, са 142 365, 780 литра дизелово гориво
За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното и е приел, че реалността на доставките на дизелово гориво между прекия доставчик и ревизираното лице е доказана с представените фактури, товарителници, пътни листа и др.; с неоспореното заключение на вещо лице, свидетелските показания и последващата реализация на предмета на доставките. Така постановеното решение е правилно.
По отношение на прекия доставчик е установено, че дружеството има като основен предмет на дейност търговия на едро с течни, твърди и газообразни горива. Разполага със бензиностанция, находяща се в с. Д. махала, която е декларирана от дружеството пред приходна администрация и в която е имало надлежно регистрирано фискално устройство. Установена е също, със заключението на ССЕ, последваща реализация на предмета на процесните фактури свързана с предмета на дейност на ревизираното лице - транспортни услуги.
За да се признае на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит, след обсъждане на установените по делото факти, съдът е направил обоснован извод за това, че доставките са реално осъществени и че стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. В посочения смисъл е съдебната практика, цитирана от административния съд, както и приетото от СЕС в Решение от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 / т. 31 и т. 33/. От друга страна в т. 37 и т. 38 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително, в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. Посочените две предпоставки са установени. Липсват обективни данни по делото за позоваване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с измамна цел. По касационните оплаквания:
Изискването за доказване на собствеността на горивото при прекия доставчик по същество е изискване за установяване на произхода на стоката, който, съгласно непротиворечивата практика на ВАС, не е условие за признаване на правото на данъчен кредит. Наличието на предмета на доставките и доказаното предаване на стоката, както и последващата й реализация обосновават убедително извода на административния съд за реалност на доставките. Твърдението, че не е доказано последващите доставки да са изпълнени именно с процесното гориво би имало основание, ако в ревизионното производство беше установено, че за процесните периоди ревизираното лице е получател и по фактури на други доставчици със същия родово-определен предмет. Ревизионният акт на прекия доставчик, в които не са извършени корекции на начисления ДДС по процесните доставки, е приет само като косвено доказателство за реалността на доставките, което не провтиворечи на приетото с Решението на СЕС по дело С-642/11. Вярно е, че представените още в ревизионното производство документи като частни свидетелстващи такива нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, но те следва да се преценяват с оглед на всички събрани доказателства и не следва да бъдат по начало игнорирани, както са направили това органите по приходите.
С оглед на изложените съображения, решението на Административен съд-Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1170 от 21.05.2012г. на Пловдивски административен съд по адм. д.№ 3611 по описа за 2012г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ Д. П.
Д.П.