Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Д. против Решение № 469 от 13.12.2016 г. по адм. дело № 497/2016 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменено Решение № 20 от 22.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Д. и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 08.06.2016г. на началника на отдел „Пенсии“, явяващ се ръководител на контрола по разходите на ДОО/ съгласно Заповед №…70…/18.03.2010г. на директора на РУСО – Добрич/.

С последното е разпоредено да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от ревизионен акт за начет, съставен от отдел „КПК“ на М. К. С., и да се удържи от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО на лицето сумата, в размер на 22 451, 83 лева, /в това число 7 228, 15 лева главница, лихва по чл. 113 от КСО- 11802, 72 лева/ и лихва по чл. 116, ал. 3 от КСО- 3420, 96 лева, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

Касаторът – директорът на ТП на НОИ – гр. Д., при редовно призоваване, не изпраща процесуален представител.

Ответникът – М. К. С., при редовно призоваване, не се явява, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Добрич е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон.

По делото е установено, че с Разпореждане № [ЕГН] от 08.06.2016г., началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - гр. Д., на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е разпоредил от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и от добавката по чл. 84 от КСО на М. С. да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от ревизионен акт за начет № 1 от 07.12.2012г. - сума в размер на 22 451, 83 лв., от която 7 228, 83 лв. главница и 11 802, 72 лв. - лихви по чл. 113 от КС и 3 420, 96 лв. - лихви по чл. 116, ал. 3 от КСО, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

С оглед обжалването по административен ред, директорът на ТП на НОИ - гр. Д. се е произнесъл с Решение № 20/22.08.2016г., с което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу разпореждането жалба.

За да потвърди оспореното разпореждане, директорът на ТП на НОИ - гр. Д. е изложил мотиви, че вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи е възникнало на основание чл. 110, ал. 1 от КСО и е установено с разпореждане, издадено по реда на ал. 3, след като е съставен ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1 КСО. Подчертал е, че в преобладаващата съдебна практика прихващането на основание чл. 114, ал. 4 от КСО по правното си естество се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. В този случай неприложима, според органа, е общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, както е неприложима и разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореденото прихващане е незаконосъобразно, а решението е издадено от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон и при неясни мотиви.

В разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО е посочено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая, административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане.

Този извод се налага предвид естеството на вземането, което представлява такова, произтичащо от Ревизионен акт за начет, вх. № 1, пореден № 732/20.12.2012г., издаден срещу ответницата, но в качеството й на осигурител и едноличен търговец с фирма [фирма] -[населено място].

От доказателствата, находящи се в приложеното адм. д. № 227/2013г. по описа на АС-Добрич се установява, че с Ревизионния акт за начет с № 732/20.12.2012г. е ревизиран период от 2006г. до 30.09.2012г. и е направена констатация, че осигурителят - едноличен търговец с фирма [фирма] неправилно е изплатил парични обезщетения за временна нетрудоспособност поради бременност и раждане в размер на 549, 63 лв. и парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 10 004, 53 лв. на четири лица. Ревизионният акт е издаден за сума в общ размер на 22 356, 88 лв., от които 10 554 лв. – главница, 11 802, 72 законни лихви върху главницата, начислени към 06.12.2012г. Въз основа на ревизионния акт за начет, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издадено Разпореждане № 732 от 20.12.2012г., оспорено от едноличния търговец и оставено в сила с Решение № 3/13.02.2013г. на директора на ТП на НОИ –Добрич. Решението на директора на ТП на НОИ-Добрич е оспорено от жалбоподателката в качеството й на едноличен търговец и по оспорването е образувано адм. д. № 227/2013г. по описа на АС-Добрич. Производството по делото е приключило с Решение № 129/23.10.2013г., с което административният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ –гр. Д. и потвърденото с него Разпореждане № 732/20.12.2012г. в частта относно постановеното с тях събиране на сумата по ревизионен акт за начет с вх. № 732/20.12.2012г. в размер на 92, 63 лв. - изплатено парично обезщетение на Д. Т. и съответстващите му лихви за забава в размер на 122, 28лв., начислени към 06.12.2012г. В останалата част оспорването е отхвърлено.

Решението е влязло в законна сила на 16.07.2014г., предвид потвърждаващото го Решение № 10019/16.07.2014г. на ВАС,VІ-то отделение, по адм. д.№457/2014г. по описа на съда.

Както правилно е посочил административният съдия, от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено окончателно задължението по акта за начет- 16.07.2014г., до момента на издаване на разпореждането за прихващане- 08.06.2016г., в представената административна преписка по делото не се съдържат данни предприемано ли е принудително изпълнение върху горепосочените суми, разсрочвано ли е задължението по реда на чл. 116, ал. 1 от КСО, има ли извършвани доброволни плащания за погасяване на задължението към ДОО и в какъв размер, а справката за цялостно движение на суми по партидата на търговеца е само за част от процесния период - от 31.01.2016г. до 01.11.2016г.

Няма и данни в Търговския регистър вписването на едноличния търговец да е заличено на някое от основанията по чл. 60а от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН).

Повдигнатият правен спор е относно приложението на материалния закон и се свежда до това дали въпросното вземане на НОИ – незаконосъобразно извършени осигурителни разходи от жалбоподателката, в качеството й на осигурител и едноличен търговец, биха могли да бъдат реализирани в процедура по прихващане с личната й пенсия.

Както бе посочено по-горе, задължението е дължимо и установено с влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 227/2013г. по описа на Административен съд-Добрич, с което частично е отменено Разпореждане № 732/20.12.2012 г., издадено по реда на чл. 110, ал. 3 от КСО. Спорен е обаче размерът на дължимата сума – главница и лихви, и това дали може да се прихваща от пенсия под установения в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК несеквестируем минимум.

Възможността дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 да подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване, е предвидена в чл. 114, ал. 5 от КСО.

Административният орган обаче неправилно е счел, че може да се извърши прихващане, тъй като не е отчел наличието на разпоредбата на чл. 114а, ал. 2 от КСО, която допуска налагането на запори по реда на ГПК и ДОПК и извършването на други удръжки за вземания от ДОО, както и прихващане на суми по реда на чл. 114 и върху дохода от пенсия, увеличен с добавките. Това е така, защото КСО допуска извършването на прихващане от изискуеми вземания на осигурения, но само за вземанията, установени в производството по чл. 114, ал. 1 и сл. за възстановяване на неоснователно получени суми от осигурените лица, установени с разпореждания, издадени по реда на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от КСО.

Горният извод произтича от обстоятелството, че в Кодекса са разграничени две производства. Първото е производството за „Издаване на ревизионен акт за начет“ по чл. 110, ал. 1 -10, а второто е производството за „Възстановяване на неоснователно получени суми“ по чл. 114, ал. 1-6. От текстовете на нормите в двете производства е видно, че е направено разграничение на вземанията на държавното обществено осигуряване според основанието, от което те произтичат. В първото производство, вземанията на ДОО произтичат от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи от осигурителите ( чл. 110, ал. 1-10 КСО), а във второто - от незаконосъобразно/ недължимо получени осигурителни плащания от осигурените лица ( чл. 114, ал. 1 и ал. 2 КСО).

Изключително обосновано съдът е аргументирал своето решение с довода, че двете производства се различават и по задължените към ДОО лица: в производството по издаване на ревизионен акт за начет длъжник е осигурителят, а в производството по възстановяване на неоснователно получени суми длъжник е осигуреното лице. Именно поради тези отлики, законодателят е предвидил и различни изпълнителни способи за принудително изпълнение за събиране на вземанията на държавното обществено осигуряване.

Предвиденото в чл. 114, ал. 5 от КСО прихващане, като способ за принудително събиране на парично задължение, е допустимо само за вземанията на ДОО, произтичащи от незаконосъобразно/ недължимо получени осигурителни плащания от осигурените лица ( чл. 114, ал. 1 и ал. 2 КСО).

Правилно първоинстанционният съд е приел, че вземането на ДОО, прихванато от личната пенсия на М. С. произтича от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи в качеството й на едноличен търговец, което е установено по реда на чл. 110, ал. 1-3 от КСО с ревизионен акт за начет, при което приложеният способ от страна на административния орган не кореспондира с предвидената възможност в чл. 114, ал. 5, вр. с чл. 114а, ал. 2 от КСО.

Основанията, които биха могли да доведат до прихващане, в условията на чл. 114, ал. 5 КСО, са посочени в чл. 114, ал. 1 и 2 от КСО и не тангират със събирането на задълженията, произтичащи от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, установени по реда на чл. 110, ал. 1-3 от КСО.

Действително би могло да бъде извършено прихващане от личната пенсия на С., ако тя даде изрично съгласие, но такова не е налице.

Законосъобразно е решението на първоинстанционния съд и досежно изводите му за липса на ясни и точни мотиви в Решение №20/22.08.2016г., от които да се разбере как е образувана дължимата сума по акта за начет. Както точно е посочено, с процесното разпореждане за прихващане от 08.06.2016г. отново се определя същия размер на дължимата по чл. 113 от КСО законна лихва от 11 802, 72 лв., независимо от установеното с влязло в сила съдебно решение.

Правилна е преценката на съда и за липсата на посочени фактически основания за начисляване на лихва по чл. 116, ал. 3 от КСО, което от своя страна препятства определянето й на годно правно основание.

Освен това и в разпореждането, и в решението на органа, не е посочен размерът на пенсията и добавката на ответницата по чл. 84 от КСО, както и на какво основание е определен месечният размер на удръжката от пенсията. По този начин извършеното прихващане от пенсията й е в нарушение на правилата по чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, приложими в производството по КСО, тъй като към момента на издаване на оспорения акт, все още не е в сила новата ал. 3 на чл. 114а от КСО /ДВ, бр. 98/2016г./

В чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение не може да се насочи върху пенсии в размер до 250 лева месечно. Това е с цел осигуряване на екзистенц минимума на жизнения стандарт.

В този смисъл първоинстанционният административен съд е заключил, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и без да са обсъдени и преценени всички правнорелевантни факти. Имено поради това, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане не са и мотивирани, което представлява порок на административния акт.

Неиздържана се явява тезата на касатора за неправилност на въззивното решение.

Отменяйки обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, съставът на Административен съд – Добрич е постановил решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства, като не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, настоящата инстанция отбелязва, че ответникът по касация не е претендирал репариране на сторени от него деловодни разноски за съдебното производство пред тази инстанция, поради което и такива не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 469/13.12.2016г., постановено по адм. дело № 497/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич.

Решението е окончателно.