Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А. Т., гражданин на Пакистан, против решение № 5674 от 11.10.2017 г. постановено по адм. дело № 9879/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение със законните за това последици.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на А. Т., гражданин на И. Р. П, против решение № 13371 от 29.06.2017 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 77, ал. 3 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) производството за предоставяне на международна закрила е прекратено.

След като е изяснил спора от фактическа страна съдът се е мотивирал, че с решение № 6505/17.03.2017 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците е спряно производството за предоставяне на международна закрила на А. Т., като решението е мотивирано с обстоятелството на неявяване на чужденеца за определената дата за провеждане на интервюто. Административният орган е мотивирал решението си с факта, че чужденецът след надлежното му поканване не се явил за провеждане на интервю в продължение на 10 работни дни след определената му дата. Съдът е приел, че във връзка със събраните по...