Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ е подадена чрез упълномощен юрист В. против решение № 1086 от 22.02.2017 г., постановено от Административен съд - София - град, Трето отделение, 46 състав, по адм. д. № 5137/2016 г., с което е отменена т. 17.2 от Указания за образуване на цени на водоснабдителните и канализационни услуги чрез метода "горна граница на цени" за регулаторния период 2017-2021 г., в частта, с която е установен праг от 5%, като горна граница на стойността на разходите, посочени на ред "други разходи". Касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на горепосоченото указание и твърди, че той се основава на неправилна интерпретация на чл. 10, ал. 7, т. 2 от НРЦВКУ. Развива тезата, че поставянето на отменения праг от 5% не означава, че ще останат непризнати разходи, а единствено изисква ВиК операторът да ги конкретизира по вид и размер, с което ще се постигне необходимата прозрачност на цените вкл. по отношение на потребителите на ВиК услуги. М. В административен съд да отмени обжалваната част от съдебното решение и да отхвърли изцяло жалбата на [фирма]. Заявява искане за присъждане на направените разноски.
Втората касационна жалба е предявена от [фирма], чрез упълномощен юрисконсулт Л., срещу решение № 1086 от 22.02.2017 г. на Административен съд - София - град, Трето отделение, 46 състав, по адм. д. № 5137/2016 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 19 и т. 45.1 - т. 45.3 от процесните Указания. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага съображения за незаконосъобразност на оспорената част от съдебния акт и претендира неговата отмяна.
С писмено становище от 11.04.2018г. КЕВР оспорва касационната жалба на [фирма] и пледира за отхвърлянето й, като развива подробни аргументи срещу твърденията на [фирма].
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби, тъй като съдът правилно е приел за основателно оплакването за незаконосъобразност на т. 17.2 от Указанията, понеже нормативният акт по прилагане, на основание на който КЕВР е издала Указанията, не дава правомощие на Комисията да определя стойностен праг на никой от видовите разходи, пряко свързани с предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е посочил, че жалбата в частта й срещу т. 19 и т. т. 45.1 – 45.3 от Указанията е неоснователна, защото поетите от ВиК оператори ангажименти за заплащане на допълнителни социални придобивки не могат да се включват в признатите годишни разходи, като са несъстоятелни и възраженията относно начина на прогнозиране на годишните количества фактурирана вода за следващ регулаторен период и в решението законосъобразно е прието, че не са налице основания за отмяна на т. т. 45.1 – 45.3 от Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги чрез метода „горна граница на цени“ за периода 2017 – 2021 г.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба на КЕВР е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното № 1086 от 22.02.2017 г. е отменена т. 17.2 от Указания за образуване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги чрез метода "горна граница на цени" за периода 2017-2021 г., издадени от КЕВР, в частта, в която е установен праг от 5% като горна граница на стойността на разходите, посочени на ред "други разходи". Със същото решение е отхвърлена жалбата на [фирма] в останалата й част. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че оспорените Указания съответстват на дефиницията в чл. 65 от АПК, с оглед на което имат характер на общ административен акт и съдебното производството се провежда по реда на чл. 179 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА). Констатирано е, че процесният акт е приет на основание чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗРВКУ с Протоколно решение № 76 от 19.04.2016 г. на КЕВР, поправено в частта по т. 46 с решение по Протокол № 118 от 07.06.2016 г. на КЕВР, като оспорващото дружество инвокира възражения за противоречия и несъответствия с разпоредбите на Наредба за регулиране на цените на ВиК услугите. Първоинстанционният съд е установил, че Указанията са приети на основание чл. 6, ал. 1, т. 4 и чл. 16 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) във връзка с чл. 1, ал. 2 и 3 от НРЦВКУ по силата на изрична делегация, съобразно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗРВКУ, според която норма КЕВР дава писмени указания относно прилагането на актовете по т. 3. В чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от НРЦВКУ също е регламентирано, че Комисията дава писмени указания по прилагането на наредбата. Ето защо в мотивите на обжалваното решение е отразено, че в случая са спазени администартивнопроизводствените правила, предвид доклада на работната група и протокол № 52 от 21.03.2016 г., като КЕВР е инициирала обществено обсъждане на проект за Указанията, които са издадени при спазване на приложимите разпоредби, изискващи провеждане на обществено обсъждане, разглеждане становищата на заинтересовани страни, начин и форма на провеждане на заседанията на КЕВР, кворум и мнозинство при приемане на оспорения акт. Относно спорната т. 17.2 от Указанията, същата е надлежно обсъдена във връзка с нормите на чл. 10, ал. 1 и ал. 7 от Наредба за регулиране на цените на водоснабдителни и канализационни услуги (НРЦВКУ) по отношение на видовете разходи, които са пряко свързани с предоставяне на ВиК услуги и се определят с указания на Комисията. Първостепенният съд е счел за основателно твърдението за незаконосъобразност на т. 17.2 от Указанията, доколкото Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги, въз основа на който акт са издадени процесните Указания, не дава правомощие на комисията да определя стойностен праг на никой от видовите разходи, пряко свързани с предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
Според настоящия съдебен състав обжалваното решение в атакуваната от КЕВР част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които изискват отмяната му. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че материалната компетентност за издаване на оспорения общ административен акт произтича от нормите на Наредба за регулиране на цените на водоснабдителни и канализационни услуги и в чл. 10, ал. 1 от този нормативен акт са визирани видовете разходи, които са пряко свързани с предоставяне на ВиК услуги и се определят с указания на Комисията. По силата на 10, ал. 7, т. 2 от НРЦВКУ за целите на ценовото регулиране КЕВР не следва да включва в признатите разходи такива, които не са обосновани или за които се установи, че са прекомерно високи. Безспорно горепосочената разпоредба регламентира, че за да се установи дали дадени разходи са необосновани и/или прекалено високи КЕВР трябва да се ръководи от принципите, които са заложени в закона, както и че може да вземе предвид отчетни данни на ВиК операторите за предишни години, сравнителни анализи и оценки между отделните ВиК оператори, включително и добри международни практики по отношение на ценообразуващи елементи. Следователно, цитираната НРЦВКУ въз основа на която са издадени спорните Указания не предоставя правомощие на комисията да определя стойностен праг на никой от видовете разходи. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното становище в касационната жалба на КЕВР, че отменения праг от 5% не означавало, че ще останат непризнати разходи, а само изисква ВиК операторът да ги конкретизира по вид и размер, с което ще се постигне необходимата прозрачност на цените по отношение на потребителите на ВиК услуги. От съществено значение е обстоятелството, че когато Комисията установи, че определени разходи са необосновани или прекалено високи, КЕВР следва да изложи във всеки конкретен случай мотиви, като обоснове позицията си и вземе предвид принципите, заложени в закона и съобрази конкретни обстоятелства, свързани с конкретния ВиК оператор, чрез което ще се достигне до необходимата прозрачност и публичност при формиране на цените с включените в тях разходи. Ето защо първостепенният съд правилно е счел, че с определянето на праг от 5% като горна граница на "други разходи", КЕВР е излязла извън пределите на предоставената й от НРЦВКУ материална компетентност и е постановила незаконосъобразно указание в горепосочената част.
Относно касационната жалба на [фирма], решаващият състав на Върховния административен съд, счита, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Възраженията на касатора възпроизвеждат оплакванията му, релевирани в първоинстанционната жалба против т. 19 и т. и т. 45.1 – т. 45.3 от процесните Указания. В мотивите на обжалваното решение е прието, че поетите от ВиК оператори ангажименти за заплащане на допълнителни социални придобивки на свои служители не следва да се включват в признатите годишни разходи. Този извод на първоинстаницонния съд е верен и обоснован, защото КЕВР законосъобразно е указала, че не се признават за регулаторни цели направени от ВиК операторите разходи за доброволно здравно осигуряване и застраховки "Живот". Следва да се възприеме становището, че Комисията притежава правомощие да оценява разходите на ВиК операторите и не следва да признава разходи, които не са обосновани, или за които се установи, че са прекомерно високи, съобразно изискванията на нормите на чл. 10, ал. 7, т. 1 и 2 от НРЦВКУ. В изпъленние на тези задължения в оспорения текст на т. 19 в Указанията са детайлизирани и описани всички разходи, които не са свързани с регулираната дейност и/или не са обосновани. Законосъобразно е заключението на първостепенния съд, че потребителите на ВиК услуги и КЕВР не са длъжни да се съобразяват с поетите ангажименти от ВиК оператори за заплащане на допълнителните социални разходи, които не се включват в разходите по непосредствената регулирана дейност по предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги, поради което те не следва да се включват при формиране на цената на процесните услуги и правилно изрично са посочени в т. 19 от Указанията.
Относно възраженията на касационния жарлбоподател против изводите на първоинстанционния съд досежно оспорените т. 46.1 - т. 45.3 от процесните Указания, настоящият съдебен състав намира, че също са без правно основание. Това е така, защото оплакванията на [фирма] са срещу начина на прогнозиране на годишните количества фактурирана вода за следващ регулаторен период. В т. 45.1 от Указанията правилно е отразено, че количествата за 2016 г. се посочват в съответствие с параметрите на одобрения бизнес план на Ви К операторите за 2016 г. Във връзка с твърденията на касатора за нарушения при прогнозирането на фактурираните количества доставяна вода на потребителите, отведени и пречистени отпадъчни води за 2017 г., в обжалваното решение законосъобразно е преценено, че то следва да се извършва, като се посочват количества, които са равни на средногодишните отчети за периода 2009 г. – 2015 г. Касационният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил текста на чл. 22 от ЗРВКУ, според който Комисията може да изисква в определен срок текуща информация и документи относно изпълнението на бизнес плановете от ВиК операторите, документация във връзка с ценообразуването и качеството на услугите. В оспорената разпоредба на т. 45.1 от процесните Указания е предвидено, че количествата за 2016 г. се посочват в съответствие с параметрите на бизнес план на ВиК оператора за 2016 г., който вече е одобрен. Доколкото атакуваните Указания се отнасят за регулаторния период 2017г. - 2021 г., в конкретната хипотеза се изисква предоставяне на информация за гореописания предходен период. Досежно оплакванията на касационния жалбоподател срещу указанието за прогнозирането на фактурираните количества доставяна вода на потребителите, отведени и пречистени отпадъчни води за 2017 г., правилно е взет предвид правнорелевантния факт, че в хода на проведеното обществено обсъждане същите възражения на [фирма] вече са разгледани и съобразени от КЕВР преди приемане на процесните Указания и те са уважени частично. От съдържанито на приложения към преписката Протокол от проведено закрито заседание на 19.04.2016 г. се установява по безспорен начин, че е прието прогнозирането на фактурираните количества доставена вода на потребителите, отведени и пречистени отпадъчни води за 2017 г., да се извършва, като се посочват количества равни на средногодишните отчетени за периода 2009 г. -2015 г., защото именно това е реалната продължителност на предходния период. ВиК операторите са били задължени да представят проект за бизнес - планове за новия регулаторен период, започващ от 01.01.2017 г., в срок до 30.06.2016 г., с оглед на което Комисията правилно е преценила, че към тази дата дружествата няма да разполагат с отчетни данни за текущата 2016 г., което обстоятелство е наложило да се приеме, че операторите следва да представят информация за 2016 г., в съответствие с параметрите на одобрения бизнес план на оператора, но тази информация да не участва при прогнозиране количествата за 2017 г. Във връзка с определените количества отведени и/или пречистени води първоинстаницонният съд е съобразил, че те са равни на количествата доставяна вода, но само за потребителите, които получават процесните услуги. Настоящият съдебен състав намира, че оспорените текстове от обжалавните Указания, както и обжалваното съдебно решение са правилно обосновани с отчетените данни на ВиК операторите, които сочат, че към 2015 г. покритието с водоснабдителни услуги е 99%, покритието с услуги по отвеждане на отпадъчни води е 68, 8%, а с услуги по пречистване на отпадъчни води е 52, 6%. При това положение с планиране изграждането на нови обекти по канализационната мрежа е предвидено увеличение на нивото на покритие за отведени и/или пречистени отпадъчни води, тоест потребителите, които получават услугата "доставяне на вода" ще започнат да получават покритие и на останалите услуги, което следва надлежно да се отрази от операторите при прогнозирането на инвестициите в съответната инфраструктура. От значение е факта, че от страна на КЕВР е отчетено и обстоятелството, че предходния регулаторен период е двукратно удължаван със Закони за изменение и допълнение на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Ето защо на проведеното заседание за приемане на окончателния текст на процесните указания Комисията като колегиален регулаторен орган е постановила, че следва да се посочват количества, равни на средногодишните отчетени количества за периода 2011г. - 2015г., който е период от 5 години и това е нормативно установената продължителност на регулаторния период, съгласно чл. 10 от ЗРВКУ. От доказателствата, приети с приложената администартивна преписка е видно, че по отношение на т. 45.3 от Указанията във връзка с прогнозирането на фактурираните колическва за оставащия период на бизнес плана - 2018г. - 2021г. не е имало въпроси, предложения и възражения в рамките на проведеното обществено обсъждане. При тези данни първоинстаницонният съд законосъобразно е приел, че не са налице правни основания за отмяна на т. 45.1 – т. 45.3 от Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационни услуги чрез метода „горна граница на цени“ за периода 2017 – 2021 г., издадени от КЕВР и обосновано е отхвърлил жалбата на [фирма].
По изложените съборажения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните в двете касационни жалби пороци.
С оглед изхода на спора - неоснователност на двете касационни жалби, претенциите на двамата касационни жалбоподатели за присъждане на направените по делото разноски, се оставят без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1086 от 22.02.2017 г., постановено от Административен съд - София - град, Трето отделение, 46 състав, по адм. д. № 5137/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.