Производство по чл. 73 от ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието (МП) и по жалба на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Г. Й. с рег. № 721 срещу решение от 14.06.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 10/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ). С обжалваното решение е постановено следното: искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на МП за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Й. е отхвърлено в частта по т. 1, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 11 – за нарушения по изп. дело № 20157210400104, както и по т. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 – за нарушения по изп. дело № 20157210400105; наложено е на ЧСИ Й. дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ – „глоба”, както следва: в общ размер 10 000 лв. – за допуснати нарушения по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 10 и т. 12 от искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на МП при провеждането на принудителното изпълнение по изп. дело № 20157210400104 (№ 104/15 г.) и в общ размер 7 500 лв. – за допуснати нарушения по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 10 от искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на МП при провеждането на принудителното изпълнение по изп. дело № 20157210400105 (№ 105/15 г.).

Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това страни в дисциплинарното производство.

Министърът на правосъдието обжалва решението в отхвърлителната част, както и в частта относно наложеното дисциплинарно наказание. Излага оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за неправилност в отхвърлителната част, поради нарушения на закона, както и за явна несправедливост на наказанието. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да наложи дисциплинарно наказание, по-тежко от глоба. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

ЧСИ В. Й. обжалва решението изцяло. Излага оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за недопустимост на същото, както и за неправилност в частта, с която му е наложено дисциплинарното наказание, поради нарушения на закона. Моли съда да отмени обжалваното решение, а при условията на евентуалност – да го измени в частта за наложеното наказание, като наложи такова по чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ – „лишаване от правоспособност за срок от 10 месеца“.

Министърът на правосъдието оспорва жалбата на ЧСИ Й., като в подадения писмен отговор и в откритото съдебно заседание от негова страна се излагат съображения за неоснователност на тази жалба.

ЧСИ Й. не е заявил становище по жалбата на МП.

Съветът на КЧСИ и ДК на КЧСИ оспорват и двете жалби като поддържат доводи за тяхната неоснователност в откритото съдебно заседание и в писмени бележки.

Разгледана по същество, жалбата на МП е неоснователна, а жалбата на ЧСИ Й. е частично основателна. Съображенията на съда за това са следните:

Неоснователно е оплакването на ЧСИ Й. за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на искането на МП и на образуваното по него дисциплинарно производство. В тази връзка жалбоподателят ЧСИ твърди, че на 07.05.2019 г. подал по пощата искане с изх. № 5035 до МП по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за прекратяване на правоспособността му, което искане било получено от адресата. Поддържа, че прекратяването на правомощията му на ЧСИ по това искане настъпвало ex lege, както и че обжалваното решение от 14.06.2019 г. било постановено след това – по отношение на ненадлежна страна, тъй като искането за образуването на дисциплинарното дело било насочено срещу лице, чуждо на правния спор – с прекратени правомощия по негово искане. ЧСИ Й. не е представил по делото доказателства да е изпратил до МП такова писмено искане по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, нито по него да е постановена заповед на МП, с която съгласно чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ да са прекратени правомощията му. При това положение, жалбоподателят Й. не е изгубил качеството си на ЧСИ, поради което е надлежна страна в дисциплинарното производство и към настоящия момент. Той е надлежна страна, респ. – дисциплинарното производство срещу него е допустимо, дори горните му твърдения да бяха верни, който извод следва по аргумент за противното от разпоредбите на чл. 71, ал. 6 и ал. 7 от ЗЧСИ, които изчерпателно установяват основанията за спиране и прекратяване на дисциплинарното производство.

Жалбоподателите не сочат други пороци, които да водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, а и при служебно извършената проверка съдът не установи такива, поради което приема, че същото е валидно и допустимо.

Относно всяко от процесните дисциплинарни нарушения, посочени в искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на МП, като извършени от ЧСИ Й. по изп. дело № 20157210400104 (104/15 г.) и по изп. дело № 20157210400105 (105/15 г.), съдът намира следното:

Първото нарушение се сочи като извършено и по двете изпълнителни дела (съгласно искането на МП – т. 1 по изп. дело № 104/15 г. и т. 1 по изп. дело № 105/15 г.) и се изразява в това, че представените по тях с молбите за образуването на делата, адвокатски пълномощни, легитимиращи адв. П. П. като пълномощник на взискателя Г. Г., не били оформени съгласно изискванията на чл. 33 и чл. 34 от ГПК, тъй като в тях не е посочено по кое изпълнително дело и по описа на кой съдебен изпълнител се упълномощава адвоката, с оглед преценка действителната воля на упълномощителя; поддържа се, че с това било допуснато нарушение и на чл. 426, ал. 1 от ГПК. Разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от ГПК не изискват като задължителни реквизити на пълномощното за процесуално представителство, и конкретно – в изпълнителното производство – посочване на съдебния изпълнител и на изпълнителното дело, за което е упълномощен процесуалният пълномощник на съответната страна в производството. С оглед на това, правилно в обжалваното решение е прието, че когато в адвокатското пълномощно не е посочен съдебен изпълнител, то страната е делегирала на адвоката правомощието да прецени пред кой съдебен изпълнител да образува изпълнително дело. Правилно е прието от състава на ДК на КЧСИ и че тъй като упълномощаването за образуване на изпълнително производство предхожда момента на започване на производството и образуването на изпълнителното дело, то е невъзможно в пълномощното да бъде посочен номерът на изпълнителното дело, с който то единствено може да бъде индивидуализирано. При така оформените пълномощни в случая, липсва и каквото и да било нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал. 1, във вр. с чл. 33 и чл. 34 от ГПК. Относима в случая е разпоредбата на чл. 426, ал. 3 от ГПК, препращаща към служебната проверка по 129 от ГПК, която съдебният изпълнител следва да извърши на молбата за започване на изпълнението, и конкретно – проверката по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 128, т. 1 и с чл. 33 от ГПК – относно редовността на приложеното към молбата пълномощно, но в случая няма нарушение и на тези разпоредби от страна на ЧСИ Й., предвид сочения в искането на МП порок на пълномощните, от какъвто те не страдат, както беше изяснено по-горе. Напълно неоснователно, и без логическа връзка с това твърдяно нарушение, в жалбата на МП до съда се изтъква, че с последващи свои постановления по двете изпълнителни дела ЧСИ Й. е отказал да преведе суми, възстановени на взискателя Г., по сметка на пълномощника му адв. П., като е приел, че липсва изрично упълномощаване за това по чл. 34, ал. 3 от ГПК. Последното няма нищо общо с непосочването в пълномощното на съдебния изпълнител и на номера на изп. дело. В заключение – правилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Й. не е извършил нарушенията, визирани в т. 1 по изп. дело № 104/15 г. и т. 1 по изп. дело № 105/15 г. от искането на МП.

Неправилно обаче в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Й. е извършил второто нарушение по двете изпълнителни дела (съгласно искането на МП – т. 2 по изп. дело № 104/15 г. и т. 2 по изп. дело № 105/15 г.), а именно – нарушение на разпоредбата на чл. 487, ал. 2, предл. 1-4 от ГПК, изразяващо се в неизготвяне на отделни актове, удостоверяващи поставянето на обявлението за съответната публична на съответните места в канцеларията на ЧСИ, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, и на самия имот. По делото е установено, че А. А. – технически сътрудник при ЧСИ Й. – е съставил по всяко от двете изпълнителни дела общи протоколи (актове), в които е удостоверил, че е поставил обявлението за съответната публична продан на всяко от местата, посочени в чл. 487, ал. 2, предл. 1-4 от ГПК. Въз основа на тези протоколи (актове) на техническия сътрудник, по всяко от двете изпълнителни дела е съставен от ЧСИ Й. и протокола по чл. 487, ал. 3 от ГПК за разгласяването на съответната публична продан. Съдът намира, че съставянето на общ акт (протокол), удостоверяващ физическото поставяне на обявлението за публичната продан на всяко от четирите места, посочени в чл. 487, ал. 2, предл. 1-4 от ГПК, а не на отделни актове – за всяко от тези места, не съставлява нарушение на тази разпоредба. С оглед това, жалбата на ЧСИ Й. е основателна в частта, че той не е извършил това вменено му дисциплинарно нарушение.

Правилно в обжалваното решение съставът на ДК е приел, че ЧСИ Й. е извършил следващите две дисциплинарни нарушения по двете изпълнителни дела (съгласно искането на МП – т. 3 и т. 4 по изп. дело № 104/15 г. и т. 3 и т. 4 по изп. дело № 105/15 г.), а именно – в нарушение, съответно – на чл. 487, ал. 2, предл. 5 от ГПК и на чл. 19, ал. 4 от ЗЧСИ, и по двете изпълнителни дела липсват разпечатки, доказващи публикуването на обявленията за съответната публична продан на интернет-страницата, съответно – на окръжния съд по местоизпълнението, и на КЧСИ.Нтелно в жалбата на ЧСИ Й. се поддържа, че липсата на такива разпечатки по изпълнителните дела не съставлявало нарушение, тъй като той е удостоверил публикуването на обявлението с протокола си по чл. 487, ал. 3 от ГПК, както и че съставът на ДК бил допуснал процесуално нарушение, като не изискал служебно информация за публикуването на обявленията на интернет-страницата на КЧСИ. Нарушението в случая се изразява именно в липсата на приложени по двете изпълнителни дела, разпечатки, удостоверяващи публикуването на обявленията по начина, посочен в чл. 487, ал. 2, предл. 5 от ГПК и чл. 19, ал. 4 от ЗЧСИ, което липсващо доказателство по изпълнителното дело не може да бъде заместено нито от протокола по чл. 487, ал. 3 от ГПК, нито чрез извършване на сочената служебна справка едва в хода на дисциплинарното производство.

Съдът намира, че ЧСИ Й. е извършил и следващото вменено му дисциплинарно нарушение (съгласно искането на МП – т. 5 по изп. дело № 104/15 г. и т. 5 по изп. дело № 105/15 г.), а именно – и по двете изпълнителни дела не е изпълнил императивно установеното с разпоредбата на чл. 458, изр. 2 от ГПК, задължение да изпрати съобщение до Националната агенция за приходите (НАП) за всяко започнато изпълнение и за всяко разпределение. От една страна, основателно в тази връзка в жалбата на ЧСИ Й. се изтъква, че основен предмет на изпълнението и по двете изпълнителни дела е непарично притезание, а именно – изнасяне, на основание чл. 348 от ГПК, на публична продан на неподеляеми недвижими имоти, предмет на съдебна делба, в който случай той няма задължението за уведомяване на НАП по чл. 458, изр. 2 от ГПК. От друга страна обаче, видно от молбите за образуването на двете изпълнителни дела и приложените към тях изпълнителни листове, наред с изнасянето на публична продан на неподеляемите имоти, взискателят Г. е искал и събиране по пътя на принудителното изпълнение на присъдените му със съдебните решения, парични суми, представляващи деловодни разноски за съответното исково делбено производство. При това положение, правилно (макар и недотам ясно изразено в мотивите към обжалваното решение) съставът на ДК е приел, че при наличието в предмета на принудителното изпълнение и на тези парични задължения, ЧСИ Й. е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 458, изр. 2 от ГПК като не е уведомил НАП и по двете изпълнителни дела.

След като е констатирал, че и по двете изпълнителни дела са съхранени и се намират по тях пликовете, в които са били поставени наддавателните предложения за съответната публична продан, съставът на ДК правилно е приел, че ЧСИ Й. не е извършил нарушение на чл. 489, ал. 2 от ГПК (съгласно искането на МП – т. 6 по изп. дело № 104/15 г. и т. 6 по изп. дело № 105/15 г.), изразяващо се в липса на тези пликове по изп. дела. Също правилно в тази връзка в мотивите към обжалваното решение е изтъкнато и че сочената в искането на МП, разпоредба на чл. 474, ал. 5 от ГПК касае продажбата на движими вещи и е неприложима в случая. Напълно неоснователни са бланкетните оплаквания в жалбата на МП, че приетото за установено в обжалваното решение не съответствало на фактите и доказателствата по дисциплинарното дело.

Правилно в обжалваното решение е прието и че няма допуснато нарушение и по двете изпълнителни дела на разпоредбата на чл. 489, ал. 6 от ГПК (съгласно искането на МП – т. 9 по изп. дело № 104/15 г. и т. 7 по изп. дело № 105/15 г.), а именно – че ЧСИ Й. допуснал до участие в съответната публична продан взискателя Г. и не приел за недействително наддавателното предложение на същия, въпреки че в предложението било посочено, че то се прави от името на дружество, без по изпълнителните дела да има документи за такова представлявано от взискателя дружество. Напълно обосновано съставът на ДК е приел, че посоченото в петитумите на наддавателните предложения „…заявявам от името на представляваното от мен дружество…“, е очевидна грешка, неточност (останал отпреди ирелевантнен текст), а не порок на предложението, тъй като в заглавната (титулната) му част липсва информация наддавачът да участва в процедурата като представител на дружество, а там изрично е изписано, че наддавателното предложение е от взискателя – физическото лице Г. П. Г.. В мотивите към обжалваното решение са изложение и съображения, че взискателят не попада в кръга от лица по чл. 490 от ГПК, които нямат право да наддават. Тези съображения са ирелевантни, тъй като в искането на МП не се сочи такова нарушение. В жалбата на МП относно и тази част от обжалваното решение не се сочи нищо различно, освен голословните и бланкетни общи оплаквания, че решението не съответствало на фактите и доказателствата по дисциплинарното дело.

В искането на МП (т. 7 по изп. дело № 104/15 г.) се поддържа, че в нарушение на чл. 462, ал. 1 от ГПК (очевидно погрешно в искането е посочена разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК) ЧСИ Й. е предявил на страните разпределение от 04.01.2017 г. по изп. дело № 104/15 г. на 06.04.2017 г., въпреки че не всички длъжници са били редовно призовани за този ден. Конкретно се сочи, че изпратените чрез куриерска фирма, призовки за Г. Х. Н. и за Т. А. Т. са върнати с отбелязвания, съответно – „непотърсена“ за първия и „сменен адрес“ – за втория. В мотивите към обжалваното решение съставът на ДК правилно е установил, че пратките, съдържащи призовките за тези двама длъжници, са оформени именно по този начин (съответно – на 16.02.2017 г. за първия и на 10.01.2017 г. – за втория), предвид което правилно е приел, че те не са били редовно уведомени за разпределението, както и че ЧСИ Й. не е направил последващ опит за уведомяването им, поради което правилен е и изводът в обжалваното решение, че последният виновно е нарушил разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК. В жалбата си ЧСИ Й. изтъква, че Г. Н. и Т. Т. веднъж вече са били редовно призовани по изпълнителното дело по реда на чл. 42, ал. 1 от ГПК – с писма с обратна разписка, първият – на 13.07.2015 г., а вторият – на 03.10.2016 г. С оглед на това, жалбоподателят счита, че те са били редовно призовани и за предявяването на разпределението, съгласно чл. 41 от ГПК и в тази връзка се позовава на практика на ВКС. Съдът намира тези доводи за неоснователни. На първо място, по изп. дело № 104/15 г. няма никакви данни ЧСИ Й. да е постановил акт (разпореждане, постановление), с който да е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК по отношение призоваването на длъжниците Г. Н. и Т. Т. за предявяването на 06.04.2017 г. на разпределението от 04.01.2017 г., което само по себе си води до извод за нередовното им призоваване, предвид връщането на призовките им при горните удостоверявания (съответно – „непотърсена“ за първия и „сменен адрес“ – за втория). На второ място, в случая не са и били налице предпоставките за прилагането на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, тъй като при еднократното изпращане чрез куриерската фирма на призовките, върнати с тези отбелязвания, по делото не е било удостоверено и установено, тези двама длъжници (респ. – някой от тях) да са отсъствали повече от един месец от съответния адрес, от който вече е бил призован (именно в този смисъл е и посочената от жалбоподателя практика на ВКС). За да приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, в случая ЧСИ Й. е следвало да изпрати отново призовки на двамата длъжници на същите адреси, и едва при връщането и на тези призовки с подобни удостоверявания, че длъжниците не се намират на тези адреси, и то ако е изминал повече от месец от предишното такова удостоверяване, би била налице хипотезата на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.

Тъй като ненамирането на страната на адреса в продължение на един месец е първата основна предпоставка и за приложението на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, която предпоставка в случая не е налице, правилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Й. не е допуснал нарушение, като не е призовал длъжниците Н. и Т. чрез залепване на уведомления по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В жалбата на МП и по отношение на това твърдяно нарушение (съгласно искането на МП – т. 8 по изп. дело № 104/15 г.) не се съдържат никакви конкретни оплаквания и доводи.

Макар непълно да го е квалифицирал само по чл. 436, ал. 2 от ГПК, вместо по чл. 13, във вр. с чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, съставът на ДК правилно е приел, че ЧСИ Й. е извършил и дисциплинарното нарушение, изразяващо се в неадминистриране към момента на извършване на проверката – 18.09.2018 г., на жалби, подадени съответно – на 15.06.2017 г. срещу постановление за разноски от 05.06.2017 г. по изп. дело № 104/15 г., и на 16.06.2017 г. – срещу постановление за разноски от 05.06.2017 г. по изп. дело № 105/15 г. (съгласно искането на МП – т. 10 по изп. дело № 104/15 г. и т. 8 по изп. дело № 105/15 г.). Правилна е констатацията в обжалваното решение, че по изп. дело № 104/15 г. липсва акт на ЧСИ Й. относно статуса на подадената жалба, включително – акт, с който тя да е оставена без движение за отстраняване на нередовности. Правилно е прието и че не съставлява такъв акт отбелязването, че жалбата била оставена без движение, което отбелязване ЧСИ Й. е направил върху писмото от 28.09.2017 г. (три месеца и половина след подаването на жалбата) на заместник-председателя на Врачански окръжен съд, с което е поискана информация за администрирането на жалбата. Съставът на ДК правилно е установил и че на жалбоподателя не е изпращано съобщение с указания за отстраняване на нередовности на жалбата. Относно жалбата, подадена на 16.06.2017 г. по изп. дело № 105/15 г., се установява, че същата е оставена без движение с постановление от 18.08.2017 г. на ЧСИ Й. (два месеца след постъпването ), но и по това изпълнително дело не е изпращано съобщение до жалбоподателя с указания за отстраняване на посочените в постановлението нередовности на жалбата, изразяващи се в непредставяне на документ за внасяне на разноски за администрирането и на държавна такса. Такъв е бил статусът на двете жалби по двете изпълнителни дела и към момента на извършване на проверката на 18.09.2018 г., т. е. – към този момент, сочен в искането на МП като крайна дата на периода на нарушенията, ЧСИ Й. е забавил администрирането на жалбите с повече от 1 година и 3 месеца, което очевидно е значително извън разумния срок за това, по смисъла на чл. 13, във вр. с чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Предвид установените по делото факти, напълно голословни са твърденията в жалбата на ЧСИ Й., че още на датите на постъпването на жалбите той ги бил оставил без движение, респ. – напълно несъстоятелно е и позоваването му на т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Правилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Й. не е извършил нарушение по двете изпълнителни дела на разпоредбите на чл. 455, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, задължаващи го да изплати в 7-дневен срок от влизане в сила на разпределението, дължимите суми на взискателя, в случая – на всички страни-съделители, които са посочили свои сметки. Правилни в тази връзка са изводите на състава на ДК, че ЧСИ Й. няма как да извърши превод на суми, тъй като такива не са заделени за страните с разпределението и по двете изпълнителни дела, поради обстоятелството, че начислените им разноски по изпълнението надхвърлят сумите, получени от съответната публична продан. В жалбата на МП и по отношение на това твърдяно нарушение (съгласно искането на МП – т. 11 по изп. дело № 104/15 г. и т. 9 по изп. дело № 105/15 г.) не се съдържат никакви конкретни оплаквания и доводи.

Правилно в обжалваното решение е прието, че ЧСИ Й. и по двете изпълнителни дела е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 4 от Нар. № 4/06.02.2006 г. на МП за служебния архив на ЧСИ (съгласно искането на МП – т. 12 по изп. дело № 104/15 г. и т. 10 по изп. дело № 105/15 г.). Правилни в тази връзка са констатациите на състава на ДК, че и по двете изпълнителни дела позиционирането (подреждането) на множество от документите не следва логичен порядък и липсва последователност на номерацията на листовете, като е налична повече от една номерация – саморъчна (с химикал), с щемпел и с щемпел, коригирана ръчно. Обосновани са и изводите, че това състояние на документацията предпоставя объркване и дезориентация у запознаващия се с делото и препятства адекватна защита на засегнати от изпълнението права, както и ефективен контрол, а дублираната и неясно коригираната номерация създава и сериозно съмнение относно автентичността на документите, датите на постъпването им и съблюдаването на процесуалните срокове. Твърденията в жалбата на ЧСИ Й., че всички книжа и актове по изпълнителните дела били подредени хронологично, са фактически неверни. Основателно е оплакването му срещу констатацията в обжалваното решение, че не всички молби, постъпили по двете изпълнителни дела, носят входящ номер – дотолкова, доколкото такова нарушение не се сочи в искането на МП.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която искането на МП за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Й. е отхвърлено в частта по т. 1, т. 6, т. 8, т. 9 и т. 11 – за нарушения по изп. дело № 20157210400104, както и по т. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 – за нарушения по изп. дело № 20157210400105; а също – и в частта, с която на ЧСИ Й. е наложено дисциплинарно наказание за извършените от него нарушения по т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 10 и т. 12 от искането на МП, при провеждането на принудителното изпълнение по изп. дело № 20157210400104, както и по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 10 от искането на МП, при провеждането на принудителното изпълнение по изп. дело № 20157210400105.

Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която на ЧСИ Й. е наложено дисциплинарно наказание за нарушенията, посочени в т. 2 – по изп. дело № 20157210400104 и в т. 2 – по изп. дело № 20157210400105 от искането на МП, като вместо това следва да бъде постановено отхвърляне на искането на МП и в тази част.

Съдът намира, че при установените по делото дисциплинарни нарушения, извършени от ЧСИ Й. по двете процесни изпълнителни дела, с обжалваното решение правилно е определен видът на дисциплинарното наказание – „глоба“, но същото е неправилно определено по размер и е двукратно наложено в рамките на дисциплинарното производство. Съображенията за това са следните:

В нарушение на чл. 53, ал. 1 от Устава на КЧСИ, вместо да определи едно общо наказание за всички установени по делото дисциплинарни нарушения, преценявайки поотделно и в съвкупност тяхната тежест, броят им, условията, при които са извършени, формата на вината, неблагоприятните последици, ако са настъпили такива, отношението на ЧСИ към извършеното от него и готовността му да се поправи, конкретните данни за дисциплинарното му минало, съставът на ДК в мотивите към обжалваното решение е определил отделно наказание „глоба“ за всяко от установените нарушения, като със самото решение (диспозитива му) е наложил две отделни наказания „глоба“ – за дисциплинарните нарушения, извършени по всяко от двете изпълнителни дела, като размерът на всяка от двете глоби възлиза на аритметичния сбор от определените в мотивите отделни размери за всяко нарушение (в подобен смисъл – за неправилно определяне по този начин на дисциплинарното наказание, е и решение № 73/11.07.2019 г. по гр. дело № 2069/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Това от своя страна е довело и до налагане по дисциплинарното дело на глоба в общ размер 17 500 лв., което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, установяваща максималния размер от 10 000 лв. на този вид дисциплинарно наказание.

Предвид големия брой на установените по делото дисциплинарни нарушения – общо 11, като от друга страна те са еднакви като деяния по всяко от двете изпълнителни дела (с изключение на предявяването на разпределението при нередовно призоваване на двама от длъжниците, допуснато само по изп. дело № 104/15 г.), както и макар повечето от извършените нарушения да създават условия за имуществено увреждане на страните по изпълнението и на трети лица (включително – държавата), по делото не е установено (а и не се твърди от страна на МП) реално да са настъпили имуществени вреди; а също и предвид проявената груба небрежност (а не умисъл, както неправилно е прието в обжалваното решение) от страна на ЧСИ Й. при извършването на нарушенията и липсата на критично отношение от негова страна и на готовност да се поправи, в тази връзка – предвид и вече наложените му наказания, преди извършването на процесните по настоящото дело дисциплинарни нарушения (глоба от 1 500 лв. през 2014 г. и глоби от 300 лв. и от 400 лв. през 2015 г., видно от справката, приложената по дисциплинарното дело), които не са оказали превантивен ефект върху него – предвид всички тези обстоятелства, и отчитайки принципа за съразмерност и съответствие между налаганата санкция и извършеното нарушение, съдът намира, че в най-голяма степен в конкретния случай превантивно въздействие по отношение на ЧСИ Й. би оказала имуществената санкция по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, а именно – глоба в максималния размер от 10 000 лв.

По изложените съображения, съдът намира, че исканията и на двамата жалбоподатели в жалбите им до съда, за налагане на дисциплинарно наказание, различно от глоба, са неоснователни; респ. – намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание – „глоба“; решението обаче следва да бъде изменено по отношение на двукратното налагане на това наказание и неговия размер, като глобата – в максимално допустимия от закона размер от 10 000 лв. следва да бъде наложена общо – за всички установени по делото дисциплинарни нарушения, извършени от ЧСИ Й. по двете процесни изпълнителни дела.

Предвид изхода на съдебното производство (неоснователността на жалбата на МП и частичната неоснователност на жалбата на ЧСИ Й.), на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, жалбоподателят ЧСИ Й. и Министерството на правосъдието (юридическото лице, чиито орган е жалбоподателят МП) дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на КЧСИ (юридическото лице, чиито органи са насрещните страни в съдебното производство Съветът и ДК на КЧСИ), претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размери както следва: жалбоподателят ЧСИ Й. – сумата 60 лв. и Министерството на правосъдието – сумата 80 лв. Също предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя МП не се следват разноски, каквито той претендира. Жалбоподателят ЧСИ Й. не е претендирал присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 14.06.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 10/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, – в частта, с която на частния съдебен изпълнител В. Г. Й. с рег. № 721 е наложено дисциплинарно наказание за нарушенията, посочени в т. 2 – по изп. дело № 20157210400104 и в т. 2 – по изп. дело № 20157210400105 от искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на министъра на правосъдието; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител В. Г. Й. с рег. № 721, и в частта относно нарушенията, посочени в т. 2 – по изп. дело № 20157210400104 и в т. 2 – по изп. дело № 20157210400105 от искането.

ИЗМЕНЯ решението от 14.06.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 10/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, – в частта, с която на частния съдебен изпълнител В. Г. Й. с рег. № 721 е наложено дисциплинарното наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ – „глоба”, а именно: в общ размер 10 000 лв. – за допуснатите нарушения по т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 10 и т. 12 от искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на министъра на правосъдието при провеждането на принудителното изпълнение по изп. дело № 20157210400104 и в общ размер 7 500 лв. – за допуснатите нарушения по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 10 от искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на министъра на правосъдието при провеждането на принудителното изпълнение по изп. дело № 20157210400105; като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител В. Г. Й. с рег. № 721 дисциплинарното наказание „глоба“ в максималния размер от 10 000 лв. (десет хиляди лева) за извършените от него нарушения по т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 10 и т. 12 – по изп. дело № 20157210400104 и по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 10 – по изп. дело № 20157210400105 от искането с изх. № 94-П-112/17/24.10.2018 г. на министъра на правосъдието.

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14.06.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 10/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, – в останалата част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, частния съдебен изпълнител В. Г. Й. с рег. № 721 да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 60 лв. (шестдесет лева) – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, Министерството на правосъдието да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 80 лв. (осемдесет лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: