НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВОДИ УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК ПО ЧЛ. 97 ГПК ИЛИ ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 436 ГПК ЗЗД УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТА, ЧЕ ЧЛЕН НА ТКЗС Е ВНЕСЪЛ В СОБСТВЕНОСТ НА КООПЕРАТИВНОТО СТОПАНСТВО ВЕЩИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛ. 12 ОТ ПРИМЕРНИЯ УСТАВ НА ТКЗС, ЗЗД КОЕТО НЕ Е БИЛ СЪСТАВЕН НАДЛЕЖЕН ПРОТОКОЛ
На основание чл. 17 от Закона за устройството на съдилищата министърът на правосъдието е сезирал Върховния съд на НРБ, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по следния въпрос, който на практика пораждал съмнение и не се решавал еднакво от съдилищата:
Може ли да се води установителен иск по Чл. 97 ГПК или производство по чл. 436 ГПК за установяване обстоятелството, че член на ТКЗС е направил инвентарна вноска, за което не е бил съставен надлежен протокол по чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС. За да се произнесе, Върховният съд на НРБ взе пред вид: Съгласно чл. 12, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС при постъпване в кооперативното стопанство всеки член внася в собственост на кооператива свои и на членовете на домакинството вещи, които са родово определени и примерно изброени по вид.
Внасянето на вещите от кооператора в собственост на ТКЗС представлява един факт с правно значение. Установяването на този факт не може да стане по пътя на установителния иск по чл. 97, ал. 3 ГПК, тъй като установяването на факти с правно значение се допуска в случаите, изрично предвидени в закона. Нито в Примерния устав на ТКЗС, нито в друг нормативен акт е предвидена такава възможност.
Не са налице и условията за производство за установяване на факти по чл. 436 и следващите ГПК. По реда на това охранително производство се установяват факти с правно значение, които законът предвижда да бъдат удостоверявани с документ, съставен по надлежния ред, когато такъв документ не е бил...