Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от гр. [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Т. Б. против решение № 436 от 21.03.2017 г. по адм. д. № 2287/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-15-26 от 07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което, на основание чл. 117, ал. 1 от КСО: 1. Заличава погасената по давност част от вземането на НОИ от М. М. К. в размер на 21577, 57 лева, от които главница – 9606, 42 лева и лихва – 11971, 15 лева, за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2010 г., установено с разпореждане №[ЕГН] Протокол № 3045-15-102/19.07.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив; 2. Оставя без уважение жалба вх.№1012-15-202/03.08.2016 г. на М. М. К. против разпореждане №[номер] Протокол №3045-15-102/19.07.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив в останалата й част.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение, отмяна решението на директора на ТП на НОИ - гр. П. и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, в с. з. не се явява и не се представлява. Чрез юрисконсулт К. В.-М. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С разпореждане №[ЕГН] Протокол № 3045-15-102/19.07.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО, чл. 85 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и във връзка с разпореждане №[ЕГН] Протокол №2142-15-24/09.05.2016 г., М. М. К. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 32776, 82 лева, от които главница в размер на 15717, 53 лева, начислена към 19.07.2016 г., като след тази дата допълнително се начислява лихва по чл. 113 КСО до окончателното погасяване на задължението. С разпореждането също е посочено, че задължението за периода от 08.08.2000 г. до 31.12.2005 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
С решение № 2153-15-26 от 07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ, предмет на настоящото производство, са изложени мотиви, че направеното от жалбоподателя К. възражение за добросъвестност е неоснователно. В тежест на лицето е да установи точния размер на осигурителния си стаж и доход. В случая е установено, че във връзка с изгубена пенсионна преписка се е наложило да бъде преразгледан и отново установен осигурителният стаж и доход на касатора, въз основа на които му е била отпусната първоначално пенсията. С разпореждане №71/03.01.2001 г. – 02.2001 г., същата му е била отпусната пожизнено по §4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО /понастоящем КСО/, считано от 08.08.2000 г., като е била изменяна с последващи разпореждания, приложени в пенсионната преписка на касатора по делото. От извършената проверка и преглед на всички писмени доказателства по пенсионното досие на М. К., пенсионният орган установява, че К. няма придобит осигурителен стаж от І категория – 13 г., 05 м. 01 дни, от ІІ категория – 04 г. 02м. 27 дни, от ІІІ категория – 23 г. 11 м. 01 ден или общ осигурителен стаж към ІІІ категория по чл. 104 КСО – 51 г. 07 м. 01 ден, при който първоначално му е била отпусната и изплащана пенсията, считано от 08.08.2000 г. При извършените от страна на контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив проверки безспорно се установява, че стажът на жалбоподателя е както следва : от І категория – 9г. 11м. 1 ден, от ІІ категория - 02г. 02м. 22 дни и от ІІІ категория- 29г. 08м. 22дни или общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 49г. 00м 016 дни. За това е издадено Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №2142-15-24/09.05.2016 г. на пенсионния орган /на л. 226 от адм. д.№2287/2016 г. на АС Пловдив/, с което е отпусната пенсия на К. за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО и чл. 94 от КСО, като е определен размерът на пенсията, въз основа на доход от 3-годишен базисен период от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. – в размер на 9199 лева, деклариран от г-н К. със заявление вх.№МП-70245/07.11.2013 г., както и с установения от пенсионния орган доход за периода от 01.01.1997 г. до 30.11.2000 г. в размер на 4249.99 лева. В разпореждането е посочено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, неправилно изплатената сума за пенсия следва да се възстанови от лицето, заедно с лихвата по чл. 113. Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №2142-15-24/09.05.2016 г. е издадено в изпълнение на влязло в сила решение №2179/25.02.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д.№6763/2015 г. Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №2142-15-24/09.05.2016 г. е връчено лично на К. на 14.05.2016 г. /видно от известие за доставяне на гърба на л. 227 по адм. д.№2287/2016 г./, като не е било обжалвано и е влязло в сила и както е посочено в процесното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив представлява стабилен административен акт. Въз основа на Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №2142-15-24/09.05.2016 г. е издадено Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №3045-15-102/19.07.2016 г., потвърдено с решение №2153-15-226/07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив.
За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Съдът е разгледал и обсъдил задълбочено възраженията на касатора К. в решението си и е изложил обосновани доводи за тяхната несъстоятелност, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци.
Касационният жалбоподател поддържа теза, че Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №3045-15-102/19.07.2016 г. е административен акт по чл. 98, ал. 2 КСО и е издадено от Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. П., като липсва произнасяне по реда на чл. 114, ал. 3 КСО, съгласно който при недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания разпорежданията се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 КСО обаче изрично сочи, че длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. Според чл. 89, ал. 1 КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, е сред визираните длъжностни лица.
Действително съществува и реда по чл. 114, ал. 3 КСО, при който за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Касае се отново до разпореждане, макар и издадено от друго длъжностно лице. По кой ред ще бъде издадено разпореждането зависи от обстоятелството кой орган на НОИ е констатирал неправилно изплатените суми за пенсии. Ако законодателят е имал предвид, че реда по чл. 114, ал. 3 КСО е задължителен за недобросъвестно получените суми, то той не би употребил израза "За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2", а ал. 2 от същия текст се отнася за добросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Също така не би дал изрични правомощия за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии по реда на чл. 98, ал. 2 КСО. Недобросъвестно получените суми от пенсии са форма на неправилно изплатени суми за пенсии.
С оглед на това, неоснователни са и наведените доводи за некомпетентност на длъжностното лице издало Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №3045-15-102/19.07.2016 г. Длъжностното лице по чл. 98 от КСО е оправомощено по силата на закона да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсия. Не е необходимо в случая друго упълномощаване. И двата акта - по чл. 98, ал. 2 КСО и по чл. 114, ал. 3 КСО подлежат на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" и "ж" КСО, който действа като контролна инстанция по административен ред. Освен това при издаване на решение №2153-15-226/07.09.2016 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив действа като инстанция по същество съобразно правомощията си по чл. 117, ал. 3 от КСО.
Също така, решението на директора на ТП на НОИ, в частта, с която са заличени задължения на Кален е благоприятно за касатора, тъй като препятства опасността от събиране на вземания от него, които са погасени по давност. Оплакванията на касатора, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила и от некомпетентен орган, не намира законово основание.
В случая разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО /Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №3045-15-102/19.07.2016 г./, е издадено след влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО /Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №2142-15-24/09.05.2016 г./, като с влязъл в сила акт са разрешени въпросите за размера на отпуснатата пенсия, осигурителния стаж и възраст, включително и размерът на индивидуалния коефициент на лицето. Ето защо, възраженията в касационната жалба относно тези въпроси, не са относими към Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №3045-15-102/19.07.2016 г., потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ, които са предмет на настоящото административно дело. Последните два акта касаят единствено процедурата по възстановяване на неоснователно получените от касатора суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно Разпореждане №[ЕГН] по Протокол №3045-15-102/19.07.2016 г. на пенсионния орган.
Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност на получателя на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени, тъй като касаторът се позовава на изгубване на пенсионното досие при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което нее може да се говори и за "споделена вина" в смисъл на оневиняване частично или напълно на жалбоподателя. При правилно установени факти от съществено значение за правилното решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Добросъвестно получените суми не се възстановяват от осигурените лица, освен в изрично посочените случаи на чл. 114, ал. 2, т. 1, 2 и 3 КСО. Не се намира законово определение на добросъвестност, респективно на недобросъвестност и при смислово граматическото тълкуване се извежда извод, че тази преценка е относима към субективното отношение на осигурените лица представляващо знание, съгласие, допускане и непротивопоставяне на резултат, който е в разрез с нормата на закона. Или, заявяване и получаване на пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая е без значение знанието и действията на други лица по отношение на тези обстоятелства. По отношение на въпроса било ли е лицето добросъвестно при получаване на процесните осигурителни плащания следва да бъде съобразено, че в решение № 2153-15-243 от 28.09.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., което по силата на чл. 118, ал. 1 КСО подлежи на обжалване пред административния съд, са изложени подробни мотиви защо се приема, че следва да се приложи нормата на чл. 114, ал. 1 КСО.
Действително пенсионното досие на К. не е било открито в Териториално поделение на НОИ гр. П., което е наложило неговото възстановяване. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 и 5 КСО, са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства в личното досие на К.. При тези проверки е установено, че той не е притежавал осигурителен стаж от първа категория, нито необходимия стаж от втора категория, което означава, че не е отговарял на изискванията на § 4 ПЗР КСО към датата на отпускане на пенсията. Както правилно е посочил административният съд, а и съобразно изложените доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е докаже и удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган, в случая и извън установения по съдебен ред. С основание административният орган се е позовал и на разпоредбата чл. 9, ал. 1 НПОС, в редакцията й към датата на отпускане на пенсията, че към досието се прилагат документи за осигурителен доход, а не за осигурителен стаж. Съгласно чл. 9, ал. 1 от НПОС, изм. ДВ. бр. 61 от 25 Юли 2000г. (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2000 г.) По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК) РЕЛКК; постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 3 КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения, което означава, че тези задължения се отнасят и при проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО.
Правилно е решението и в частта му по приложението на института на давността. Съгласно разпоредба на чл. 115, ал. 1 КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
Изведеният правен извод за неоснователност на жалбата е съответен на материалния закон. Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 21.03.2017 г. по адм. д. № 2287/2016 г. на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН [ЕГН] от гр. [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 350, 00 /триста и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.