Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. от [населено място], против Решение № 973/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 298/2016 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 15 - 4332 - 003414/07.12.2015 г., издадена от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - Началник - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Г. И. срещу Заповед № 15 - 4332 - 003414/07.12.2015 г., издадена от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени...