Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Обрзувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област с административен център гр. К., против решение № 265 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 176/2016 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова заповед № РД-23-117 от 27.04.2016 г., с която на Х.Л. Ш. е наложено дисциплинарно наказание "забележка".
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че безспорно е установено, че в периода от 25.03.2016 до 31.03.2016 г., служителката, на която е наложено дисциплинарно наказание, не е изпълнила задължението си да извърши сравнителен анализ и оценка по вид и стойност на разходите за извършени аварийни дейности, което съставлява нарушение на изискванията на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Посоченото съставлява и неспазване на стандартите за професионално поведение по чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и обективира и нарушение и на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. С депозираната на 31.03.2016 г. докладна записка, с която е изискала данни за единични цени на изпълнени дейности, вместо да предложи такива цени за утвърждаване от областния управител, същата е обективирала своеобразен отказ да изпълни вменените й с длъжностната характеристика служебни задължения. Посоченото обосновава неправилно приложение на закона от съда, с оглед приетото, че не е налице нарушение на служебните задължения. Освен това оспорената заповед не е издадена преждевременно, както е приел съдът, тъй като към 31.03.2016 г. и до 04.04.2016 г., когато е образувано дисциплинарното производство е налице пълно неизпълнение на служебните задължения. Иска се отмяна на съдебното решение.
Ответната страна - Х. Л. Ш., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалба, подадена от Х. Ш., против заповед № РД-23-117/27.04.2016 г. на областния управител на област с административен център гр. К., с която на жалбоподателката, в качеството й на "главен експерт" в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" (АКРРДС), на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "забележка", за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСЛ.
От представените по делото доказателства, подробно обсъдени, съдът е приел за установено, че със заповед № РД-20-70/24.03.2016 г. областният управител на О. К е свикал областния щаб за изпълнение на част пета "План за действие при снегонавяване, обледяване и свлачища" от "Областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб" по повод възникнало бедствие в землището на [населено място], [община], област К.. Съгласно взетите решения на щаба, отразени в протокол от 24.03.2016 г, областният управител е издал заповед № РД-20-71/25.03.2016 г., с която е възложил на дружество [фирма] извършването на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, подробно описани. Със заповед № РД-20-72/25.03.2016 г. е определил работна група, в състава на която е включена жалбоподателката, която да контролира дружеството-изпълнител за извършваните аварийни дейности и да изготви справка за извършените непредвидени разходи по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (Правилника).
На членовете на работната група е наредено да отидат на място на обекта. С докладна записка РД-15-35/31.03.2016 г., същите са уведомили, че са посетили обекта - затрупан със земно-кални маси път от Републиканската пътна мрежа, посочили са техниката, с която е започнало отстраняването на свлачището, както и че са узнали, че им е вменено и задължение да изготвят справка за извършените непредвидени разходи по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. В тази връзка са поискали да им бъде предоставена информация за одобрени (утвърдени) единични цени на възложените дейности/услуги и за средствата, осигурени в бюджета на Областна администрация Кюстендил, за разплащане на непредвидени разходи за спешни и неотложни аварийно-спасителни и възстановителни работи. Със заповед № ЧР-01-15/04.04.2016 г. на областния управител на О. К е разпоредено всеки от членовете на работната група да даде писмени и устни обяснения, в срок до 13, 30 часа на същия ден относно неизпълнение на служебни задължения, възложени със заповед № РД-20-72/25.03.2016 г. и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Заповедта е връчена на жалбоподателката в 11, 25 часа. На същата дата в 13, 25 часа същата е входирала писмени обяснения, в които е посочила, че не е извършила нарушение.
Със заповед № РД-20-84/08.04.2016 г. областният управител е разпоредил председателя на дисциплинарния съвет при областната администрация да образува дисциплинарно дело и да свика дисциплинарен съвет на заседание относно нарушенията на държавните служители от работната група. Със заповед № РД-20-85/08.04.2016 г. председателят на дисциплинарния съвет е образувал дисциплинарно дело № 2/2016 г., насрочено е заседание, като видно от протокола от заседанието на дисциплинарния съвет, проведено на 11.04.2016 г., е прието, че в периода от 25.03.2017 г. до 31.03.2017 г. е извършено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на вмененото задължение за извършване на сравнителен анализ и оценка по вид и стойност на разходите за извършените аварийни дейности и не е представено предложение на органа за утвърждаване на единични цени за извършените дейности, при форма на вината - небрежност. Последвало е издаване на оспорената заповед.
При така установената безспорна между страните фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процедурата и сроковете по чл. 93 и чл. 94 от ЗДСл. При постановяването й обаче са допуснати нарушения на материалния закон - чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Не е установено извършване на нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Съдът е посочил, че в заповедта, с която е възложено на служителката като част от работна група да осъществява контрол, не е посочено в какво следва да се изразява контрола, как, кога в какъв срок следва да бъде изготвена възложената справка. Заповедта е връчена на служителите на 31.03.2016 г., като същия ден те са внесли докладна записка, в която са помолили да им бъде предоставена информация, за да могат да изпълнят задълженията си. Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от Закон за финансовото управление и контрола в публичния сектор, един служител не може да има едновременно отговорност по одобряване, изпълнение, осчетоводяване и контрол. Без да предостави информацията, областният управител е образувал производство и наложил наказание "забележка". Не са налице доказателства, че жалбоподателката не е изпълнила точно, добросъвестно и безпристрастно задълженията си по служба. Съдът е обсъдил и хипотетичното приемане, че е налице забава в изпълнение на възложената задача, но и в този случай е приел, че не е налице основание за налагане на наказание, тъй като липсват вредни последици, а и наказанието е наложено преди да е приключило изпълнението на контролираните дейности, т. е. преди да е довършено изпълнението на вменените задължения. Съдът е приел, че не е налице и нарушение на стандартите за поведение на дължавния служител по чл. 5, ал. 2 от КПСДА, тъй като депозираната докладна записка всъщност установява именно поведение за добросъвестно, точно и безпристрастно изпълнение на задълженията.
По изложените съображения, е отменил оспорената заповед.
Постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Обосновани, с оглед доказателствата по делото и съобразени с нормите на материалния закон са изводите на съда за липса на осъществен състав на дисциплинарно нарушение.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл основание за носене на дисциплинарна отговорност е виновното нарушение на възложените служебни задължения. В случая липсва такова нарушение.
Не са налице основанията на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения. За неизпълнение на служебните задължения се твърди неизпълнение на задълженията, вменени с длъжностна характеристика и със заповед № РД-20-72/25.03.2016 г. Вярно е, че съгласно представената длъжностна характеристика на длъжността "главен експерт" в посочената дирекция, освен конкретно описаните задължения, служителят следва да изпълнява и други задачи, възложени от областния управител. Вярно е, че със заповед № РД-20-72/25.03.2016 г. областният управител е сформирал работна група, в чийто състав влиза и жалобподателката, на която е възложил задълженията да осъществява контрол върху аварийните и възстановителни работи, извършвани от изпълнителя, както и да изготви справка за извършените непредвидени разходи по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС.
Цитираната заповед обаче е връчена на служителката на 31.03.2016 г., т. е. същата в периода от 25.03.2016 г. до 31.03.2016 г., който се сочи за период на неизпълнението, няма как да осъществява нарушение, тъй като едва на 31.03.2016 г. е била уведомена за възложеното й задължение да изготви справката по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилника.
Освен това на същата дата, служителката е представила докладна записка, в която е поискано представяне на необходимата й информация за изготвяне на справката. Безспорно е, че към посочения момент не е бил налице договор, оферта или друг иницииращ документ, касаещ дейността на изпълнителя на аварийните и възстановителни работи, в който да са определени единични цени. Именно затова работната група е поискала информацията за цени. В заповедта за възлагане на задачите, областният управител не е посочил, че за да изготвят справката по чл. 17, ал. 1, т 2 от Правилника, при описания в нормата механизъм, служителите следва да изготвят сами и да предложат за одобрение единичните цени на дейностите. Твърде спорно е, дали такова ценообразуване е в тяхната компетентност, с оглед разписаното в длъжностната характеристика, а още по-малко може да се очаква това задължение да бъде изпълнено към датата 31.03.2016 г., тъй като едва на същата дата заповедта е връчена на служителката. Изложеното в докладната записка не е отказ да бъде изпълнена задачата, както е възприето в дисциплинарното производство и в заповедта за налагане на наказание, а обратното е израз на желание да бъде изпълнена задачата. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилника, при искане за заплащане на непредвидени разходи, се прилага справка за същите по вид и стойност, като стойността се определя като разлика между сумата на извършените разходи и средствата, осигурени в бюджета, т. е. за да се изготви справката е необходима информация за цени, за да бъде изчислена стойността на извършените дейности и информация за предвидените в бюджета средства. Именно чрез поисканата информация би била определена стойността на непредвидените разходи.
Освен това в заповедта за възлагане на задължението не е посочен срок за изпълнението му, но най-малко такова следва да се очаква към 31.03.2016 г., тъй като аварийните дейности, които е следвало да бъдат контролирани са продължили до втората половина на м. април 2016 г.
По делото е безспорно установено, че след приключване на дейността на изпълнителя, работната група е изготвила докладна записка от 26.04.2016 г., в която изключително подробно са описани дейностите, както и механизма, по който са изчислени разходите по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Правилника, както и са предложени за утвърждаване от областния управител на единични цени. Посоченото не е съобразено, като оспорената заповед е издадена на 27.04.2016 г. Впрочем самият дисциплинарен съвет във становището от 12.04.2016 г. е посочил, че не могат да се преценят вредни последици, тъй като работата на изпълнителя продължава. Вредни последици не са настъпили.
Не е налице и приетото неизпълнение на стандартите за професионално поведение по чл. 5, ал. 2 от КПСДА - поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност служителя подпомага, че могат да му се доверят и да разчитат на него. По изложените вече съображения, Ш. не е нарушила изискванията на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съответно не е налице и фактическия състав на нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл.
В постановеното решение правилно са отчетени посочените факти и приложимите правни норми и същото следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 176/2016 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.