Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от заместник - министъра на културата, чрез пълномощника гл. юрк. К., срещу решение № 6464 от 09.11.2017г., постановено по адм. дело № 2599 от 2017 г. по описа на Административния съд – София град, 24-ти състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - И. М. Г., чрез своя процесуален представител адв. О., оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в представен по делото писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 84, ал. 9 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) /ЗКН/ е отменил отказ за съгласуване на техническо задание и предложение за подробен устройствен план - плана за застрояване, за промяна предназначението на земята от земеделска, в имот с отреждане "за паркинг", за поземлен имот с идентификатор [номер] (поземлен имот [номер]), м. [местност], землището на [населено място], община [община], обективиран в Становище изх.№ 33-НН-52/03.06.2016г. на зам. министъра на културата. със същото решение е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение в срок от един месец от влизането му в сила.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният...