№ 111

гр. София, 07.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 2884/2020 година.

Подадена е касационна жалба от Н. Т. М. и Х. Т. М. срещу решение № 96 от 09.04.2020 г. по гр. дело № 300/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.

Ответникът УМБАЛ /Университетска многопрофилна болница за активно лечение/ „КАНЕВ“ АД, гр.Русе е на становище, че жалбата е неоснователна, както и че въззивното решение следва да бъде потвърдено.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 14 от 15.01.2021 г. е допуснато касационно обжалване по въпросите: „При конкретно посочени в отговора на въззивната жалба противоречия на заключенията на ВЛ с доказателствата по делото, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си посочените противоречия? “; „Допустимо ли е въззивният съд да извърша селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на всички доказателства в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?“.

В определението въпросите са приети за релевантни, като обуславящи изхода на делото. Настоящият състав на ВКС е констатирал, че правното значение на първия от цитираните въпроси произтича от непроизнасянето на въззивния съд по доводите на въззиваемите в отговора на въззивната жалба относно противоречия на комплексната медицинска експертиза с доказателствата по делото и по – конкретно с констатациите в доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, за това че ЕРХПГ /ендоскопска ретроградна холангио-панкреато-графия/ е проведена без информирано съгласие на пациентката Г. М., както и че е била медицински необоснована. Съставът на касационния съд е констатирал още, че правното значение на другия въпрос следва от изложеното в мотивите на въззивния съд виждане, че делото следва да се реши съобразно съдебно – медицинската експертиза, а не според констатациите в доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, което виждане е изложено без преценка и анализ на експертизата във връзка с всички доказателства по делото, включително доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и без да е мотивирана оценка на заключението след обсъждането му наред с всички доказателства. По първият въпрос в практиката на ВКС /решение № 108/16.05.2011 г. на ІV г. о., решение № 118/15.05.2012 г. на ІІІ г. о., решение № 241/23.10.2013 г. на І г. о., които макар и постановени по други искове, третират същия процесуалноправен въпрос/ е формирано разбирането, че съдът е задължен да прецени експертизата, съобразно всички доказателства по делото и да мотивира оценката на заключението, като го обсъди наред с всички доказателства. По втория въпрос в практиката на ВКС / решение № 65/30.07.2014 г. на І т. о., решение № 75/20.06.2016 г. на ІІ т. о./ е формирано разбирането, че съдът е задължен да прецени всички относими към релевантните за изхода на спора факти и да не обосновава изводите си по съществото на делото на произволно избрани доказателства. Настоящият състав споделя тълкуването на закона, отразено в посочената практика на ВКС, съдържащо отговорите на поставените правни въпроси, по който е допуснато касационно обжалване.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

С цитираното по – горе решение, състав на Великотърновски апелативен съд е отменил решение № 196 от 31.05.2019 г. по гр. дело № 84/2018 г. на Русенски окръжен съд и е постановил отхвърляне на исковете по чл. 49 ЗЗД, предявени от настоящите касатори против УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, гр.Русе за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по 60000 лв. на всеки един от двамата ищци и законна лихва върху главниците, считано от 10.02.2013 г. до окончателното им изплащане, като е осъдил ищците да заплатят на ответното дружество сумата 2400 лв., разноски по делото за двете инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Застрахователно акционерно дружество Б. В иншурънс груп“ АД, гр.София. За да постанови посочения правен резултат, съставът е приел, че ищците са синове на Г. М., починала на 10.02.2013 г. в УМБАЛ „Канев“ АД - гр.Русе. Изложени са и следните констатации, направени след обсъждане на доказателствата: на 30.01.2013 г. Г. М. е постъпила в болницата с болки в коремната област; на 31.01.2013 г. е била насочена за фиброгастроскопия; вместо посочената дейност е била осъществена ЕРХПГ; не е било посочено на пациентката разяснение, че става въпрос за интензивно изследване, в какво се състои и какви са последиците; на 02.02.2013 г. общото състояние на Г. М. се влошило и станало крайно тежко, като близките й дали съгласие да се извърши трахеоктомия; през следващите дни били извършени множество реанимационни мероприятия и лапароскопски операции; на 10.02.2013 г. в 9.50 ч. било констатирано рязко влошаване на състоянието на М., хемодинамичен срив, била извършена нова операция и последвал летален изход; в протокола за аутопсия патологоанатомичната диагноза е остър некротичен панкреатит, състояние след ендоскопска ретроградна холангио – панкреато-графия - огнищно разкъсване на дуоденалната легавица, наличие на обилни стеатонекрози на перитонеума и десностранна пневмония.

Решаващите изводи на състава, обусловили изхода на делото са, че исковете са недоказани поради неустановяване на противоправно виновно поведение на лекаря от ответната болница – д-р Н. и по – конкретно на причинна връзка между действията на същия и настъпилия вредоносен резултат. Крайния извод за липсата на причинна връзка между действията на доктор Н. и настъпилия вредоносен резултат се предхожда от обосноваване на виждането, че делото следва да се реши, съобразно съдебно – медицинската експертиза, а не според констатациите в доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Решаващите изводи на състава са направени в отклонение от разрешенията в цитираната по - горе практика на състави на ВКС, която практика, съдържаща отговори на поставените правни въпроси се споделя от настоящия състав. В мотивите на решението съставът е посочил като констатация на специалистите от ИАМО, че ЕРХПГ е била медицински необоснована, както и че е налице причнно – следствена връзка между ЕРХПГ и развитието на постграфията с панкреатит, след което било проведено адекватно лечение на полученото усложнение, без положителен резултат, а още и че лекарят не бил избрал подходящия диагностичен метод, въз основа на обективното състояние на пациентката и проявата на специфични симптоми. Същевременно съставът е разгледал констатациите на медицинската еккспертиза, за това че ЕРХПГ е била необходима да се извърши, с оглед на конкретните показатели, както и че лечението било своевременно, качествено и по правилата на добрата медицинска практика, а също така и че извършената диагностично – терапевтична процедура била правилно приложена, направената лезия /разкъсване на лигавичния слой на дуоденума/ била правилна, усложненията след ЕРХПГ настъпили по обективни причини. При тези обстоятелства, въззивният съд не е обсъдил доводите на въззиваемите за противоречия на комплексната медицинска експертиза с доказателствата по делото и по – конкретно с констатациите в доклада на ИАМО /Изпълнителна агенция „Медицински одит“/. В мотивите на обжалваното пред ВКС решение накратко са отразени констатациите в посочения доклад, за това че ЕРХПГ е била медицински необоснована, както и че е била извършена без информирано съгласие на Г. М.. В мотивите на обжалвания акт е отразено още, че лекарият не бил избрал подходящия даигностичен метод, въз основа на обективното състояние на пациентката М. и от проявата на специфични симптоми. Решаващият състав на апелативния съд не е направил съпоставяне на цитирания доклад с комплексната съдебно - медицинска експертиза, не е изяснил противоречията между експертите, които са изложили различни, противоречиви констатации и изводи по въпросите, засягащи обосноваността на ЕРХПГ и т. нар. информирано съгласие на Г. М.. Едва след изясняване на тези противоречия включително чрез използване специализираните знания на вещи лица, отстраняване на непълнотата в медициската експертиза, включително чрез допускане на допълнителна експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК, за да бъдат изяснени спорните факти /в този смисъл са разясненията в т. 3 от ТР № 1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/, въззивният съд е следвало да извърши оценка и анализ на експертизата и събраните доказателства.

С проведеното процедиране, съставът е допуснал отклонение от приетите правни разрешения в практиката на ВКС, споделени и от настоящата инстанция, съответно е постановил неправилно решение, като нарушенията включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Необсъждането на посочените по – горе обстоятелства е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съставът не е обсъдил доводите на въззиваемите за противоречия на комплексната медицинска експертиза с доказателствата по делото и по – конкретно с констатациите в доклада на ИАМО, не е направил съпоставяне на цитирания доклад с комплексната съдебно - медицинска експертиза, не е изяснил противоречията между експертите, които са изложили различни, противоречиви констатации и изводи по въпросите, засягащи обосноваността на ЕРХПГ и т. нар. информирано съгласие на Г. М.. Следвало е да се изяснят тези противоречия, съгласно изложените по – горе съображения.

Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касатора за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни. Съставът на ВКС приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение. Необсъждането на доказателствата по доводите на страните и неизясняването на спора от фактическа страна е порок на решението, който не може да бъде поправен от касационната инстанция, поради което делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.

Въпросът за присъждането на разноски ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото. По същия ред ще следва да се разреши и спора за присъждане на разноски пред ВКС.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 96 от 09.04.2020 г. по гр. дело № 300/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: