Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

С решение № 63 от 13.03.2015 г. по гр. д. № 354/2013 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 671 от 16.11.2012 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени предявени от П. М. Ц. от [населено място] против А. И. К. от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в поставяне на грешна диагноза и грешен ход на лечение от ответницата в качеството и на лекар, довели до влошено здравословно състояние и инвалидност на ищцата.

С молба вх. № 1360 от 31.01.2018 година, подадена от П. М. Ц. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 63 от 13.03.2015 г. по гр. д. № 354/2013 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение № 671 от 16.11.2012 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Русенски районен съд. Поддържа се, че след влизане на решението в сила, молителката се е сдобила с нови писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото - удостоверение № 144 от 13.11.2017 г., издадено от управителя на „Медицински център – Р.”; удостоверение № 930 от 04.12.2017 г., издадено от управителя на [фирма]; договор за наем от 11.02.2008 г.; решение № 53 от 08.12.2017 г. на управителя на [фирма]; решение № 12 от 18.12.2017 г. и решение № 1 от 16.01.2018 г. на директора на Регионална здравна инспекция, [населено място] и договор № 18-0329 от 05.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от [фирма]. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по молбата за отмяна А. И. К.-В. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, които предпоставки не са налице.

Представените към молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С тези доказателства страната е могла да се снабди своевременно по време на висящия процес при положена грижа за добро водене на делото. Договорът за наем между „ДКЦ І – Р.” ЕООД и [фирма], [населено място] и договор № 18-0329 от 05.02.2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от [фирма] са от 2008 г., т. е. това са документи, съществували по време на висящото производство по гр. д. № 732/2011 г. на Русенски районен съд, с които страната е могла да се снабди и представи своевременно; решение № 53 от 08.12.2017 г. на управителя на [фирма]; решение № 12 от 18.12.2017 г. и решение № 1 от 16.01.2018 г. на директора на Регионална здравна инспекция, [населено място] са за предоставяне на достъп до обществена информация, поискана от молителката на 06.12.2017 г. и на 04.01.2018 г., т. е. информация, поискана след приключване на делото, до която молителката е могла да има достъп и по време на висящността на процеса; удостоверение № 930 от 04.12.2017 г., издадено от управителя на [фирма], съгласно което кабинет № 314 на територията на [фирма] е отдаден под наем на [фирма] е за обстоятелства, осъществили се 2008 г., както и удостоверение № 144 от 13.11.2017 г., издадено от управителя на „Медицински център – Р.”, съгласно което центъра няма отношение към дейността на д-р А. К. за работата и с Д. ехографа и графика за болнична помощ към [фирма].

Независимо от изложеното, представените писмени доказателства не установяват и обстоятелства, явяващи се от съществено значение за делото. За да отхвърли предявените искове за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в поставяне на грешна диагноза и грешен ход на лечение, проведено от ответницата в качеството и на лекар, съдът е приел, че действията и не са били противоправни; че поставената от нея диагноза не е погрешна, нито погрешно е проведеното по отношение на молителката лечение. Тази изводи на съда са формирани въз основа на доказателства, че молителката е страдала от М. Б средно тежка към тежка форма от 1996 г.; че през месец август 2008 г. е била прегледана от д-р А. К., която въз основа на извършени изследвания е препоръчала оперативно лечение; че от 08.08.2008 г. до 20.08.2008 г. молителката е постъпила по нейно желание в отделение „Пластична хирургия и термична травма” към [фирма], където е била оперирана от д-р Г., като преди операцията са били направени всички необходими изследвания, а молителката е подписала декларация за информирано съгласие за оперативната интервенция; че при лечението са били спазени всички препоръки за добра практика по тиреоидни заболявания; че хирургическото лечение не е било противопоказно, а наложително, както и че молителката страда от други заболявания (хипертония, захарен диабет и др.), сочещи на увредено общо състояние, за което и е призната степен на трайно намалена работоспособност, без това да е във връзка с проведеното оперативно лечение. Представените към молбата писмени доказателства нямат отношение към тези изводи на съда – без правно значение е кое от здравните заведения е било собственик или ползвател на медицинската техника, използвана при извършване на изследванията; правоотношенията между „ДКЦ І – Р.” ЕООД и [фирма], [населено място] или задълженията за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от [фирма] по договор № 18-0329 от 05.02.2008 г. Без правно значение са и данните, предоставени по решение № 53 от 08.12.2017 г. на управителя на [фирма]; решение № 12 от 18.12.2017 г. и решение № 1 от 16.01.2018 г. на директора на Регионална здравна инспекция, [населено място] – обстоятелствата, че през 2008 г. д-р А. К. не е била в трудовоправни отношения с „ДКЦ І-Р.”, а е работела към [фирма]; че проведеното от нея изследване на молителката не е било на официална бланка на с „ДКЦ І-Р.”, както и че д-р К. притежава свидетелство за професионална квалификация за призната правоспособност по „Ехография на шийна област” не са от съществено значение за формираните в съдебното решение изводи за неоснователност на иска поради липса на елементите на състава на непозволено увреждане.

Предвид изложеното, представените към молбата документи не установяват нови обстоятелства, нито съставляват нови писмени доказателство от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 63 от 13.03.2015 г. по гр. д. № 354/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 671 от 16.11.2012 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Русенски районен съд следва да бъде оставена без уважение.

Без уважение следва да бъде оставено и искането за присъждане на съдебни разноски на ответницата по молбата за отмяна с оглед липсата на доказателства за извършването им пред настоящата съдебна инстанция.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 1360 от 31.01.2018 година, подадена от П. М. Ц. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 63 от 13.03.2015 г. по гр. д. № 354/2013 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение № 671 от 16.11.2012 г. по гр. д. № 732/2011 г. на Русенски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: