Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците „Фанти“ ЕООД, В. Й., Г. Й. и Т. Й. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът – синдикът на „Фанти“ ЕООД, както и встъпилото на негова страна трето лице – помагач „Т. Б“ АД, не изразяват становище.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу жалбоподателите главни искове по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на „Фанти“ ЕООД на сключени между това дружество и останалите жалбоподатели сделки за безвъзмездно прехвърляне на притежавани от „Фанти“ ЕООД акции от капитала на „Фанти ГТ“ ЕООД.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК – с оплаквания за недопустимост и очевидна неправилност, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 1, пр. 2 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в тази връзка процесуален въпрос “Следва ли въззивният съд, като констатира, че не е конституирал необходим другар, да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане с участието на необходимия другар? Следва ли да се конституира като необходим другар в процеса търговско дружество, чиито акции са предмет на иска за недействителност на сделка с тях?“. Доводите за недопустимост и формулираният въпрос са развити във връзка с поддържаното от жалбоподателите възражение, че дружеството, издало акциите, предмет на оспорените сделки („Фанти ГТ“ АД) се явява необходим другар на страната на ответниците по предявените искове.

Така изложените доводи са неоснователни. По иска за недействителност на сделка другарство е възможно да съществува само между страните по сделката, когато искът се предявява от трето спрямо нея лице. Акционерното дружество, чиито акции са предмет на разпореждане от страна на притежаващия ги акционер, не е страна по разпоредителната сделка, не притежава права върху тези акции, съответно не е необходим другар по иска за недействителност на сделката. Същото може да бъде легитимирана страна само по иск за абсолютна недействителност на сделката в общата хипотеза по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК при наличието на правен интерес – ако претендира самостоятелни права, произтичащи от сделката, или когато тази сделка му се противопоставя като засягаща такива негови права. В хипотезите на относителна недействителност по чл. 647 ТЗ такова засягане на правната сфера на издалото акциите дружество от разпореждането с издадените акции, респ. от обявяването на относителната недействителност, не е налице.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва също да бъде отбелязано, че извън бланкетното позоваване на „очевидна неправилност“ конкретни доводи за обосноваване на такава по смисъла на това основание не са изложени.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос “Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди и всички относими доказателства и всички направени доводи и възражения от страните?“. Значението на въпроса се обосновава с довода, че въззивният съд не е обсъдил представените по делото акционерна книга на „Фанти ГТ“ АД и влязло в сила решение по иск по чл. 29 ЗТР.

Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, а именно да е обусловил конкретните правни изводи на въззивния съд. Посочените писмени доказателства са представени в подкрепа на заявеното от жалбоподателите възражение по същество, че прехвърлените акции първоначалният акционер – ответникът „Фанти“ ЕООД - е записал срещу непарична вноска в капитала на „Фанти ГТ“ АД на имущество, което не е било негова собственост, тъй като самият ответник е придобил това имущество въз основа на непарична вноска във връзка с увеличение на капитала му, обявено за нищожно с решението по чл. 29 ЗТР, по повод на което е била партидата на ответника в акционерната книга.

За да отхвърли това възражение като неоснователно, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение (което е достатъчно да обори твърдението за необсъждането му) е обявено за нищожно увеличението на капитала на „Фанти“ ЕООД, но няма данни за недействителност на самия апорт като сделка, което означава, че имотът е бил собствен на дружеството и не е имало пречка да бъде прехвърлен чрез последващия апорт. Независимо от това въззивният съд е изложил и втори аргумент, че дори и ответното дружество да не е било собственик на апортирания имот, това обстоятелство не може да има за последица недействителност на записването на акции от негова страна в капитала на „Фанти ГТ“ АД, като се е позовал на цитирана практика на ВКС в смисъл, че недействителност на апорта като сделка би означавала единствено невнасяне на съответната част от капитала, която следва да бъде преодоляна чрез предприемане на необходимите действия за попълването му. Решаващото съображение на въззивния съд следователно е в смисъл, че липсата на транслативен ефект при извършването на непаричната вноска представлява само неизпълнение на задължението за извършване на дължимата от акционера вноска срещу съответните акции с последиците по чл. 189, ал. 2-3 ТЗ, т. е. като основание за изключване на акционера, без по настоящото дело да са налице данни за упражняване на това право от страна на акционерното дружество. Поставеният въпрос няма отношение към това решаващо съображение на въззивния съд, поради което същият не се явява обуславящ правните му изводи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 1150/08.06.2020 г. по т. д. № 2985/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: