Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Е. срещу решение №.46/13.04.21 по г. д.№.9/21 на АС В. Т – с което е обезсилено на основание чл. 362 ал. 2 ГПК решение №.507/20.12.18 по г. д.№.4551/18 на ОС Плевен в частта, с която сключеният на 26.02.18 между Н. И. С. и Р. Е. Е. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е обявен за окончателен за сума в размер на 65500лв., от която 3000лв. са платени от купувача, при условие, че същият ще плати на продавача, вкл. чрез прихващане на платените за сметка на продавача задължения към държавата, 62500лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

Ответните страни Н. И. С. и К. М. С. оспорват жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с реш.№.507/20.12.18 по гд.№.451/18 на ОС Плевен, влязло в сила на 8.04.20, предявеният от Р. Е. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД е уважен; след връщане на делото на ОС Плевен на Р.Е. е изпратена покана за доброволно изпълнение на дължимата нотариална такса в размер на 555лв. /получена лично на 11.05.20/, която е внесена на 15.05.20 по съответната сметка на ОС Плевен за държавни такси; същевременно му е бил издаден изпълнителен лист за присъдените в производството по делото разноски /6913, 87лв./, въз основа на който е било образувано изпълнително производство /№.1076/19 на ЧСИ Т. К./ за събирането им. На 4.06.20г. ищецът е внесъл дължимия местен данък за прехвърляне на недвижимия имот - 1852, 50лв. - по сметка на [община], както и по сметка на ЧСИ 53178лв. с основание за плащане и. д.№.1076/19, по кр. 1295/24.10.05, кред.Юробанк, ЕТ Мик-НС. С изявление от 8.07.20, изпратено по „Еконт“, заявил, че прихваща вземането си спрямо ответника в размер на 6913, 87лв. по и. л.№.238/29.05.20 по г. д.№.451/18 на ОС Плевен; по делото липсват доказателства ответникът да е възразил срещу извършеното прихващане както след получаването на изявлението, така и пред съда.

От правна страна е изяснено, че съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с реш. на НС от 13.03.20, и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03 до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуални срокове по съдебни производства, а според пар. 13 ПЗР ЗИД на Закона за здравето /ДВ бр. 44/20, в сила от 14.05.20/, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20, и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ - т. е. от 21.05.20г. При това положение 14-дневният срок за заплащане на процесната сума изтича на 4.06.20 включително. Ищецът е представил доказателства за заплащане на последната дата на 53178лв. по сметка на ЧСИ Т.К., пред която е било образувано и. д.№.10176/19 въз основа на издадения му изпълнителен лист за разноските. Съдът е приел, че, макар плащането да не е било по сметка на ответника /който е представил в с. з. извлечения от 2 свои сметки, едната вписана и в предварителния договор/, е налице надлежно изпълнение в срок - предвид липсата на каквото и да е съдействие, доколкото ищецът не е знаел дали банковата сметка е действаща, а също така и като се има предвид извънредната обстановка в страната /при която институции като банките са работили, но изключително затруднено/ и поставянето на Р.Е. под карантина /съдът е приел, че той не е имал възможност да извърши нужната проверка дали посочената банкова сметка е действаща/. Във връзка с изявлението му за прихващане на остатъка от задължението му към ответника със следните вземания към него - за разноски по делото в размер на 6913, 87лв., за платени нотариални такси 555, 50лв. и за платен местен данък 1852, 50лв., съдът е посочил, че съгласно чл. 362 ал. 1 изр. 2 ГПК законът позволява, освен чрез плащане, задължението да бъде погасено и чрез прихващане, но само с платените от ищеца за сметка на ответника задължения на последния към държавата. Платените от Р.Е. 555, 50лв. нотариални такси и 1852, 50лв. местен данък във връзка с прехвърлянето на имота – или общо 2408лв, не представляват задължения на ответника към държавата, а задължения на ищеца - съгласно чл. 6.1. от предварителния договор на страните. При тези обстоятелства е прието, че той не е изпълни задължението си да изплати в срок продажната цена в размер на 62500лв., макар и с незначителната сума 2408лв. – поради което решението за обявяване на предварителния договор за окончателен трябва да се обезсили /т. е. признат е погасителен ефект на прихващането със сумата 6913, 87лв. по изпълнителния му лист за разноски, но не и такъв във връзка със сумите за такса и местен данък/.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК във връзка с въпроси: 1.“Налице ли е погасителния ефект на прихващането, съгласно чл. 104 ЗЗД, при липса на възражение срещу него, в процедура по чл. 362 ал. 1 ГПК?“; 2.“Следва ли страната в производство по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, на която е възложено да изпълни свое насрещно задължение в срока по чл. 362 ал. 1 изр. 2 ГПК, да разполага с пълния 14-дневен срок?“; 3.“Налице ли е обективна невъзможност за точно изпълнение на задължение по чл. 362 ал. 1 изр. 2 от ГПК, в случай, че страната, която следва да изпълни това задължение, не разполага с пълния 14-дневен срок?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и дадените с т. 1 на ТР 1/09, ОСГТК на ВКС, разяснения /съгласно същите материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/, а фактически такъв. Отговорът му зависи от конкретните факти и обстоятелства по делото и следва да се даде с акта по същество – решението, след обсъждане на всички доказателства по делото. Предвид изложеното той не удовлетворява изискванията за годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Аналогичното важи и за втория и третия въпрос. Те са неотносими към решаващата воля на съда – както доколкото не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, така и като се има предвид, че въобще липсват твърдения и доказателства ищецът да е платил неиздължения остатък в срок, идентичен с този, в който е бил под карантина /7 дни/, след 4.06.20г. - в това число до настоящия момент. Единствените възражения, релевирани с отговора на искането за обезсилване на влязлото в сила решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, са били свързани с твърдения за надлежно изпълнение предвид плащане по сметка на ЧСИ и извършено прихващане с вземането му за разноски и плащанията на такса и местен данък. В първото съдебно заседание са изложени твърдения за поставяне на ищеца под карантина за част от периода по чл. 362 ал. 1 ГПК, но не и такива за извършено впоследствие от него плащане на дължимия остатък, респективно доказателства за евентуално плащане. Само за пълнота следва да се посочи и, че ефектът на прихващането като способ за погасяване на задължения настъпва тогава, когато са налице предвидените в закона предпоставки за това – чл. 104 ЗЗД, като липсата на съответно вземане, с което може да се извърши компенсация, не може да се замести от евентуална липса на възражение срещу изявление, че се извършва прихващане с такова вземане.

С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.46/13.04.21 по г. д.№.9/21 на АС В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: