Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. П. Г. против решение № 2785 от 11.08.2010 г. по адм. дело № 1295 / 2010 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на Гидулски против заповед № 2193 от 09.12.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът – изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – София град е законосъобразно.

Правилно съдебният състав приема, че заповед № 2193 от 09.12.2009 г., с която служебното правоотношение на Гидулски е прекратено, е издадена от компетентния орган (изпълнителният директор на НАП е орган по назначаването на държавните служители в агенцията съгласно чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията), в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл – същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, посочени са придобития от служителя на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва...