Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по две касационни жалби, съответно на М. И. В., в качеството му на законен представител на „Газтрейд” АД, гр. С. и на областния управител на област с административен център Пловдив. И двете касационни жалби са срещу решение № 872 от 4.08.2008 г., постановено по адм. д. № 535 по описа за 2008 г. на Административен съд-Пловдив. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № ЗД-00-67 от 28.01.2008 г. на областния управител на Пловдивска област, с която „Газтрейд” АД е обявено за участник, спечелил търга с тайно наддаване за продажбата на недвижим имот, частна държавна собственост.

В касационната жалба на „Газтрейд” АД се прави оплакване за недопустимост и неправилност на решението – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли подадената първоначална жалба.

В касационната жалба на областния управител на Пловдивска област се релевират доводи за нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението да се отмени.

От ответника по жалбата „А и А Инвест” ООД, гр. А. са постъпили писмени отговори по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу двете касационни жалби. В тях се изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на съдебния акт. Моли се, те да не бъдат уважавани, а решението на съда да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Счита решението на съда за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че делото е изяснено от фактическа страна, но съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, което е нарушение на чл. 188 ГПК отм. .

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество те са основателни, по следните съображения:

Административният съд-Пловдив е бил сезиран с жалба срещу заповед № ЗД-00-67 от 28.01.2008 г. на областния управител на Пловдивска област. С нея на основание чл. 59, ал. 1 ППЗДС, в изпълнение на описаното решение на министъра на отбраната, протокола на комисията провела търга, на изложените мотивите в заповедта, „Газтрейд” АД е определено за участник, спечелил търга с тайно наддаване за покупката на имот, представляващ частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерството на отбраната, подробно индивидуализиран в акт № 6452 от 22.06.2007 г., за частна държавна собственост.

От приложените към преписката писмени доказателства съдът е приел, че заповедта, предмет на жалбата, която е издадена три месеца след съставения протокол от назначената комисия да проведе търга, не е била съобщена на жалбоподателя, класиран на второ място, по реда на чл. 61 АПК, поради което жалбата срещу нея е приета като процесуално допустима. На следващо място е прието за установено, че в комисията, назначена да проведе търга не е участвал представител на областната администрация. Фактите, че заповедта е издадена след изтичането на три месеца от датата на проведения търг, след като „Газтрейд” АД е уведомило Министерството на отбраната, че прекратява участието си в него, както и че заповедта не съдържа мотиви, са възприети като порок на заповедта. Без да са обсъдени по отделно и с останалите доказателства по делото, са довели съда до правния извод за незаконосъобразност на издадената заповед, която той е отменил.

Решението е неправилно. То е необосновано и постановено в нарушение на съществените съдопроизводствени правила, които задължават съда да обсъди всички приети по далото писмени доказателства и въз основа на тях да направи правните си изводи. Това налага отмяна на решението и постановяване на друго, при условията на чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, поради това, че делото е изяснено от фактическа страна.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с решение № 279 от 3.09.2007 г. министърът на отбраната е открил процедурата за продажба на имот, частна държавна собственост, индивидуализиран в акт № 6452 от 22.06.2007 г. за частна държавна собственост, чрез търг с тайно наддаване, на основание чл. 59, ал. 2 ППЗДС. Със същото решение са утвърдени тръжните книжа, назначена е 5-членна комисия, определени са и трима резервни членове. Решението съдържа всички реквизити по чл. 43 ППЗДС.

В деня, определен за провеждането на търга, комисията в определения с решението състав, е разгледала постъпилите предложения за участие в него. От осемте подадени предложения две не са били допуснати до участие. След направената преценка на ценовите предложения комисията ги е класирала по низходящ ред, като „Газтрейд” АД е било класирано на първо място, а „А и А Инвест” ООД е било класирано на второ място. Съставеният протокол от 18.10.2007 г., в който е отразена работата на комисията е утвърден от министъра на отбраната, без дата, а заповедта на областния управител, предмет на жалбата, е издадена на 28.01.2008 г.

Първият спорен въпрос е относно допустимостта на подадената жалба. Административният съд-Пловдив е изложил съображения по допустимостта на жалбата, аргументирани както с липсата на доказателства за съобщаването на заповедта на областния управител, а така също и с преценката на представеното от ответната страна, копие от протокол за поставяне на обявлението за заповедта на таблото на областната администрация. Същият е без изходящ номер и не е отбелязан в съответните регистри, поради което има характер на частен документ. Изложените мотиви на съда се споделят от настоящата инстанция.

Вторият спорен момент е участието на член на областната управа в състава на комисията. От приложеният протокол на комисията от 18.10.2007 г. се установява, че в състава на комисията не е участвал представител на областната администрация, въпреки включването в състава й на двама представители на областната администрация на Пловдивска област. От т. 5 на решение № 279 от 3.09.2007 г. на министъра на отбраната, с което е открита процедурата за провеждането на търга с тайно наддаване се установява, че в състава на комисията е включена Д. Т. - старши юрисконсулт в отдел „Държавна собственост” в областната администрация и резервен член - В. Г. Г. – старши експерт в отдел „Държавна собственост” в областната администрация на Пловдивска област. Нито един от тях не се е явил в деня на провеждането на търга, поради което Д. Т. е била заменена с резервния член К. К. А.-старши юрисконсулт в ИА „ДС на МО”.

Тези факти като се съпоставят с чл. 59, ал. 3 ППЗДС водят до извод за законосъобразен състав на комисията, защото употребеният термин в нормата е „…задължително се включва…”. Решението на министъра на отбраната, с което е определен състава на комисията е в съответствие с чл. 59, ал. 3, тъй като в състава й са включени един основен и един допълнителен член на областната управа. Обстоятелството, че нито един от тях не се е явил, не води до порок, защото неявилата се Д. Т. е била заменена с резервен член от комисията. Ако се приеме обратното, то би довело до невъзможност за провеждането на търга и би лишило от смисъл възможността за определянето на резервни членове за състава на комисията. При неявяване на някой от членовете на комисията, той трябва да се замести от резервен член, който също предварително е определен с решението.

Третият спорен момент е твърдението за нищожност на заповедта на областния управител, аргументиран с обстоятелството, че „Газтрейд” АД е изпратило съобщение до Министерството на отбраната, за взето решение от съвета на директорите, за прекратяване на участието си в търга. Последвало е и ново решение за продължаване участието в търга, но вече от преминалото в еднолично акционерно дружество със същото наименование. Независимо от данните по делото, че двете съобщения от акционерното дружество до Министерството на отбраната са изпратени и получени в областната управа на 11.02.2008 г. – лист 21 от делото, след издаването на заповедта, която е с дата 28.01.2008 г., твърдението за нищожност на заповедта на областния управител на това основание е неоснователно. Въпросът за съвпадането на двете насрещни волеизявления би могъл да се постави в договор за покупко-продажба, сключен по реда на ЗЗД, но не и в административното производство, което предхожда сключването му.

От съдържанието на чл. 59 във връзка с чл. 56-58 ППЗДС може да се направи извод, че след утвърждаването на протокола на комисията от министъра на отбраната, областният управител е длъжен да издаде заповед, с която да определи участника, спечелил търга. Волята на дружеството за участието в търга или прекратяване на участието, не е елемент от фактическия състав на заповедта. Ето защо твърдението за нищожност не може да бъде споделено. Като е издал заповедта, с която е определил участника спечелил търга, областният управител е изпълнил правомощието си по закон, а последиците от заповедта относно заплащането на цената на имота не са елемент от фактическия й състав. Областният управител е длъжен да издаде заповед, с която да определи участника спечелил търга, защото неплащането на цената от определения за купувач поражда правото за следващия участник, класиран на второ място, да бъде обявен той за купувач. Тези правни последици, които са значими за интересите на класираните участниците в търга, не биха могли да настъпят, ако заповедта на областния управител не беше издадена.

Последното твърдение за нищожност на заповедта е това, че тя е издадена три месеца след приключване работата на комисията, или срокът по чл. 55, ал. 1 ППЗДС не е спазен. Твърдението е неоснователно, тъй като срокът за издаването на заповедта не е преклузивни, а инструктивен. Неспазването на 7-дневния срок за издаването на заповедта от областния управител е могло да се приравни и на мълчалив отказ, според чл. 58 АПК, който да се оспорва, но никой от класираните участници не е използвал този ред на защита на правата си. Неспазването на предвидения в закона срок не прави заповедта нищожна, тъй като на областния управител принадлежи материалната компетентност, в това число по степен и по територия да издаде заповедта.

Неоснователен и в противоречие със данните по делото е извода на съда, че „А и А Интевст” ООД не е могло да защити правата си и да оспори заповедта, защото тя не му е съобщена. Проведеното съдебно производство е доказателство за защита на правата и интересите на дружеството-жалбоподател.

От изложеното следва, че оспорената заповед на областния управител е законосъобразна. Тя е издадена от компетентен орган при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Освен това е и мотивирана, тъй като съдържа фактиечските и правните основаия, послужили за издаването й. Жалбата срещу нея като неоснователна, ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 872 от 4.08.2008 г., постановено по адм. д. № 535 по описа за 2008 г. на Административен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. З. в качеството му на законен представител на „А и А Инвест” ООД със седалище в гр. А. и адрес на управление ул. „Тракия” № 7 срещу заповед № ЗД-00-67 от 28.01.2008 г. на областния управител на област с административен център Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ А. К.

Н.Д.