Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4076 от 18.06.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8921/2012 г. С обжалваното решение съдът е отменил уведомителното му писмо в частта, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) за кампания 2011 г. и оторизация на заявена площ за 37, 83 ха за всяка една от двете мерки. В отменената част е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като му е определил срок за изпълнение от 14 дни на основание чл. 174 във връзка с чл. 57. Със същото решение съдът е осъдил административния орган да заплати на жалбоподателя разноски в размер 50 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, съдът да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба.

От ответната страна по касация е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени твърдения противни на тези на касатора. Становището се поддържа и в съдебно заседание, като процесуалният представител на страната моли, съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението. Прокурорът счита, че при установяване на фактическата обстановка включително чрез неоспорено заключение на вещо лице съдът...